Често се смята, че будителството е остаряла форма на проповядване на любов и желание към наука и образование или подтикване към революционни действия. То събужда национализма у народа, което е било потребно в случая на българския народ, за да се освободи от византийскo или турско робство и да настъпи едно своеобразно просвещение. Народът днес няма нужда от будителство, защото образованието е задължителен елемент от живота ни, а свобода и независимост отдавна са постигнати.

 

Само че нещата не са толкова елементарни, защото пробуждането не е еднократен акт, чийто ефект ще се усеща за хиляда години напред. Пробуждането е необходимо и днес, в съвременното общество, което неправилно твърди, че едва ли не се ражда научено, и то не по-малко, отколкото е било необходимо на поробения български народ преди 1878 г. Будителството е мисия и призвание, което хора като Петър Берон, Иван Богоров, Васил Априлов, Левски, Ботев, Раковски и др. са приемали за свой дълг и лична отговорност. Всички те безкрайно много са обичали България и са ценели българския народ, въпреки че той и до днес остава някак недооценен от самия себе си.

Ниското ни самочувствие и самоподценяване са до голяма степен обусловени от загубените войни, от малката територия. Дългите години, в които сме били под едно или друго владичество и скромната икономика, ни пречат и сега да оценим това, което всъщност притежаваме като наследство от великите ни прадеди и да оценим потенциала, който имаме. Самият факт, че имаме жив цар е достатъчен, за да се гордеем, че сме българи. Следват научните и медицински постижения на нашите родственици, които продължават да ни изненадват, неоспоримите музикални, певчески, танцови и други таланти и т.н. Всички те са доказателство, че българският ген е специален или най-малкото – не стои по-долу от този на останалите народи.

#бюлетин

#корените ни

Потенциалът обаче трябва най-напред да се открива, а след това да се развива. И тук влиза ролята на будителството. Днес то е важно и с оглед на това да се запази така необходимата приемственост между поколенията, отсъствието на което би ни оставило без лична и национална памет. Защото, когато преподаватели и писатели (тоест будители) правят мост между вчера и днес, мислейки за утре, чрез своята дейност и поддържат огъня на любознанието към историята, географията и културния живот на страната, паметта на едни поколения се прелива в тази на следващите. Трудно бихме объркали пътя, по който вървим, познавайки миналото си.

 

Будителството далеч не се ограничава до това архаично разбиране, което се шири навред. То може да се случва и се случва, дори незабележимо, по най-модерния начин – институционално или не. И съвсем не е нужно будителите да се обявят като такива, те са сред нас и ни будят съвсем неочаквано. Като съвременна форма на будителство може да се разглеждат неправителствени те организации, имащи за цел да опазят културното ни наследство. Те са тези, които целят да формират мислещо гражданско общество, както и „зелените“ или природоопазващите организации, формиращи у младите хора желание за опазване на околната среда и водене на природосъобразен начин на живот.

По-интересно за мен си остава обаче онова будителство, което извършват хората на изкуството, без дори да го наричат така. Писателите и особено поетите винаги са били хората, които най-лесно стигат до сърцето на народа и са способни само с един стих да предизвикат революция. И това е така, защото само те умеят с възможно най-малък набор от думи, силно концентрирано и по максимално въздействащ начин да изобличат лъжците и диктаторите, да кажат директно в очите на хората истината и да изтъкнат всички социални недъзи в обществото и държавата. Те са едни от най-големите будители, защото само за миг могат да събудят „заспалите“ и са способни да предизвикат така жадуваната промяна в държавата.

Ние виждаме това и днес, слушаме поетите, които излизат и четат стихове на протестите, както се е случвало винаги в световен мащаб. Хората на изкуството и родените учители единствени биха могли да възпитат любов към образованието и родината и да отворят очите на всички. Днес най-лесният начин това да се случва, е дигитално. Благодарение на интернет и платформите за споделяне на снимки, аудио и видео материали, както и за директна комуникация, будителството придобива съвсем нова визия и много по-бързо достига до неограничен брой от хора. Дигитализацията позволява бързо и лесно споделяне на информация и ангажиране на вниманието. И ако това се прави с мисия, с цел формиране на положителни качества у подрастващи, ученици, студенти и изобщо у хората, будителството ще бъде на лице.

 

Много се говори за духовния упадък у младите, за пълната липса на заинтересованост по отношение на образованието, науката и изкуствата. Като причина, естествено, се изтъкват медиите, филмите, интернет и по-специално социалните мрежи. Но аз не съм съвсем съгласна с това, защото интернет дава достъп до безкрайно много информация и всеки сам решава как ще се възползва от нея. Социалните мрежи, чрез групи, страници и мини общества, събират на едно място хора с еднакви интереси, където могат да обменят опит, да споделят творчеството си и да получават мнения от всички краища на света.

 

Нещата винаги опират до личната отговорност, интереси и стремежи. Никой не може да бъде научен или възпитан, ако сам не желае това. Дигиталната и виртуалната среда може да бъде използвана като инструмент за ангажиране вниманието на младите с полезни неща, давайки им възможност да се докоснат, както до наука, така и до изкуство. Също може да ги подтиква да мислят по морални и социални въпроси или да ги мотивира да инвестират в изграждане на свой собствен бизнес, с кауза, полезна за обществото и страната. 

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This