Бяхме чували много за „Lucha Libre“ (свободен бой) и точно заради това останахме 2 дни повече в Ла Паз. Тези боеве се провеждат всяка неделя и са голяма атракция, както за местните така и за туристите. Решихме да намерим сами мястото и да си закупим билетите от там, тъй като е по-евтино. Другата опция пред нас беше: да платим на една от многото агенции и всичко да ни е на готово. Повечето чужденци избират този вариант. Намерихме мястото, където боевете се провеждат. Попитахме за цената на билетите и дали можем да ги купим предварително. Един билет струваше 12 боливианос, а когато го закупиш от агенция 80 боливианос! Странното бе, че билетите се закупуват точно преди „Lucha Libre“ да започне.
Ето, че вече е неделя и с Пламена чакаме на опашката за билети. Питахме за всеки случай местните: Каква е цената? И отговорът беше същия – 12 боливианос. Не след дълго се появи една жена с билети в ръка. Първо се насочи към мен и Пламена, а после и към още двама чужденци, казвайки, че за нас билетите струват 50 боливианос и това е единствената опция, която имаме. Отпратихме я с лекота да си ходи, като бяхме сигурни, че лъже и иска да ни подведе. Много се ядосахме! Дойде и нашият ред. Поглеждаме в прозорчето откъдето се закупуват билетите и виждаме същата нагла женица да ни дава „по-различни билети“ за 50 боливианос. Казахме, че искаме да купим тези за 12, и че ние не сме с нищо по-различни от боливийците. Не, не и не! Беше невъзможно! Чужденец ли си, плащаш повече за билет и това е! „Пълна дискриминация! Расисти!“ – беше нашият отговор към жената. Зад нас имаше майка и дъщеря, които не бяха съгласни с това, което виждат. Попитахме дали ще ни купят билети и те се съгласиха. И двамата с Пламена мразим, когато хората биват разделяни на богати и бедни, чужденци и местни, а точно това се случваше пред очите ни! Беше отвратително!
Предвижихме се бавно до входа на залата към момче, което проверяваше билетите. Той взе така важните хартийки и ни пусна. Точно в този момент се появи наглата жена и каза, че с тези билети не можем да влезем в залата. Няма да крием – последва скандал! Никой не можа да отговори на въпросите ни: „С какво сме по-различни от боливийците? Защо сте сигурни, че всички чужденци „гъмжат“ от пари?“
Точно в този момент пред нас се откри друга грозна гледка. За нас, чужденците, се полагаха пластмасови столове точно пред ринга, а боливийците стояха на циментови стълби. Този „невероятен билет“ включваше пуканки, кока-кола и сувенирче. За стотен път повторихме, че не искаме нито едно от изброените по-горе, а просто да седнем при местните и да гледаме шоуто. Очевидно говорехме на стената! Беше невъзможно и се почувствахме ужасно! Това може би беше най-голямата дискриминация, която сме виждали и на която сме присъствали! След всичките караници ни намалиха билетите на 40 боливианос, колкото да ни запушат устите. Закупихме ги и се запътихме там, където искахме – при боливийците. Стояхме на цимента, телата ни измръзнаха, но отстояхме на своето и на това, което мислим.
Боевете започнаха и с това всички нерви, които бяхме изхабили, се изпариха. Напълно се унесохме в шоуто, което трябва да призная, бе неповторимо! Мислехме, че боят ще е само между жени, но грешахме. За наша изненада се биха и мъже. Боят между силния пол наподобяваше кечовете, които гледахме, когато бяхме деца. Имаше всичко. Блъскане, задушаващо тръшкане, тряскане, суплекси, тръшкания, пиене на кока-кола и плюене в лицето на опонента и какво ли още не! Интересното беше, че всички боливийци се вживяваха в случващото се и подхвърляха реплики на кечистите. А децата бяха големи сладури! Вярваха на всичко, което се случваше пред очите им и след боевете се нареждаха нетърпеливо с тетрадките си, да искат автографи и да се снимат със звездите.
След тази „подгряваща“ част започна и истинското шоу – „Чолитас кеч“ (женски бой). Бяхме чували, че жените яко се „млатят“, но това, което видяхме надхвърли очакванията ни. Кечистките облечени в традиционни боливийски дрехи се тръшкаха на ринга, както и извън него. Засилваха се и се блъскаха по вратите и стоманените колони из цялата зала! Хващаха се за косите, скубеха се, плюеха се и какво ли още не. Някои от тях даже хвърляха опонентките си върху туристите на първите редове. Публиката имаше любимки, които подкрепя. Другите биваха замервани със сокове, храна, сандвичи, фъстъци, пуканки, шишета, хартия и всичко останало, което беше под ръка. С Пламена се смеехме и не можехме да повярваме какво се случва пред нас. Мелето беше масово! Имаше и съдия, който участваше активно в кеча. Когато трябваше да отброява до „три“, вместо да брои, той просто риташе жените по главите или гърба. Цялата зала избухваше в смях. Разбира се, един истински кеч няма как да мине без счупване на столове по главите на опонента. Пластмасови столове и щайги се размятаха из цялата зала и се тестваше здравината им по нечия глава.
Цялото това шоу, на което местните неуморимо се вживяваха, ни пренесе в света на кеча с много сълзи от смях! Шоу, което никога няма да забравим!
