Трима българи и двама американци наричат себе си „Номади“. Събира ги общата им страст – фолклорната музика. Излизайки от негативната конотация на понятието „номади“, те пресъздават образа на пътуващите далеч от дома музиканти в съвременен вид и „пренасят“ музиката на Балканите в САЩ, за да зазвучи и там ритъма на българското. Как се срещат и какво ги вдъхновява, ще разберем от разговора с Александра Георгиева – една от основните фигури в групата.

 

Разкажете повече за сформирането на групата. Как се намерихте взаимно?

 

С Николай Георгиев (гъдулка) се запознахме още през 2011 г., когато със съпруга ми Апостол бяхме в САЩ на бригада, а останалите членове на групата, Ерик Рей (акордеон) и Натали Новитски (вокал), срещнахме през 2015 г., когато дойдохме да живеем тук. С течение на времето имахме малки участия заедно, най-вече на събиранията на българската общност тук, а също и на големия ежегоден концерт „Мартеница“, организиран от любителите на български фолклор в градовете „близнаци“ Минеаполис – Сейнт Пол. За нас беше истинско удоволствие да работим с Ники, Ерик и Натали. Доставяше ни удовлетворение, че сме намерили хора, с които да правим българска музика, дори толкова далеч от България. Така се зароди идеята за сформиране на наша собствена група и с течение на времето се стигна до проекта „Номади“.

 

Очаквахте ли такъв интерес към българската музика, в тази толкова отдалечена в културно отношение страна?

 

В интерес на истината очаквахме да има интерес! Първо за това, че тук има българска общност, която, макар и не толкова голяма като тези в други американски градове (Чикаго, Вашингтон и др.), е много сплотена и милее за всичко българско. В същото време има и общност от американци, които на някакъв етап от живота си са се запознали с балканския фолклор и са превърнали изучаването му в свое хоби, а някои и в професия!

 

Мистерията на българските гласове и други състави направиха популярна българската фолклорна музика по света. Вие идвате като естествено продължение. Къде според вас се крие магията на българския фолклор, който кара хиляди хора по света да му се възхищават?

 

Българският фолклор е необятен! Той е наистина магичен и обаятелен до такава степен, че много чужденци го приемат за нещо свое! Хармоничността му, различните и многобройни ритми го правят привлекателен за хора от целия свят и някак си ги кара да преоткриват своята собствена душевност в него!

Николай Георгиев/гъдулка; Александра Георгиева/вокал, гъдулка; Толи Георгиев/кларинет, гайда; Натали Новитски/вокал; Ерик Рей/акордеон

#бюлетин

България притежава богато фолклорно разнообразие. Имате ли афинитет към звученето и музиката на определен край – родопска, македонска, шопска музика?

 

Не сме се ориентирали към точно определена фолклорна област. Може би защото самите ние идваме от различни области в България – аз съм от Видин, Апостол от Самоков, а Николай е от Силистра. Целта ни като група е да събираме българите тук, да им даваме повод за празник и да удовлетворим, дори за малко, тяхната нужда от близост с Родината. Тук има българи, идващи от най-различни краища на България и затова се стараем да изпълняваме музика от всички фолклорни области… всеки да открие себе си и да си припомни онези мили спомени, които го свързват с родния край!

 

Намира ли място творческият елемент изпълнението на популярни за повечето българи народни песни?

 

За нас като музиканти е много важно не само да изпълняваме популярни за широката публика песни, но и да влагаме по нещо от себе си във всичко, което правим. Мисля, че за всеки артист една от главните цели е да изрази себе си – своята душевност и идентичност. Затова и когато избираме музиката, която да правим сме много внимателни. Стараем се от една страна да задържим интереса на публиката, но и да останем верни на себе си и на това, което искаме да правим, на начина, по който искаме да звучим като група.

 

Кои инструменти влизат в състава на групата?

 

Групата ни е съставена: от гъдулка (Николай Георгиев и Александра Георгиева); акордеон (Ерик Рей); клавир, кларинет и гайда (Апостол Георгиев); тъпан (Николай Георгиев).

Глобализацията малко или много постави народите под общ знаменател, което заплаши културната им идентичност. Въпреки това наблюдаваме едно връщане назад към корените, традициите и фолклора. На какво се дължи това според вас?

 

Именно тази глобализация е причината да се връщаме повече към фолклора и корените си! В сегашните модерни и високо технологични времена е наистина важно да останем верни на своите традиции, за да се запазим като народ и да пренасяме във времето всичко, което сме градили с векове! В годините, в които ние израствахме и изучавахме фолклор беше трудно да намираш музика, особено ако си по-далеч от музикалните училища в България (Котел, Широка лъка, Плевен, Пловдив). Сега, с технологиите с които разполагаме, е много по-лесно това да се случва! Всичко е достъпно и е на ръка разстояние за този, който има желание да го докосне!

 

Какво е за един американец българския фолклор? Как се приема от публиката в САЩ?

 

За американците нашият фолклор е нещо различно, екзотично дори. Той е нещо, което не всеки може да възприеме, защото е много специфичен – не прилича на която и да е друга музика позната тук. Затова се изисква малко по-различно усещане за музиката и по-дълбоко замисляне и осмисляне, за да може човек да се заплени от него. Публиката го приема добре – с уважение и интерес, отворена е да слуша и разбере повече за него и за нас, българите, като народ.

Разкажете повече за фестивала „Мартеница“, в който участвате…

 

„Мартеница“ е ежегоден концерт, организиран в началото на март месец от американци, които са любители на българския фолклор. В него участват: женски хор „Мила“ – изпълняващ хорови обработки на големи български композитори; групата „Оркестър без име“ (кръстена на едноименния български филм); група „Траки“ и ние – група „Номади“. Интересно е да се знае, че единствените българи, участващи в този голям концерт сме именно ние тримата – Апостол, Николай и аз. Всички останали участници са американци, които от години изучават и изпълняват нашия фолклор. На този концерт всяка година се събират все повече и повече хора. Прекрасно да видиш как две различни култури не се сблъскват, а се сливат – нашата българска и тукашната американска.

 

Каква е „вашата“ България?

 

Нашата България е навсякъде! Нашата България я има в любовта, с която говорим за Нея, когато ни попитат! Тя е в музиката, която правим! В децата ни, с които говорим на български! В неделното ни българско училище, в кътчето с български картини и сувенири в дома ни! В традиционната софра на Бъдни вечер и на всеки български празник! В българския флаг, сложен на видно място вкъщи, дори в българската телевизия, която гледаме вечер! България е в сърцата ни навсякъде, където отидем! България сме ние!

 

 

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This