Еньовден е един от най-важните летни празници в народния ни календар. Отбелязва се на 24-ти юни, когато според източноправославния канон е рождението на св. Йоан Кръстител (наричан още Предтеча), който кръщава Христос във водите на река Йордан.

Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България) и основно се свързва с култа към Слънцето.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. В този ден, когато изгрява, Слънцето „трепти“ и „играе“, и който види това ще е здрав през цялата година. Друг обичай е по изгрев всеки да се обърне с лице към Слънцето и да погледне през рамо сянката си – ако е цяла, човекът ще бъде здрав, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да „тръгне към зимата“ Слънцето се окъпва и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него и е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони пък вярват, че морето „спира да се движи“ и се къпят в него. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито пък да се налива в съд, а в самия ден не се пере, за да не се разболее член на семейството.

Според вярванията в този най-дълъг ден от годината Слънцето започва бавно да умира. Ето защо повечето ритуали се извършват още преди изгрев. Това важи и за събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила. Баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат 77 билки и половина. Седемдесет и седем лекуват болестите, а за „нелечимата“ болест има половин билка. Никой не знае коя е тя. Можем да я намерим само със затворени очи, като откъснем тревичка наслуки.

Преди изгрев се прави и специален обред за „откупване“ на билките от самодивите – в кръг се подреждат кошниците с набраните лечебни и магически растения, а жените играят хоро около тях в пълно мълчание. От тревичките, между които на първо място еньовчето, се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Приготвят се толкова, колкото са членовете на семейството, наричат се и се оставят през нощта навън. Сутринта по тях се гадае за здраве. Окичват ги на различни места в дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните.

С тревите и цветята, набрани на празника, се прави и голям Еньовски венец, през който се провират всички за здраве.

За билките, събрани на този ден, се смята, че имат и магическа сила. От тях знахарки и баячки приготвят любовни отвари. Вярва се също, че еньовските треви имат силата да лекуват бездетни жени и да прогонват зли духове.

На Еньовден не се работи никаква работа. В народните вярвания този ден е лош и Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му.

Един от най-характерните обичаи на Еньовден е „Еньова булка“, изпълняван в Южна България. „Булката“ е малко момиченце (3-5 годишно) – последно в семейството или сирак. Четири моми обличат детето в невестинска премяна, а след това го разнасят из селото, като внимават да не стъпва на земята. Докато обикалят нивите, градините, къщите и чешмите, момите пеят еньовденски песни, с които да измолят от светеца здраве и плодородие. В края на обиколката се извършва и „Ладуването“ – с него се отдава почит към богинята на любовта Лада. Още през нощта момите са оставили китките си в „мълчана“ вода. „Еньовата булка“ вади от менците една по една китките им, а останалите пеят „ладанки“ – кратки заклинателни песни, с които предсказват женитбата и жениха на всяка девойка: „жълто було трески сбира“ (момичето скоро ще се омъжи), „зряла дюля и презряла“ (ще се омъжи стара), „сам си здравчец на камъче“ (ще се омъжи за сирак) и т.н.

Вярва се, че в нощта срещу празника всички небесни светила „полудяват“, в полунощ небето се отваря и стават чудеса, а сънищата са пророчески.

Според легендата, по първи петли се появяват вещици, бродници и магьосници. Те събирали росата от плодородните ниви и така заграбвали реколтата. Бродниците пък можели да ограбят млякото от добитъка или да отнемат кърмата на една майка и да я прехвърлят на друга.

Активни през тази нощ са и повелителките на гората – самодивите. В потайна доба те отиват край езеро или река, където перат дрехите си и плуват. Тъй като обожават мелодията на кавала, те често похищават овчари, за да им свирят.

Съществува поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.

Имен ден на 24-ти юни празнуват Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Дияна, Деян, Янислав, както и всички с имена на билки. Освен тях професионален празник имат също фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите.

И накрая да споменем някои от най-популярните билки и техните лековити свойства, които можете да си наберете сами в предстоящата тайнствена и вълшебна нощ на 23-ти срещу 24-ти юни.

Еньовче – с дребни, оцветени в жълто и бяло цветове, с плод като сухо орехче. Среща се предимно по сухи и тревисти места. Има диуретично и противовъзпалително действие. Прочиства бъбреците, черния дроб, панкреаса. Използва се при стомашно-чревни заболявания, при депресия и нервно напрежение.

Мащерка – ще я познаете по силния, приятен аромат и наситенолилавия цвят. Обикновено расте на туфи по каменисти хълмове и скалисти места, край пътища и гори. Подходяща е при различни видове кашлица и главоболие, за гаргара при зъбобол, от нея се правят лапи при циреи, навяхвания и изгаряния.

Червено омайниче – с яркочервени цветове и жълти топченца в средата. Високо е от 5 до 20 см. Вирее около влажните ливади и потоци. В България се среща в Западна и Средна Стара планина, както и в Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи. Прилага се при хемороиди, чревни и стомашни болки, диария, повръщане, при нервни заболявания и възпалителни процеси на очите и венците.

Здравец – изключително популярен и отглеждан като декоративно растение в дворовете на българите. Действа успокояващо на централната нервна система, понижава кръвното налягане, има кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Повлиява добре безсъние и кожни сърбежи.

Жълт кантарион – с жълти цветове, събрани на върха на стъблото в съцветие-метличка. Среща се по сухи, тревисти места, храсталаци и горички. Заради хиперицина, който съдържа, е признат за естествен антидепресант. Освен това тонизира нервната система, засилва сърдечната дейност и понижава артериалното налягане.