„Анорексия“ беше непознат термин на човечеството до не много отдавна, но той за кратко време се превърна в едно твърде често срещано заболяване сред жените. В края на миналия век настъпва бум на анорексичките, като обикновено причините приписваме на модния бранш. Действително, едва ли има жена, която да не е чувала за Туиги и трагичния завършек на нейния живот. По това време модните компании налагат на моделите си невъзможни параметри, в които може да влезе само един скелет, а всички знаем, че множество жени и млади момичета взимат тъкмо тях за образец на женска красота. И макар че модата породи тази огромна вълна на масово отслабване и изцяло промени разбирането за женското тяло в световен мащаб, все пак причините за заболяването се коренят някъде другаде.

Вероятно не намирате особена връзка между секса и анорексията, но те са дълбоко свързани помежду си и дават яснота за произхода на заболяването и възможностите за неговото преодоляване. Казвам преодоляване, тъй като анорексията не е просто органично заболяване, въпреки че засяга определени части на мозъка, а психично и не би трябвало да бъде лекувано с химически препарати, както смятат някои учени. На такова лечение подлежат единствено съпътстващите заболявания, вследствие на анорексията – ендокринни, стомашно-чревни, хормонални и др.

Нека първо изясним: Какво се случва в главата на една анорексичка?

Причината, поради която жената вижда себе си дебела и закръглена, докато всъщност е болезнено слаба, се дължи на отслабени връзки в главния мозък, които възпрепятстват нормалните възприятия. До това заключение стига невропсихологът Борис Сучан, след проведено изследване в Института за когнитивна неврология на Рурския университет. Заедно с група специалисти, той изследва 10 болни от анорексия и 15 здрави жени на една и съща възраст. Жените трябвало да изберат от поредица компютърни изображения на силуети на женски тела онези, които най-точно съответстват на тяхното собствено. По този начин учените установили адекватността на тяхното възприятие. Резултатите показват, че здравите участници са склонни да възприемат себе си като по-слаби, отколкото реално са, докато всички анорексички показват точно обратната тенденция. Те определят себе си като доста по-пълни, отколкото са.

Направена е оценка на мозъчната активност на всички участници, с помощта на магнитно-резонансна томография. Визуалната информация, която окото възприема при поглед върху изображенията, постъпва първо в централния тилен лоб на мозъка. От там информацията преминава и се обработва във вретеновидната и екстрастриарната област. Изследването показва, че взаимовръзките между тези два участъка при страдащите от анорексия, са значително по-слаби, отколкото при здравите. В мозъка на анорексичките има структурни изменения и снижена концентрация на нервни клетки в екстрастриарната област. По този начин информацията, която възприема окото, се деформира и променя възприятията на човека. Изследването хвърля голяма светлина върху механизмите на развитие на заболяването, но не го изчерпва докрай. Защото физиологичните процеси не разкриват психологическите причини за възникване на заболяването, а именно с тях трябва да се работи.

Затова клиничният психолог Катерина Михайлова написва книгата „Жените, сексът и анорексията“ (изд. „Весела Люцканова“) – за да обясни максимално точно и достъпно комплексните причини за появата на анорексията и защо се разболяват толкова много млади момичета. К. Михайлова работи известно време в специализиран център за лечение на хранителни разстройства в Швейцария, откъдето черпи опита си и примерите, описани в книгата, през житейските съдби на няколко момичета. Авторката прави исторически обзор на развитието на женския образ през вековете, започвайки още от Ева и предшественичката ѝ Лилит. Според нея, жената винаги е потискана и е оставала в сянката на мъжа, докато той е определял нейната роля в обществото и е налагал известни ограничения. Жената никога не е имала възможност сама да избира какво да работи (и дали), как да мисли, да твори и т.н. Чак през XX век тя постигна относителна свобода и равноправие. Проблемът е, че жената не знае какво да прави с тази свобода!

Никой не учи младото момиче какво е да бъдеш жена. И сега, ако задам този въпрос на група жени, те биха се затруднили в отговора. Обществото, различни бизнес организации, рекламни отдели, телевизия и т.н. налагат някакви стереотипи, а жената е забравила да слуша вътрешния си глас, който знае по-добре. Истинският проблем, не само на анорексичките, но и като цяло на жените днес, е идентификацията и това, че са забравили да бъдат жени.

Точно на този елемент акцентират психолозите в Центъра, разположен край голямо езеро в Средните Алпи. Програмата включва упражнения по „походка“, гимнастика и грижа за тялото, групова терапия, обръща се внимание на облеклото – заменят се широките блузи и анцузи, които скриват красотата на женското тяло, с поли, рокли. И всичко това, за да може жената отново да се почувства жена, защото анорексията всъщност е отричане на женствеността и нежелание за порастване. Неслучайно се разболяват предимно млади момичета. В момента, когато тялото започне да придобива женски форми, някои момичета не приемат това за нормален процес, изграждат си своя, негативна представа за жената (жената като крава, например) и се противопоставят на всичко женско в себе си. А първата функция, която отпада от организма по време на анорексия, е месечният цикъл, а след това и овулацията – онези неща, които правят жената жена. Тялото не може да изпитва удоволствие, губи се сензитивността, а желанието към срещуположния пол изчезва.

Затова сексът и анорексията са двете страни на една везна, които трябва да се балансират. Катерина Михайлова нарича книгата си – „четиво за начинаещи жени и техните майки“ и тя действително е такава. Независимо на каква възраст е, жената днес има нужда да си припомни какво е да си жена и да помисли за бъдещето на онези, които тепърва ще стават такива.

#още

Мидори Такада – музика между материя и дух   Във века на електронната музика, ког...
Борис Сарафов – „Принцът“ на Македония Когато четем или слушаме мнения на историци, относ...
Самуил Гелев – един съвременен трубадур За пръв път видях Самуил Гелев на фестивал „Морски...
Когато звездата създава звезди – откритията на Едит Пиаф Момичето Едит Пиаф, „врабчето на Париж“ – преди да...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This