Един разговор с Елица Наумова за музиката, изобразителното изкуство и фотографията.

Елица Наумова е родена в гр. Троян през 1992 г. Един от полуфиналистите в първия сезон на музикалния формат „Гласът на България“. Има редица награди в областта на музиката, както и авторски самостоятелни авторски парчета. Занимава се предимно с музика, но едновременно с това изобразителното изкуство се превръща в нейна страст и като „допълване на творческия израз на артиста“. В картините ѝ има музика и живот. Както самата казва: „Това вдъхновение ме води и така знам кога и как да започна, кога и как да приключа и да ги завърша. За мен музиката и рисуването са свързани и носят дух в себе си. Както всеки талант даден от Твореца – Самият Бог, защото благословение е да твориш, благословение е да преоткриваш…“

Изкуството е неизменна част от Вас. Но нека започнем с музиката, която, ако не се лъжа, Ви съпътства в живота най-дълго време. Разкажете как започна всичко? Кое Ви подтикна да пожелаете да изразявате себе си в света чрез музика?

Започнала съм да пея още в детската градина. Качих се на сцената за първи път, когато бях на шест години. Предполагам, че всяко дете приема емоционално първите си стъпки в изкуство или в каквото и да е начинание. Аз бях дете, но вътре в себе си знаех, че това ще бъде моето нещо. Когато е твоето нещо, го усещаш несъмнено по-специално (на колкото и години да си), понеже е като това – да откриеш своя призив. Призивът е вложен в човека. И аз вярвам, че всеки от нас има такъв.

Вземате участие и сте сред полуфиналистите в първия сезон на музикалния формат „Гласът на България“. Това промени ли Ви като изпълнител? Какво Ви даде и/или какво Ви отне?

В „Гласът на България“ открих чудесни приятели! От тогава започнах и да гледам на музиката по-творчески, а именно да пиша и да творя по-смело. Срещата ми с екипа на „7/8“-ми сякаш не беше случайна, защото ми донесе влияние, прехвърли ме в едно друго пътуване от живота ми, срещна ме с публика, която не познавах, но която ме насърчаваше да творя. И мога да съм единствено благодарна за всичко това.

Според Вас множеството музикални формати, набиращи и все по-голяма популярност,  от полза ли са за един млад музикален талант?

Смисълът на популярността е главно, за да донася положително въздействие/ влияние, пример и емоция (според мен). Обаче това е малко трудно, ако човек още не е открил себе си и не е наясно със същността си. Аз също не бях, но цялото това изживяване ми донесе близост и то онази, която те изправя пред самия себе си, опознавайки и познавайки се. Сега вярвам, вече след време, че всичко това е за добре. И мога да кажа само: добре, че съществува промяната!

От друга стана, смисълът на популярността не трябва да бъде самоцел. И в тази посока,  мисля че е добре  да се изграждаме. Впоследствие проверката на времето ще определи  всичко, а именно дали си бил готов за определени неща, или не. Това, в крайна сметка, ще покаже и това до къде ще стигнеш. Единствената цел на всичко това е да израстваме в нашия призив и възможността да си служим най-добре и ефективно с него (дали ще е с музиката, или с нещо друго в нашия живот). Ползата се определя от отношението на сърцето. Това бих казала в заключения на всичко това.

За българската музика и за времето, в което живеем в момента – мога да кажа следното: Имаме нужда от повече светлина, сила и насърчение – както в текстовете, така и в самата музика. В страната ни често е тъмно, поради всякакви проблеми – свързани с политика, бедност, недоимък. Ето защо музиката, която е необходимо да влияе, би трябвало да бъде с повече светлина, наситена със смисъл и думи на живот в себе си. Поне аз така усещам нещата. Като знам и това, че музиката може да лекува.

Самата аз се стремя към духовно израстване, за да мога именно да предложа такава музика един ден – и повече от нея (надявам се силно). Нещата идват и се случват отвътре, за да се извадят навън, мисля че е добре да видим какво носим вътре в себе си, за да израснем духовно, защото не е добре да живеем в духовна тъмнина. Трябва  да търсим истината, да познаваме вярата си, да видим кои сме всъщност и за какво сме създадени да влияем. В този смисъл обичам и винаги препоръчвам книгата на книгите, а именно Божието слово – Библията. От три години я изучавам и мога да кажа, че е животопроменяща!

Центърът не е просто да съществуваме в стремежите за слава и пари, което е посоката на обществената девалвация на ценностите днес. Има нещо по-важно, а именно личната отговорност и съвест, личният избор и свободната воля, които Бог ни е дал. Тялото ни е временна палатка на тази земя (и това съзнавам за себе си), затова е добре да взимаме добри решения, за какво ще го впрегнем да работи, за какво ще впрегнем волята си. Понякога не е лесно всичко това, но и никой не е обещавал, че ще бъде лесно. Отговарям на въпроса Ви без упреци, но със съзнанието, което според мен е необходимо, отчитайки, че и аз се уча. Надявам се това да е достатъчно. Ще Ви дам още един стих за край тук:
„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, понеже от него са изворите на живота“.

Сега искам да Ви попитам и за друга Ваша страст, а именно изобразителното изкуство. Как се открихте с него? Разказвали сте ми, че то се появява в живота Ви в труден момент и се превръща в екзистенциален остров в откритото тогава море, ако мога да използвам подобна метафора…

Метафората Ви е чудесна! Започнах да рисувам наистина, когато бях в болница с моя баща. Понеже той се разболя и в един период престоявахме седмици в различни болници. Една сутрин просто се събудих и в ума ми сякаш бяха вложени странни идеи. Изпитах желание да отида незабавно да си купя четки, платна, бои – така и направих. Никога преди това не ми се беше случвало подобно нещо. Първите ми картини бяха нарисувани в болницата. Вярвам силно в Бог! Знам, че той е този, който може да дава и разширява дарбите на човека. Нямам логично обяснение за случилото се, а и не търся такова.