Най-тайнственото златно съкровище от нашите земи безспорно е Вълчитрънското. То съдържа предмети с неизяснено предназначение. Теглото му, от близо 12 кг и половина, го прави най-голямото златно съкровище, откривано някогa по нашите земи. Неговото значение за историята и археологията е огромно. Може би отстъпва единствено на златните находки от Варненския халколитен некропол.
То е най-древното съкровище, което може да бъде определено като тракийско по произход. Находката сочи появата на тракийските племена в историята. Най-вероятно принадлежи на племето трибали, населявало земите на днешна Северозападна България и Сърбия. Съкровището свидетелства за култа към Слънцето сред трибалите. Показателно е за нарасналата роля на владетеля в древното тракийско общество и за високите естетически изисквания на тракийските първенци.
Открито е случайно в края на 1924 г. в местността Дивите лозя край село Вълчитрън, Плевенско. Състои от общо 13 предмета. Седем от тях имат формата на диск (фалера). За тяхното предназначение и до днес се спори. Предвид разпространената напоследък представа за траките, че са племе, в чиито култови практики музиката има водеща роля – тези дискове (фалери) може да се интерпретират и като част от музикален инструмент. Едни от първите изследователи на съкровището – румънците Андриешеску и Парван – считат въпросните дискове за пафти. Съществува мнението, че служат за похлупаци. Днес е ясно, че тези предмети нямат утилитарна употреба, т.е. не се използват за битови нужди, а имат култови функции.
снимки: trakite.info
Четири от предметите на съкровището са чаши, всичките с извита над устието дръжка. Три са с еднакъв размер, а четвъртата е значително по-голяма. И само два златни съда във Вълчитрънското съкровище нямат аналог сред останалите единадесет. Единият е златна купа с разположени широко встрани и малко над устието две дръжки. Най-вероятно представлява златен кратер – съд, в който древните смесват вода с вино. От него пие царят – жрец по време на ритуалите в чест на Слънцето. Обичайно кратерите се правят от глина и се ползват от обикновените хора. Този обаче е от злато и вероятно е собственост на царя на трибалите. Първите култове и религиозни практики на траките са соларни, т.е. свързани са със Слънцето. Затова най-древните траки и техните предци са погребвани чрез трупоизгаряне. Изгаряйки телата си, те се посвещават на Бога Слънце, познат по-късно в Древна Гърция и като Аполон Феб.
Последният от предметите е с уникален вид. Представлява скачен съд от три тела с бадемовидна форма, които са свързани с помощта на тръбичка. По време на религиозните ритуали в чест на Слънцето участниците (жреците и царят – върховен жрец) си служат именно с този златен предмет. Най-вероятно в съда да смесват различни течности, може би упойващи вещества и вино.
Съкровището поставя редица въпроси, които не намират решение до днес. Затова то спокойно може да се определи като една от големите загадки на тракологията. В светлината на най-новите проучвания може да се посочи основна грешки пред изследователите му до момента. Комплектът от 13 предмета се разглежда като едновременен, а специалистите се опитват да посочват възможно най-конкретна обща датировка. Всъщност предметите са правени от различни партиди злато, вероятно в различни ателиета и при различни майстори, което подсказва, че са различни и по възраст. Анализът на метала показва, че златото на фалерите е от един тип, на чашите – от друг, а на триделния съд – от трети. Ернст Перницка смята, че златото, използвано за Вълчитрънското съкровище не е добивано от рудника при Ада Тепе, от който са изработвани характерните за Микенската култура съдове. От това може да се заключи, че макар да е синхронно по време на Микенската цивилизация (XV – XII в.), съкровището от Вълчитрън е доста по-самобитно и свързано със собствени тракийски представи.
От гледна точка на нееднородността на находките, може да се предполага една по-късна датировка на съкровището, тъй като явно колективната находка от Вълчитрън е сбор от целево събирани култови предмети. Трябва да се има предвид, че поне един от намерените през 1924 г. златни предмети е укрит. Първоначално са обявени 14 предмета, от които в музея постъпват 12. След време е прибавен още един (една от малките чаши), но последният си остава неизвестен за науката. Една от загадките на Вълчитрънското съкровище е свързано с липсващия предмет. Какво представлява той и какво значение има за култовите практики на трибалите?
Сега няколко думи за датировката на съкровището. Защо изследователите му мислят, че то е тракийско, а не принадлежи на някоя от древните цивилизации? Първият му проучвател е археологът Б. Филов (1925 г.). Той счита, че съкровището е „старобългарско от VII – VIII в.“. Следващите изследователи вече правилно го разполагат във времето, като остава да се доуточнява периодизацията и етническата принадлежност на притежателите му. Най-общо може да се каже, че Вълчитрънското съкровище се датира в диапазона между 2-ро и 1-во хилядолетие пр.Хр. (в рамките на Къснобронзовата епоха). Това е времето на Егейските (Крито-минойската и Микенската) цивилизации и на Древен Египет. А. Бонев поставя изработването му в края на Крито-минойската цивилизация, когато е и разцветът на къснобронзовите култури по Долен и Среден Дунав, а металообработването е изключително развито в целия Карпато – Дунавски регион.
По-конкретната датировка на този специалист сочи към втората половина на XIV в. пр.Хр., когато е все още силно влиянието на Егейските цивилизации по Дунава. Акцентът тук е, че създателите на съкровището са включени в Егейския културен кръг. Безспорна е култовата функция на съдовете: те са израз на вярванията в Слънцето, които изповядват жителите на Долен Дунав по това време. Тогава това е регионът, в който, казано на езика на археологията, се разпространява „културата на инкрустираната керамика“, включваща в себе си земите на днешна Северозападна България. Към тази ранна датировка на съкровището, с акцент върху егейското влияние, се придържат и споменатите румънски специалисти Андриешеску и Парван.
Малко по-късното датиране е най-изчерпателно аргументирано в монография на В. Миков по темата. Привържениците на тази датировка акцентират върху самобитността на предметите. Идеята тук е, че външното (гръцко или егейско) влияние не е чак толкова силно и че не може да се говори за външна културна доминация. Аргументи за тази датировка е геометричната украса по съдовете от съкровището, която стилово си схожда с украсата по глинените съдове от района на разпространение на културата на инкрустирана керамика. Това значи съкровището да се датира в края на 1-во хилядолетие пр.Хр. Историческите аргументи на тази датировка са, че именно от онова време започват нашествия на кимерийци, които се настаняват в земите на Долен Дунав под натиска на скитите. И така, под натиск на външна заплаха, в земята на траките – трибали е заровено Вълчитрънското съкровище.
Може да се каже, че този възглед и датировка са по-логични, ако се изходи на химическия анализ на златото. След като не са едновременни различните предмети, то може някой от по-ранните наистина да е свързан с разцвета на Миной и Микена, но по-късните вече не са. А именно по-късните дисковете фалери, на които се срещат геометрични митове, са показателни за времето на заравяне на съкровището.
Спомням си, че като студент недоумявах как е възможно първото тракийско съкровище да произхожда точно от владенията на трибалите. Тези трибали не оставят значителна следа в историята, както правят други тракийски племена – гети, даки или одриси. Нямат никакви значими постижения: не са известни техни градове, подобни на Севтополис – столицата на одрисите, нито владетелите им оставят гробници, каквито днес има в „Долината на тракийските царе“ или в Североизточна България. Не са подробно описани делата на царете им и не са познати други техни произведения на изкуството. Думата „трибализация“ днес изразява негативни нагласи – разпад, раздробяване, опошляване, път от сложно към просто. Някога обаче трибалите – населението на днешните северозападни български земи – първи от траките създават свои произведения на изкуството, демонстрират умения в обработката на благородни метали и дават сведения за култовите си практики. Всичко това става възможно благодарение на Вълчитрънското златно съкровище – най-древното и мистериозно от всички тракийски съкровища.
Поздравявам изследващите периода преди нахлуването на т. нар. Елинизъм на Балканите! Наскоро публикувах мои размисли по този въпрос. Ще ги публикувам итук и дано да са полезни:
КОЯ ЛИ Е НАЙ-СТАРАТА ТРАКИЙСКА ДЪРЖАВА на Балканите?…
Страбон (І в. пр. н.е.) пише за гетите следното: „Разказват, че един гет, на име Залмоксис, служил на Питагора като роб и научил нещо от него от небесните работи; други пък неща научил от египтяните, до които стигнал в скитанията си. Като се върнал у дома си бил високо почитан от водителите и от народа, защото им предсказвал поличбите. Най-после убедил ЦАРЯ да го приеме като другар в управлението, понеже бил способен да оповестява волята на боговете.” [Кацаров…Страб, с. 94-95*].
За същите гети Херодот (V в., пр. н.е.) съобщава във връзка с похода на Дарий срещу скитите от 512 г.: „№94. За безсмъртието си така мислят: те не вярват, че умират, ами че умрелият отива при бога Салмоксис. Едни от тях го наричат Гебелейзис.” После споделя, че този „Салмоксис” живял много време преди Питагора и го определя на богочовек (δαίμων); изрично го разграничава от ЦАРЕТЕ им, когато споменава практикувания от тях култ към Хермес [Кацаров…Херодот, с. 6-7, 10*]. Елинския философ и мъдрец Питагор е живял през VІ в., пр. н. е., така че споменаването на титлата ЦАР от Страбон, отнесено към тази епоха, е интригуващо. Възможно ли е гетите преди одрисите да са имали първото тракийско царство в древността? В полза на догадката е и казаното от Павлина Илиева за Вълчитрънското съкровище: „…За това съкровище доста категорично може да се твърди, че е изработено по времето на разцвета на късно-бронзовото общество в Карпатско-Дунавския регион през втората половина на ХІV – началото на ХІІІ в. пр. Хр. Археологическите материали от района, където е открито съкровището, категорично говорят за използването му от население с уеднаквена материална и духовна култура, обхващаща днешните територии на Северозападна България, Североизточна Сърбия и Югозападна Румъния, която се причислява към племенната общност на многочисления тракийски народ”**. Бих допълнил г-жа Илиева, относно географското пояснение. Вълчитрънския регион се намира източно от Плевен, което е в Централна Северна България. То може да е принадлежало не само на трибалите, но и на гетите! Впрочем, Дион Касий твърди, че трибалите също са гетски племена [Cassius Dio LI 27]. Ритуалните съдове са използвани дълго време и укриването им в земята вероятно е свързано с похода на Дарий І и покоряването на гетите. Центърът на гетското царство е известен от археологическите разкопки в местността Сборяново. Свещения град в местността Камен Рид е най-старият открит на територията на археологическия резерват. Датиран е към ранната желязна епоха (Х-VІІ в. пр.Хр.) – преди елинистическия период. Обектът заема площ от 47,6 дк. и е ограден с каменни стени, като липсват други отбранителни съоръжения. На територията му са открити две светилища във формата на окръжности. Изградени са от камъни и имат по един вход. В центъра на едното е разположен каменен олтар***.
[*Дечевъ, Д. и Кацаровъ, Г. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. – БАН., С., 1915].
[**Павлина Илиева, отдел “Фондове”, НАИМ-БАН].
[***Василева, Т. Сборник „Есенни четения”, т. 8/9. – Исперих, Сборяново 2011/12, с. 84-85].
Г-н Карапетков, радвам се, че вземате отношение по текста, и то дори със забележки, но трябва да се знае, че забележките Ви са абсолютно неприемливи от научна гледна точка. Защо? Текстът ми се базира на научното познание, получено от трудове по академична история, а Вашето познание се основава на прочетеното от Вас в неакадемични (непризнати в научно отношение) “източници”. Тъй като нашите източници са различни – имаме различни мнения и даваме различни оценки. Не знам от къде по-специални ги четете тези неща за траките, но аз ще Ви препоръчам друго. Обърнете внимание на свидетелствата първо на Херодот, когото наричат “баща на Историята”. Херодот е писал доста за траките. Според него при траките е разпространен ритуалът трупоизгаряне. После това е засвидетелствано и при археологически находки. Пак Херодот пише за боговете на траките, а не за един бог, на което настоявате Вие. Още за тракийските ритуални практики, богове и пр. може да научите от Алексадър Фол и Богдан Богданов – препоръчвам Ви да издирите и прочетете техни книги по темата. Дано съм бил полезен! Поздрави!
Спасе,
похвално е, че пишеш за траките, но имам и някои забележки:
1. “Единият е златна купа с разположени широко встрани и малко над устието две дръжки. Най-вероятно представлява златен кратер – съд, в който древните смесват вода с вино.”
Знаеш от гръцките извори, че траките са пиели виното НЕРАЗРЕДЕНО, защо трябва да ги принизяваш до гърците, които са разреждали виното 1:4 или 1:10?
2.„Затова най-древните траки и техните предци са погребвани чрез трупоизгаряне.”
Не знам откъде си взел това сведение? Това просто е невярно.
3. Изгаряйки телата си, те се посвещават на Бога Слънце, познат по-късно в Древна Гърция и като Аполон Феб.
Слънцето не е Било бог за траките. Те са имали само един бог и неговото име е БОГ.
4. Защо изследователите му мислят, че то е тракийско, а не принадлежи на някоя от древните цивилизации?
Знаеш ли кои цивилизации са по-древни от траките? Не си ли се замислял защо Варненското златно халколитно съкровище и Солницата в Провадия са най-древните в света?
5. ТриБали означава Силни бикове от тракийските думи ТРИ(силен) и БАЛ(бик). Постоянна столица на трибалите е бил ВРА̀ТА, днешната Враца. Ако не знаете – в центъра на Враца има малка древна тракийска могила. Какво ли още има под улиците на днешния град?
Отлично, все така и за напред
Г-н Стойчев, предположенията ви нямат много общо с темата, но по изключение ще ги коментирам. Който е изучавал исторически дисциплини в университет (стара история и тракология), знае, че трибалите ги има още по времето на Филип и Александър Македонски. Нещо повече-трибалите печелят военни победи срещу тези прочути владетели. Така че е недопустимо да се принизивя историческата им роля. Колкото до “най-старата тракийска държава”-това е въпрос и на терминология. Ясно е, че трибали и гети са забелязани преди одрисите. Но това, което владеят трибали и гети, справедливо ли е да бъде наречено ,,държава”? По-скоро не. Тъй като трибали, гети, а по-късно и одриси са племенни обединения, те трудно ми могат да се претендират за собствена държавност. Племената не създават държави. Както няма държави на сиукси, команчи и апахи, така няма и на трибали, гети и одриси. Това, че траките са имали царе, не означава автоматично, че са имали и държави.