Със съдействието на Ели Иванова / www.drumivdumi.com
За първи път опитахме да видим величествения „Еменски каньон“ и живописния водопад „Момин скок“ преди 5-6 години, но тогава не налучкахме пътеката. Заплетохме се в едни гъсталаци по протежение на реката, непосредствено след пещерата и не успяхме да стигнем до никъде.
Този път, твърдо решени да видим водопада и напълно заредени с енергията от току-що видения „Капиновски водопад“, бяхме готови на всичко или поне на най-малко да го видим, дори и с цената на това да променим плановете си за вечерта. И успяхме! Стояхме край него близо час, затаили дъх пред невероятната му и омайваща красота.
В тази статия разказвам за разходката ни до „Еменския каньон“, водопада „Момин скок“ и язовира „Негованка“. Пътеката, която ги обхожда, „Негованската еко пътека“, е една от първите и най-посещавани еко пътеки в България.
„Еменският каньон“ се намира до село Емен, Великотърновско, а реката, която прорязва високите скали се нарича Негованка и е приток на река Росица. Самото село Емен се намира на около 25 километра северозападно от Велико Търново и на 8 километра от главния път София – Велико Търново. За да стигнете до селото, трябва да се отбиете за Балван и през центъра на Балван – за Емен. Минава се през Емен и след мегдана се продължава по един почти обратен завой надясно. Пътеката започва от изходната табела на селото, вдясно от шосето. Там около нея има удобна отбивка, на която може да се остави колата.
По „Негованската еко пътека“
В началото си пътеката представлява коларски път. След първите 5 минути ходене се стига до пещера, една от забележителностите по пътеката. Мястото под входа на пещерата е бетонирано. Това от една страна създава удобство за достъп до пещерата, от друга страна този бетон изглежда не много на място и разваля автентичността.
След пещерата има една беседка, след която пътеката свива вляво и продължава през скалите, за да се изкачи отгоре на платото. И там започват да се нижат гледките към пролома на река Негованка.
Не след дълго пътеката влиза в горичка, която създава приятна прохлада ако времето е горещо, каквото беше при нашата разходка.
В тази си част пътеката се разклонява на две успоредни части. Едната, от които върви през горичката, а другата се движи по ръба на скалата. Първата част предлага сянка и хладина в летните жеги, а другата, замайващи гледки към „Еменския каньон“. Но с тази, втората част трябва много да се внимава, защото се движи на ръба на пропастта. В най-високата част на пътеката има една скала, от която се вижда, освен пролома, и язовира. За ориентир: От началото на пътеката до тази скала се ходи около 45 минути. До тук пътеката не е стръмна и по нея се ходи леко. Както споменах по-горе, трябва да се внимава, ако се движите до ръба на скалите.
От тази най-висока точка започва трудното, тъй като следва стръмно и хлъзгаво спускане в продължение на 10-15 минути. На времето е имало дървени стъпала, за което говорят някакви остатъци от тях. Като се спусне до реката, пътеката се разклонява. Направо се върви 5-10 минути до язовира, а за водопада се завива вдясно.
Водопад „Момин скок“ и наоколо
От там, след завоя вдясно, вече се чува грохота на водопада. Остава наистина малко – две скали, дървено мостче и омайната красота, образувана от високите скали разположени в полукръг, езерцето в подножието им и падащата в средата им вода, вече се вижда. Само от вида на това неземно място разбираш, че си струва всички усилия. Ние стояхме там близо час, омагьосани от водопада и обстановката. Водопадът не е висок – някъде около 10 метра, но е много красив с начина, по който пада в живописното езеро. А високите скали наоколо визуално отделят мястото от всичко останало.
Посещението на водопад „Момин скок“ и „Еменския каньон“ може да се комбинира с разходка до „Зараповския водопад“, който е съвсем близо в района, на път за следващото село Вишовград.
