Срещата ни с Юлия, дългогодишен изследовател на символиката в Неолита и народните шевици; автор на книгите: „Мъдростта на Великата майка“, „Богинята и рогатите глави“ и „Богинята и двуглавият кон“, се осъществи на първия национален фестивал на шевицата, организиран в приказния Белослав през септември тази година. Повече за програмата на фестивала и пъстротата на представилите се участници може да прочетете тук. В тази кратка беседа, ще си поговорим за древното познание за Богинята, коя е Тя и каква е нейната роля днес.

Здравей Юлия, много ми е приятно да се срещнем, благодаря! Би ли ни разказала, как и кога се породи интересът ти към шевиците?

Да, разбира се! Още от гимназиално време започнах да се интересувам от Неолита и символите от онова време. Започнах да им обръщам внимание, без да съм имала някакви специални намерения, някак си все ги забелязвах. Има една английска песничка:

„Къде беше Мацо? Бях в двореца на кралицата? Какво видя там? Видях мишка на килима.“

Та така де, всеки си вижда мишката. За мен това бяха неолитните знаци и непрекъснато ги виждах. Лека-полека след близо 50 години събиране на информация, картинката започна да ми се подрежда в главата и да придобива някакъв ред. Именно от това се роди първата книга „Мъдростта на великата майка“, в която няколко от знаците са обяснени.

Тези неолитни знаци присъстват ли и в мотивите на народните носии?

Там е работата, че ДА. Знаци на близо 8 хиляди години могат да се видят по шевиците. На една изложба в Етнографския музей в София, попаднах на една женска носия от Софийско, на чиито ръкави бе изобразен символа на „Раждащата Богиня“ от праисторическо време, заедно с едни рогати глави.
Реших, че задължително трябва да разбера какво е това нещо и започнах да събирам снимки на шевици, специално на ръкави от Софийско. Събрах около 700 снимки и забелязах, че неолитните знаци преобладават в шевиците, а мотивите от по-късни времена са доста по-малко. В резултат се появи книгата „Богинята и рогатите глави“.

 интервю с Юлия Боева

Снимка: История в Шевици

Богинята се вижда в народните шевици и заедно със символи от по-късната Бронзова епоха, където тя е изобразена върху двуглав кон. На този символ е посветена третата ми книга „Богинята и двуглавия кон“. Там се обяснява какво е значението и ролята на „Тракийския конник“ и по точно какво е мястото на мъжете в цялата система. В предхождащата Неолитна култура става въпрос преди всичко за Женското божество, Мъжкото начало остава малко скрито. През бронзовата епоха това се обръща и до наши дни си върви все така.

Смяташ ли, че в момента тече процес на балансиране на тези енергии?

Би трябвало, защото стигнахме до някаква граница в развитието на тази патриархална култура, започваща от бронзовата епоха. Тя в развитието си достигна до недостатък от ценности. Най-вече липсва цялост. Стигнахме до някакво разпиляване в обществото и някак си насила се опитват да ни съберат чрез държава и други институции, а не се получава. Трябва да започнем! Може би съзнателно вече! Крайно време е да си търсим корена, за да придобием тази цялост, от която сме тръгнали и която сме изгубили по пътя.

В книгите си споменаваш за „Червената“ и „Бялата богиня“. Две различни ли са те и каква е разликата?

Богинята е една, но има двойствен характер. Светът, целият съществуващ свят, е Богинята. Работата е там, че освен материалния свят, който виждаме и усещаме, има един невидим свят, който е светът на Светлината. Както казват – „Бог е Светлина“. Всъщност това е „Бялата богиня“ от епохата на неолита, невидимата страна на нещата. „Червената богиня“ пък е всичко материално. Хората през Неолита много добре са осъзнавали тази двойственост и непрекъснато са търсели връзката между двата свята – как „Бялата“ присъства в света на „Червената“ богиня и обратно. Двуглавият кон символизира тази двойност на Богинята, а също и идеята за противоположностите в света (тяхната свързаност, взаимна зависимост), което е причината за движението и развитието. Мартеницата също е един такъв символ на връзката между духа и материята.   

А къде е ролята на Мъжкото начало в Неолита?

В неолитната култура Мъжкото начало е част от Бялата богиня-майка. Дори в някои статуетки може да се види богинята, изобразена с женско тяло, а с глава и врат под формата на фалос. Това единство се разпада през бронзовата епоха и Мъжкото начало се обособява като Бог-баща. В Тракийската култура, чрез Богинята, човек може да стане посветен и да се превърне в Бог-баща. Именно „Конникът“ символизира човека по пътя на посвещението, който първо трябва да стане жених, да се съедини с Майката и пак след това да се превърне в Бог-баща.

 

По какъв начин е изобразявана Богинята?

Първо – като жена, но задължително силно стилизирана, за да се различава от хората. Но освен това Богинята може да бъде изобразена чрез всичко, защото Тя е всичкото. Има обаче три нейни животински образа, които са по-характерни. Това са „Птицата“, „Еленицата“ (сърна, но рогата) и „Змията“. Тези нейни образи са свързани и с трите функции на Богинята. „Птицата“ е свързана с идеите за космическия ред и движението в Света и с идеята, че всичко, което се ражда или създава в материалния свят, става по желанието на духовния. „Еленицата“ пък символизира именно това раждане на материята от духа, тя е символът на утробата, където от нищо се получава нещо; тоест духът получава тяло.

Тоест „Птицата“ извежда духа, а „Еленицата“ го материализира?

Да, „Птицата“ праща духа, а „Еленицата“ е процесът на материализиране. „Змията“ пък символизира способността на човека да получи знанието за всичко това. Тоест „Змията“ е мъдростта. Всички тези символи присъстват в народните ни шевици, както в нашите, така и на други народи, наследници на неолитната култура. За тези три страни от същността на Богинята в книгата „Мъдростта на Великата майка“ има отделни глави.

Всичко това е много интересно! Благодаря отново, че сподели с нас тази актуална за съвременното ни духовно развитие информация! От къде да започнат читателите ни, които искат да научат повече и които имат желание да проследят труда ти в дълбочина?

Бих им препоръчала първо да се запознаят с неолитните символи, описани в „Мъдростта на Великата майка“ и след това да продължат с двете книжки, изследващи шевиците – „Богинята и рогатите глави“ иБогинята и двуглавият кон“. Книгите имат безплатни електронни версии, които могат да бъдат свалени. Ако някой желае да ги закупи в хартиен вариант, могат да бъдат купени или поръчани от Книжарница „Български книжицив София на адреса на книжарницата или доставени по куриер.

#още

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This