Есента е строго индивидуално преживяване, което не оставя равнодушен никого. Дори и най-непоетичната душа не може да отрече наличието на по-особени вибрации във въздуха, когато разноцветните листа започват да се откъсват от клоните и да политат надолу, нежно привиквани от своя вечен гроб – земята. В този така поетичен сезон ви предлагам следната селекция от стихове на съвременни бълрагски автори, осмелили се да пишат за промените, настъпващи в природата и в ума през есенните месеци.
Есен
Подритвам
празна бутилка
настъпвам
пожълтял фас
и си мисля – от лятото са останали
само клишета.
~ Петър Чухов
Есенност II
Насред самите умълчани листа,
които вече не принадлежат на дърветата
и са така безкрайно жълти –
само от любов може
така да затворят очи.
Подкупваща есенна есен
Залезът
преди да потъне в себе си
въздушна ласка се оглежда.
~ Аксиния Михайлова
#бюлетин
#поезията днес

Португалска поезия: Ижиту Гонсалвиш
Изпод перото на Ижиту Гонсалвиш (1920 – 2001 г.) излиза поезия в най-чиста форма – изпълнена с...
Начало на есента
Мария навлиза
в седмия месец
плодът в корема ѝ
проглежда.
~ Георги Гаврилов
***
Есенен площад
във фонтаните се къпе само вярата,
че някъде вечно е юли.
~ Елена Ташева
Привидение
Потопена в ромола
на сухи листа,
сред сгушени жълъди
безмълвно вървя.
Шепот ме достига,
обръщам се нехайно,
погледа й срещам,
нежно кехлибарен.
Ефирна и загадъчна,
пристъпва причудливо,
напълно мистериозно,
земята не достига.
Присъствие магично
дъбравата изпълва,
мигом разпознах я –
есента прекрасна.
~ Евгения Михалска
***
Есента не е сезон
тя е разказ
за смелостта.
~ Христина Гутева
Когато за последно
Есен,
която прилича на лято,
е по-сладка от лято.
Зрелост,
която прилича на младост,
е по-сладка от младост.
~ Мария Донева
***
Навътре,
до близкото минало,
сенките в градината падат,
броиш есента им.
~ Теодора Тотева
Есен
Първите знамена на дъжда
паднаха пред нас.
В бяло и черно – отрязаха сцената.
Есен е. Не виждаш ли
как унило прегарят зениците,
остарели в дъжда от безкрайното взиране?…
Есен е.
И спрелият вик се завръща
без моята лятна хармония –
без нея и утрото.
Детето е спряло в средата на релсата
уморено от тичане.
Само конете препускат след тихия зов
и отмятат калта със копита,
като време, загубено някъде.
Тихо е. Есен е.
Начало на зимата.
~ Добромир Търновски
още за четене

„Планината на седемте цвята“ в Перу
В Перу природата е създала невероятен пейзаж, който и най-великия художник трудно би пресъздал....

„Рицарят на духа“ Константин Величков или как се живее с България в сърцето
Константин Величков е един от първите и най-видни интелектуалци на следосвобожденска България. За...

Психология на привличането в „Последно танго в Париж“
С появяването си през 1972 год. „Последно танго в Париж“ незабавно всява смут и среща остри...

Черноризецът на българския престол
Българските и общославянски просветители през Средновековието принадлежат към социалната група на...

Петя Константинова: „… в началото е човекът, който твори.“
Петя Константинова е родена на 15-ти септември 1979 г. в град Стара Загора. Завършва „Българска...

Катедралата в град Аахен – най-старата в Северна Европа
На 65 км западно от Кьолн, на същински кръстопът от възгледи и идеи, си дават среща три държави –...

Да се усмихваш със стил и на 70 години
Да имаш фигура като на 20-годишно момиче, да знаеш кои дрехи ти стоят най-добре и да се усмихваш...

Картофена салата с карфиол
Приготвяне: 10 минути Готвене: 20 минути Тази салата е чудесна и вкусна гарнитура, идеална за...
къде и кога да отидем
предстоящи събития