Мнозина познават високите образци на тракийската култура, посредством добилите широка популярност напоследък тракийски златни и сребърни съкровища. Най-древното от тях е откритото през 1925 г. в с. Вълчитрън, Плевенско, Вълчитрънско златно съкровище. То е датирано към XVI–XII в. пр. Хр.
Най-интересният съд сред присъстващите в него е съставеният от три бадемовидни части скачен съд. Предполага се, че е служил за размесване на различни напитки, но функцията му все още не е напълно изяснена
Може да се предполага, че съдовете от Вълчитрънското съкровище са употребявани в някаква ритуална дейност, т.е. имат култово предназначение.
Вълчитрънското златно съкровище е най-автентично тракийското (или прототракийско) от всички намерени до сега. Това се дължи на неговата древност; то принадлежи на време, в което населението по днешните български земи не търпи толкова голямата културна хегемония на морските народи, главно на елините, която е характерна за по-късните съкровища. Елинското културното превъзходство от времето на гръцката класическа и на елинистическата епоха (V–II в. пр. Хр.) е ярко отбелязано по съдовете от съкровищата от по-късно време.
Всички датирани от по-късно време съкровища са произведения на изкуството, които са неразделна част от широкия културен ареал на елиноезичната култура с нейните характерни форми. Затова съдовете от тези съкровища представляват все типичните за гръцката култура амфори, фиали, ритони и пр.
Колаж / снимки:www.trakite.info
Типични за гръцката митология са художествените композиции и персонажите по стените на съдовете от съкровищата. Като характерно за траките се посочва голямото майсторство в обработката на златото и среброто за съдовете, посредством различни техники на изчукване на метала или използването на готови матрици за фигурите или за части от тях.
Малко се коментират други интересни факти от ранната история на траките и особено на пред тракийския период в културата по българските земи. Важно е да се знае, че за сериозната наука автентичните, не елинизирани траки са безписмен народ, това ще рече, че заниманията с тяхното минало са част от праисторията, т.е. от време, в което липсват писмени извори, които да предлагат реконструкция и анализ на историческите събития.
Същото важи и за пред тракийската култура по днешните български земи – никой от хората от онова време не е описал сам себе си, нито пък общността, към която принадлежи. Това разбира се, затруднява работата на специалистите и донякъде отклонява вниманието на любителите на историята към други, по-героични или по-детайлно описани периоди от миналото на българските земи. Аз в голяма степен не съм съгласен с това, че пред тракийския период няма какво особено интересно да предложи на широката публика. Защото, поставена в глобален контекст, пред тракийската култура, особено в тази ѝ част, представена от находките в с. Хотница и от Варненския халколитен некропол, е нещо уникално и вълнуващо.
За да видим защо това е така, трябва да се запознаем с обстановката от онези древни, праисторически, безписмени времена. Най-прочутите праисторически цивилизация са тези в Египет, Месопотамия и Микена. Ще спомена по няколко думи за ранните периоди и развитието на всяка от тях.
Писмената история на Древен Египет започва около 3100 г. пр. Хр. с обединението на Горен и Долен Египет от фараона Менес. Менес е най-старото известно от историята име на живял някога човек. Емблематични паметници на египетската култура са пирамидите. Най-старата от тях, тази на фараона Джосер датира от 2650 г. пр. Хр.
В Месопотамия градовете държави Ур, Урук, Лагаш и др. се обединяват под властта на цар Гилгамеш през 2600 г. пр. Хр. Някъде от това време датира и находката на Царската гробница от гр. Ур. Тя съдържа гробовете на 16 кралски особи.
Събитията около откриването на Микенската цивилизация са добре познати на всички любители на археологията. С широка популярност се ползва историята на немския богаташ Хайнрих Шлиман, чиято увереност в написаното в Омировата Илиада, го води по пътя на находката. И така благодарение на него Омировата Троя вижда отново бял свят и приковава и до днес вниманието на историци и археолози. Сред най-известните образци на материалната култура на Микенската цивилизация е т.нар. Маска на Агамемнон, царя на Микена, който е герой в Илиада.
След тези три щрихирани набързо цивилизации на историческата сцена се появяват и други със славно минало и непреходно величие – например Ахеменидската империя при Кир II Велики, Дарий и Ксеркс в Персия. Друга велика цивилизация се ражда през класическия период в Древна Елада, с възхода на полисите Атина, Спарта и Тива. По-нататък следва обединението на Древна Гърция и превръщането ѝ в империя при Александър Македонски. При наследниците на Александър, диадохите и епигоните се отбелязва началото на елинистическата епоха. Следва възходът и упадъкът на Римската империя, за да стигнем до християнизацията, с която се поставя началото на общоевропейската цивилизация и общите ценности за всички населяващи Европа народи.
От това препускане през вековете може да си направим извода, че центърът на цивилизацията често се измества от едно място на друго. Започнахме с Месопотамия, Междуречието, територията заключена между реките Тигър и Ефрат в Близкия Изток, там, където е родината на колелото, на клинописното писмо, цикълът на Гилгамеш, описващ най-древните събития от историята и митологията на човечеството.
От Близкия изток в Азия се преместихме в Северна Африка, в Египет, където пък е родината на изумителните, запазени и до днес пирамиди, на Сфинкса, саркофазите с мумии и йероглифите, разчетени благодарение на Розетския камък от Франсоа Шамполион. Цивилизационният център се мести на север, към Древна Гърция и на североизток към Ахеменидска Персия, като съзнателно изпускаме случващото се в Китай и Далечния Изток, заради слабите контакти и сравнителна изолираност.
От наследството на Персия можем да посочим зороастризма и религиозния дуализъм, представата за Добро (Ормузд) и Зло (Арихман) и нескончаемия конфликт между двете. Тези персийски религиозни представи намират продължение при световните религии юдейство, християнство, ислям в идеята за Ад и Рай, в предписанията за морален живот – нещо, което липсва в другите популярни в Европа дохристиянски митологии.
Наследството на Древна Гърция е огромно по обем, като се започне от архитектура, градоустройство, законотворчество, мине се през наука, литература, изкуство, за да се стигне до моделите на политическо съществуване, практикувани от нас и до днес.
Римско копие съхранявано в Лувъра, от скулптурата на Александър III Велики,цар на Македония
Партенонът в Атина, храм посветен на Атина Партенос, осветен през 438 г. пр. Хр.
След упадъка и залезът на Персия и Елада центърът на цивилизацията отива в западна посока, към днешна Италия и столицата ѝ Рим. Римската империя е съзнателен приемник и продължител на елинската култура, като в същото време става мост към съвременната европейска култура след приемането на християнството от Източната римска империя (Византия) при Константин Велики.
Всички тези неща са известни на българите, които обичат да четат исторически романи, да гледат филми на историческа тематика или да четат дори някаква по-специализирана историческа литература. Твърде малко от същите тези хора обаче знаят, че на днешните български земи е процъфтявала култура много по-древна от всички до тук изредени. Култура на население по-древно от тракийското, с характеристики несвойствени за културата на траките, защото нейните носители са уседнали, миролюбиви земеделци, различни от конния народ на траките войнолюбци.
Въпросната култура е представена от изследователите чрез нейните проявления в съкровището от с. Хотница, Великотърновско и погребалните дарове (гробен инвентар) от Варненския халколитен (отнасящ се към каменно-медната епоха) некропол. Тези два географски обекта (Хотница и Варна) могат да се считат или за два отделни културни центрове, или за две части от една обща култура – в зависимост от тълкованието. Факт е, че находките от тези места са нещо уникално в световен мащаб.
Всичките споменати до момента световни цивилизации, като се започне с Древен Египет и Шумер, се развиват повече от хиляда години след като хората по българските земи произвеждат въпросните златни съкровища. Варненското съкровище е датирано в периода 4400-4100 г. пр. Хр., докато обединителят на Египет, първият исторически човек, чието име знаем, Менес живее около 3100 г. пр. Хр. Обединителят на Шумер Гилгамеш пък живее още по-късно, приблизително 2600 г. пр. Хр. Всички други цивилизации са с още по хилядолетие, две по-късни.
Съкровище от Варненския Халколитен некропол / снимка:barometar.net
Става дума за Каменно-медната епоха, наречена така заради най-разпространения обработван от населението материал; от мед се правели сечивата: ножове, остриета, мотики, плугове и пр. Каменно-медната култура е заменена навсякъде в Стария свят около 3500-3200 г. с нова друга култура – бронзовата. Именно с бронзовата култура се поставя началото на големите културни достижения в Египет, Месопотамия, по-късно в Гърция и Мала Азия. Всички изброени цивилизации си служат с бронз за бита, като този материал измества медта, поради по-високите си качества.
А във Варна и Хотница говорим за население с друг тип характеристика и манталитет, от друго предисторическо време. В този смисъл тълкуванията на находките от българските земи са от първостепенно значение за това да си обясним вярванията, светогледа, бита и социалната структура на население от толкова ранен период от развитието на човечеството, като това би допринесло за развитието на историческата наука в световен мащаб. Затова именно е толкова важно да се популяризират тези находки сред младите хора днес, защото тези съкровища са не само повод за гордост от историята на нашите земи, но и важен стимул за събуждане на интерес към историята и археологията на България.
