Един от най-интересните археологически обекти от римско време в днешна Великотърновска област е Античният керамичен център край гр. Павликени. От историческия музей в Павликени се гордеят, че този керамичен център е най-добре проученият обект в Югоизточна Европа. Още от 70-те г. на XX век може да се каже, че той функционира като първия музей на открито в България. Изследва се в продължение на повече от десетилетие (от 1971 до 1982 г.) от Богдан Султов, чието желание е впоследствие центърът да бъде превърнат в практическа база за обучение на студенти. Тази идея е много добра, тъй като предлага прекрасна възможност за бъдещите археолози и почитатели на римското керамично изкуство да се запознаят с произведения на римската провинциална керамика. За съжаление и до днес инициативата не е осъществена.
Какво е любопитното и важното във въпросния архитектурен комплекс? Интерес представлява централната вила (по тип – вила „рустика“). Тя е научно проучена от Богдан Султов. Спред класификацията на водещия изследовател на римските селищни модели по българските земи, Венцислав Динчев, въпросната вила е вила „рустика“ (каменна зидария с дялан камък) с представителна жилищна част. Като нея има само още 17 броя в България (по данни от изследването на В. Динчев). Уникалното на въпросния архитектурен комплекс са запазените в много добър вид пещи за производство на строителна и на битова керамика. Керамиката от тези пещи е служела за търговия (достига до Дакия, Тракия и даже Крим), а не само за лични нужди на обитателите на вилата, така че може да се признае важното ѝ стопанско значение за региона въобще. Античният керамичен център функционира от края на I век до началото на II век след Христа. Предполага се, че се появява, след като в района се заселват уволнилите се от военна служба войници от Първи Италийски легион в Нове (днешен Свищов). Отбилите военната си служба лица се връщат по родните места, където търсят препитание.
Съвсем наскоро станахме свидетели на важно археологически откритие, касаещо Античния керамичен комплекс. По време на есенна оран местен тракторист попада на нещо, което на пръв поглед прилича на огромен камък. Оказва се, че става дума за тежащ около два тона античен надгробен паметник. С обстойно изследване на случайната находка се заемат от Историческия музей в Павликени, археологът Калин Чакъров, Серьожа Попов и Поля Йорданова.
Върху надгробния паметник са изобразени две женски фигури (едната пред олтар), една мъжка и релеф на Тракийския конник. От надписа на паметника става известно името на покойника – Гай Урсидий Сенецион, живял четиридесет години, и името на съпругата му – Юлия Валентина, чието дело е паметникът. Вътре в самото гробно съоръжение (гроба) е положен покойникът заедно с гробните дарове (погребалния инвентар). Те обаче са ограбени, предполага се, от иманяри още в древността. Оцелелите дарове (инвентар) са един златен амулет, наподобяващ тоягата на Херакъл (Херкулес) и бронзова монета от император Хадриан (117 г. – 138 г.). Монетата e много важна, защото оказва времето, в което е починал Гай Урсидий Сенецион (не по-късно от 138 г.). В гроба е намерено част от дървено сандъче, което е за отбелязване като находка, защото е рядкост дърво да бъде непокътнато в археологически пласт. Изобщо ценността при тази находка край Павликени е, че е намерена там, където е извършено погребението още в римско време, без особени посегателства.
Какво знаем за спомената вила „рустика“, за керамичния център към нея и за обитателите й? Всичко това е важно, защото е в пряка връзка с археологическата находка.
От I век след Христа, Римската империя завладява източната част на Балканския полуостров, в това число и днешните български земи. Местните тракийски племена, особено тези от териториите на днешна северозападна и централна северна България, са латинизирани масово. В римската концепция при налагане на властта в завладени територии, както е известно, е заложена толерантността към местните вярвания, култове и култови практики. Затова не е чудно, че по тези места (днешна северозападна и централна северна България), латинският език доминира в епиграфските паметници (надписи главно върху камък) и в различните административни документи. Но пък вярата в разните тракийски божества и хероси (тракийски конник/герой), сред латинизираното местно население се запазва. Затова не е учудващо изображението на Тракийския конник в надгробния паметник. То подсказва, че Гай Урсидий Сенецион има местен (тракийски) произход, въпреки че е с латинско име и е вероятно да е заемал висок държавнически пост, съдейки по внушителния вид на погребението му.
Римската държава е толерантна към култовете, обаче що се отнася в усвояването на завладяното пространство – в нея цари най-строг ред и методичност. Затова устрояването, не само на градовете, но и на другите форми на организиран социален живот (да ги наречем за улеснение „села“ и вили), следва някакви установени принципи. Самата поява на вила „рустика“ на определени места от империята е показателно, че там населението е в процес на усилена „романизация“ (латинизация). Както отбелязва В. Динчев, „тази романизация не е в толкова тесен, етнически смисъл, а като налагане на нов, римски модел на организация на нейното селско стопанство.“
Как по-конкретно функционира споменатата вила „рустика“, от която част е споменатият керамичен комплекс край Павликени?
„Тя представлява обособен център на частни или държавни поземлени имения.“ – според определението на В. Динчев. Това ще рече, че във всяка една вила „рустика“ (селска вила) се практикува основно земеделието. Поземленото имение се прехранва от селско стопанство. Важното в случая е, че въпреки керамичните пещи и търговията с керамика, водещото и във вилата край Павликени е именно земеделието. Затова и собственикът на тази вила е сочен от първия неин изследовател Б. Султов като „богат земевладелец.“ „Развитието на различните занаяти, включително и в случаите, когато част от тяхната продукция е изнасяна на пазара, не поставя под съмнение водещата роля на аграрното производство в икономиката на римските вили у нас.“ (В. Динчев)
Проучвателят Богдан Султов смята, че вилата е унищожена след нашествия на племената „костобоки“ през 170 г. Костобоките са варварско племе, живеещо по северната граница (лимеса) на империята. Смятат ги за родствени със сарматите, келтите и германите, но е вероятно да става дума за някакъв племенен съюз (помежду им наричан „костобоки“). Плиний Стари (I в.) пък ги нарича „сармати“, тогава те живеят по долното течение на река Дон. Заедно с маркоманите (германско племе) извършват опустошения в римската провинция Долна Мизия. Тъй като няма достатъчно сведения за продължаване на живота във вилата след 170 г., Б. Султов смята, че именно костобоките са причина за унищожаването на комплекса. Всичко това се случва няколко десетилетия след погребението на Гай Урсидий Сенецион. По отношение на находката, археологът Калин Чакъров изказва предположението, че Гай Урсидий Сенецион и/или съпругата му Юлия Валентина са в роднинска връзка с основателя на имението (вилата). Това е твърде вероятно, ако се вземе внушителния вид на погребалния паметник и златния амулет в гроба. Още повече, че починалият е роден във времето около създаването на имението (вилата).
В. Динчев обръща внимание, че в по-ранна своя публикация Б. Султов изказва мнението, че вилата изчезва при нашествия в III век, а на нейно място се появява т.нар. „викус“ (село). Тази версия е отхвърлена. За последно се възприема годината 170, като крайна за живота на вилата. Това нещо го приема и Венцислав Динчев в изследванията си. В периода 138 г. – 170 г., при управлението на императорите Антонин Пий и Марк Аврелий, е най-големият разцвет на вилния комплекс. По думите на В. Динчев, тогава „вилният комплекс добива завършен вид“.
Нека се каже малко повече и за функционирането на самия керамичен комплекс. Той добива завършен вид в периода 138 г. – 170 г., значи след смъртта на Гай Урсидий Сенецион . Тогава се изграждат и нови постройки. „Една голяма, с централно жилищно помещение и четири по-малки помещения. Така може да се каже вече, че се формира „голям архитектурен ансамбъл с помещения с различни размери и различно предназначение, групирани около вътрешен двор с колонада.“ (Султов). Малко след като преживява най-големия си разцвет, когато керамиката от комплекса достига до съседни провинции на империята, се случва и злощастният край, предизвикан от нашествието на костобоките.
Случайната находка на надгробния паметник край Павликени и последвалите разкрития хвърлят нова светлина върху живота, в една от големите и важна римски вили от I в., в днешните български земи. Установява се почитание към култа на Тракийския конник, което е показателно за съхранение на традициите, дори в средите на привилегированото съсловие сред местните „латинизирани“ траки.
