Светлината е приглушена. Музиката ненатрапчива. С леко приповдигнат глас конферансието обявява начало на програмата – бурлеска в кабаре в Париж. Не знам какво да очаквам. Знам, че търся автентичния дух на френската столица. От това, което съм чела в книги и виждала във филми, се чудя дали ще стана свидетел на така нареченото течение „кич“ в изкуството – пискюли, воали, пера, шалове, перуки и много грим.

 

Преди да продължа следва да отбележа, че типичната бурлеска може би предлага именно това. Кабарето „Crazy Horse“ обаче, основано през 1951 г. от Ален Бернарден (Alain Bernardin), е запазило и до днес традицията да издига в култ красотата на женското тяло. Голотата е неотменна част от спектакъла, но в никакъв случай водеща. Жените на сцената са сякаш на ръка разстояние и в същото време като мираж благодарение на невероятните светлинни ефекти. Те разкриват или скриват телата по начин, който провокира, но не принизява, примамва, но не допуска, едновременно поставя акценти, но без категоричност.

#да попътуваме

#бюлетин

Програмата през годините е привличала и привлича много известни личности като: Лана дел Рей (Lana del Rey); Ален Делон (Alain Delon); Дита фон Тийз (Dita von Teese); Гаспар Улиел (Gaspard Ulliel) – ако името не ви говори нищо, и си падате по френско кино, гледайте филма „It’s only the end of the world“; Sting; Пѐдро Алмодо̀вар (Pedro Almodovar) и др. Изброявам тези имена, за да разгранича спектакъла от просто еротични танци в бар, посещаван от жадни за плът очи. Това, което се случва на сцената, винаги е било отвъд границите на обикновената бурлеска, не евтин стриптийз, а акт, който слива понятията танц, женственост, тяло и контрол.

Въпреки това преди старта на шоуто, разнопосочни мисли се стрелкаха из съзнанието ми. Какво ще видя всъщност? Тези жени как ще изглеждат на сцената, все пак излъчването говори твърде много за нагласите и отношението към работата им, към собствените им тела, към голотата? Изкуството ли ще надделее или единствено сексуалността?

 

Енергията, която се разля по време на различните пърформънси, достигна до всеки един зрител в залата. Дамите бяха така уверени, секси, движейки се с такъв контрол и обаятелност, че мисълта отношението им към това, което правят, а и отношението на публиката респективно, да е по какъвто и начин снизходително, просто се изпари.

 

Впоследствие разбрах, че подаваните кандидатури за кастинг надхвърлят 500 годишно. И то въпреки ограниченията и строгите изисквания (като ръст например – момичетата трябва да са високи между 164 и 172 см., разстояние между зърната – 21 см., разстояние от пъпа до венериния хълм – 13 см.) и стремеж към натуралната красота, или няколкомесечните интензивни тренировки, включващи класически балет, които са задължителни за одобрените кандидатки. „Разстоянието от петите до междукрачието трябва да е равно на разстоянието от междукрачието до челото“ – формулира тайната на успеха самият Бернарден.

 

През 2012 г. сред момичетата на „Крейзи Хорс” има и българка – загадъчната Хана Шанана. „Крейзи Хорс“ е най-трудната сцена, на която съм имала късмета да изляза“ – признава тя. Да бъдеш „crazy girl“ е не просто работа, а усещане за свобода, успех, щастие. Това усещане идва не от идеята, че голотата е табу, а от танците в кабарето, като акт на бунт, както е било в миналото. Усещането идва от идеята, че с тялото си създаваш изкуство, че заявяваш себе си чрез него, въпреки несигурностите, които всяка жена изпитва в дадена степен.

 

Според Андре Десенбер (Andrée Deissenberg), жената начело на „Crazy Horse“ през последните 12 години, всяко изпълнение от близо двучасовата програма на шоуто извисява женствеността чрез подчертана естетика и нюх към изкуството. „Жените винаги усещат това, независимо дали са на сцената или в публиката“ – споделя тя. А усещането, което се стреми да остави у публиката
(далеч не съставена единствено от мъже, дори напротив!) е за свободната и силна жена, с контрол не над противоположния пол, но над себе си и собствения си живот.

 

След края на цялата „la folie“ (лудост) от прекрасно адаптирана музика, уникално съчетание на светлинни ефекти, сексапил и танци, ми се искаше мислено да изживея отново красотата, да я запечатам и да я пресъздам с думи, но не мога. Затова visiter un cabaret et en profiter soi-même (Посетете кабаре и се насладете!)

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This