На 1-ви септември Баварската опера откри новия си сезон с един по-различен  спектакъл – „Седемте смърти на Мария Калас“ от Марина Абрамович. Няколко дни по-късно, 5-ти септември, спектакълът беше изигран отново и излъчен на живо онлайн, за да може хора от цял свят да се потопят в тази особена смърт, чрез героите на сцената. В спектакъла взеха участие седем оперни певици, които пресъздадоха сцените със смъртта на различните превъплъщения на Мария Калас в оперите: „Норма“, „Тоска“, „Травиата“, „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Лучия ди Ламермур“, „Отело“.

 

Цели 31 години Марина Абрамович мечтае да направи спектакъл, с който да отдаде почит на великата Калас, както самата тя твърди. Дълго време е била обсебена от оперната прима, изчела е всички нейни биографии, изслушала е всичките ѝ опери, гледала е филмите ѝ. Това, което открива, е, че в повечето си опери, героините на Калас умират от любов, от разбито сърце. Дали скачат в пропастта, изгарят, биват удушени, убити с нож или просто полудяват – поводът винаги е един и същ – невъзможната любов. „Исках да пресъздам сцените със смъртта от тези седем опери, тези седем смъртни случая, в които Калас е умряла преди мен.“ – споделя Абрамович.

 

снимка: Баварска опера

Задачата е амбициозна и трудно би могла да се изпълни само от един човек. Това са наистина тежки сцени, както за пеене, така и по отношение на актьорската игра. Затова Марина поверява всяка партия на различна певица и си служи с още нещо, което не е съществувало по времето на Калас на оперната сцена – филмът. По време на спектакъла, на голям екран зад певиците, се излъчват предварително заснети кадри с участието на Уилям Дефо и самата Абрамович, които илюстрират случващото се в съответната опера, която се изпълнява в момента.

 

#бюлетин

#театър

Кадрите са внушителни и на моменти изцяло поглъщат вниманието на публиката, но са чудесно допълнение към пеещия на сцената глас. По този начин се спестява физическото пресъздаване на сцените пред публиката, както би било в истински оперен спектакъл. Същевременно не се позволява на пеенето да се превърне в концерт, при който певицата стои отпред и друго, освен пеенето, не се случва. А в днешното нетърпеливо и винаги бързащо съвремие е необходимо едновременно въздействие на всички сетива, за да остане вниманието на зрителите приковано до самия финал.

 

Първата сцена е от „Травиата“ и по време на арията наблюдаваме на екрана тялото на Абрамович, положено в леглото. До нея е Уилям Дефо, който влиза в ролята на Аристотел Онасис. Милва я, после поставя глава на корема ѝ. Същото легло се появява и на сцената за допълнителен ефект, само че без актьора. Това е алюзия за безплътната, умираща Виолета, чиито последни сили ще бъдат отнети от туберкулозата всеки момент. В края на арията всичко потъва в облаци и мъгла, а един глас нашепва, че смъртта не е опасна, не е така страшна, както изглежда.

 

После виждаме тялото на Абрамович (Калас) надвесено над пропастта от кулата „Сант Анджело“ в „Тоска“, готово да полети към своята следваща смърт. Така преминаваме през седемте смърти на Калас в най-добрите ѝ роли. Накрая се озоваваме в стаята на Мария Калас, в Парижкия ѝ апартамент, където Абрамович пресъздава и нейната лична смърт извън сцената, по-ужасяваща от всички седем изкуствени смърти. Това е ужасът от спомените, нейните собствени любови, раздели, нейното (не чуждо) разбито сърце. Защото на сцената е лесно да бъдеш с разбито сърце, то не е твоето, а на персонажа, който играеш. Лесно е да умреш, когато умира само героинята ти. Но в живота е друго, там са твоите лични кошмари, твоята собствена съдба, носеща отпечатъка на трагичността, подобно на съдбите в оперите.

 

В спектакъла смъртта на Калас е само загатната, с напускането на спалнята към едно друго помещение. Всъщност Калас умира от сърдечен удар. След това на сцената се появяват камериерките, които влизат в стаята, за да почистят. И тази сцена малко напомня за момента, когато в „Травиата“ започват да разпродават вещите на Виолета, още преди да е починала. Интересно е как една от камериерките, преди да излезе, включва грамофона и го покрива с черен тюл, като символ на нейната вечна музика, която ще се слуша много след смъртта ѝ. След това Марина Абрамович излиза на сцената, прозвучава „Каста дива“ и в златистия си бляскав тоалет Калас се сбогува с оперната сцена и с публиката, носеща цялото си величие, красота и талант.

 

снимка: Баварска опера

Изключително събитие е да изживееш този спектакъл, да преминеш през всички сценични смърти на Калас и на нейната собствена, сякаш минаваш през деветте кръга на ада – без последния, той е твоята лична смърт. И макар да не възприемам особено Марина Абрамович в ролята на Калас, това, което е направила за нея, е на високо ниво и заслужава респект и уважение.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This