Планирах да напиша отзив за тази книга още по време на премиерата ѝ на 26-ти ноември 2018 г. Но събитието, което беляза следващия ден, отклони мислите ми в съвсем друга посока и така и не се върнах към книгата, докато все още беше „топла“ на рафта. Въпросното събитие е лично и много неприятно (животозастрашаващо), затова ще пропусна подробностите. Важното е, че тази книга остана. Макар и доста по-късно, тя е топла в ръцете ми и аз най-сетне успях да чуя истински онова, което страниците ѝ шептят. И може би е по-добре, че ще говоря за нея от дистанцията на времето. В онзи отминал момент щях да говоря по-скоро през призмата на впечатленията си от премиерата и звуково-сетивния пърформанс, който Крис ни беше подготвил (и който високо оцених), отколкото за самата книга.

 

Книгата е разделена на четири части, всяка от които започва с цитат, задаващ основната тема: In between, ex post, (a)part, nihil privativum. В първия цикъл, какво подсказва името му, Крис ни разкрива многообразието от възможности и нюанси на оставането или пребиваването „между“. Интересно е да се опитаме да изброим всички „между“, които присъстват в цикъла и колко различни отправни точни ни поставят те. „Между две прехапвания на устата“, където според Крис „може да се приюти някоя излиняла от употреба вечност“, „тънката линия между двата ни телесни острова“, „между една и друга стъпка, между една и друга финална фраза, между себе си и себе си“, както и всички останали недоизказани „между“, които изискват или свръхизискват твърде прецизно сетиво, за да бъдат усетени. Харесва ми улавянето на вечността между тези две прехапвания на устните. Онзи кратък момент на смълчаване, докато вършиш нещо рутинно и уж не мислиш за нищо, а всъщност събира цяло едно съществуване, разгърнато до степен на вечност.

 

Едно друго разгръщане на вечността е следното стихотворение (не пиша заглавие, защото по-голямата част от стиховете в книгата нямат такова):

 

позволи ми да потъна
да те чета с подводни очила
когато изплувам
ще издишам думите

 

Тук Крис Енчев загатва за онази способност само в определени, моменти, „подводни“ или изключителни да черпим от вечното слово, от висшия разум или колективното несъзнавано. Наречете го, както ви харесва, и в тези моменти обикновено е тихо, смълчано, като под вода, чак щом излезеш на повърхността, когато се върнеш в реалността, успяваш да издишаш и да изговориш онова, което си видял или прочел.

 

Друго стихотворение от цикъла, което ми направи силно впечатление, особено тази фраза:

 

разстоянията са въпрос на затвор
{….}
на свобода не по-малко

 

Не мога да не прочета това стихотворение през обектива на случващото се по цял свят в този момент, включително у нас. Какво са разстоянията помежду ни, зависи от начина, по който ги разглеждаме. Разстоянията не съществуват, ако се срещаме в духовната си свобода.

 

#бюлетин

#поезията днес

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. снимка: Милен Славов Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на...

Много философско стихотворение от втория цикъл е:

 

нещата понякога са такива
каквито изглеждат
понякога не
въпросът е има ли неща
които изглеждат нас
докато търсим отговор

 

И наистина, вгледани в себе си, обръщаме твърде голямо внимание на това как ние разглеждаме и преживяваме нещата. Отговорът може би не е толкова в нас, колкото в самите неща, просто субективното винаги е предпочитаното, тъй като целите сме изградени от субективност. А как ние изглеждаме за нещата? Сфера от противоречия, които се опитват да поддържат смисъла. А какво се случва, когато изчезнем?

 

при бавно изчезване
олекването се улавя
в едно специфично премигване
натежаващо колкото
един камък тежи
на мястото си
до без теб

 

Поезията на Крис Енчев е едно сериозно интелектуално предизвикателство, което обаче задължително трябва да бъде предприето, защото то дава много отговори за самите нас, читателите, до които едва ли бихме стигнали иначе, тъй като въпросите са абсолютно отвъд ежедневното, бутафорното и логичното. Това е поезия на свръхизискването, поезия, която дава изключително много, стига да можеш и ти да дадеш от себе си. Да дадеш онази съвкупност от времето, концентрацията и готовността си да ѝ се отдадеш така, че да я допуснеш до себе си, да допуснеш да ти дава. Тази книга е отворена, дори когато кориците ѝ са приклещили цялото съдържание вътре. Страниците просто са готови за разговор във всеки един момент, но не крещящ, не натрапчив, а много личен, откровен, до степен на оголване, но и на приятелско прегръщане, което малко книги притежават като свръхсила.

 

Силно препоръчвам книгата на всички онези, които са готови да се срещнат с една различна поезия, не целяща имитации или ексхибиционистично показване, нито потъване в многократно повтаряното! Това е поезия за онези, които не се страхуват да гледат отвъд, но всеки път по нов начин!

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This