Кукерството е традиционен български обичай, който се провежда в първите дни на Новата година и по време на Сирни Заговезни. Кукерските игри са част от нашето тракийско наследство. Значението на думата кукер е „високи, маскирани хора“, тъй като участващите в ритуала носят високи шапки, достигащи 2 метра.

снимка: Българка
Кукерите са познати в отделни части на България – в Източна Тракия, на отделни места в Добруджа, Средногорието и в Родопите. Там те имат и различни имена – бабугери, песяци, мечкари, старци, кукове, сирвискари. Кукерският ритуал се изпълнява само от мъже, предимно ергени, облечени в специални костюми и маски. Единствено водачът на дружината задължително е женен мъж с първороден син или близнаци, а в Източна България групата се предвожда от двама мъже, облечени в традиционните костюми на булка и младоженец.
Чрез специални магически танци и чрез страшните си маски кукерите трябва да прогонят злите духове и орисници, като така осигуряват богата реколта през идната година. Повечето от маските са с дървена конструкция с налепени върху нея разноцветни конци, парчета плат, огледалца, лъскави пайети и други елементи. Голяма е символиката на цветовете при украсата. Преобладаващ е червеният цвят – символ на плодовитостта, на обновяващата се природа, на слънцето и огъня. Черният цвят олицетворява земята, а белият – водата и светлината. Някои маски имат две лица – на доброто и злото. От едната страна лицето е добродушно, а от другата – зловещо.
Движенията при този обичай са с богата заклинателна сила. Подскачането трябва да накара житото да расте високо, клатенето и повалянето – да тежи и да се люлее от изобилие житният клас. Търкалянето по земята – да се зареди човек със силата й, дрънченето на хлопките и звънците – да прогони злите духове и лошите сили.
Два са основните моменти при кукерството:
Първият е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, благополучие и плодородие, при което се събират подаръци от стопаните (боб, брашно, яйца и други). Кукерите изпълняват различни битови и комични сцени, като целият ритуал се извършва през нощта, тъй като поверието гласи, че „Не трябва слънцето да ги свари по пътищата!“
Втори основен момент е обредното заораване и засяване. Кукерите играят буйни танци и силно раздрънкват окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

снимка: Българка
В отделните области на България има малки различия в изпълнението на кукерските игри, но навсякъде те са празник за берекет и здраве. И днес кукерството е любимо народно веселие, очаквано с усмивки и нетърпение от млади и стари.
Кукерите днес

снимка: mignews.info

снимка: свободнослово

снимка: vbox7

снимка: vnews.bg

снимка: tumbrl
Кукерите може и да не са тракийско наследство, а да са българско наследство донесено от север и изток. Сред скитите или народите на Гог и Магог, които били на север и от които се предполага че произлизат българите, имало такива които си слагали маски на кучета и били известни като песоглавци. Александър Македонски воюва с тях в Бактрия. На санскрит и на пали думата за куче е кукур. Връзката Кукер-Куче я има и в самия празник Кукеров ден, който е известен и като Песи понеделник. Боян Мага, който бил жрец от старата българска езическа вяра, можел да се преобразява във вълк или каквото и да е друго животно… вероятно чрез поставяне на маска.