Пещерната крепост – манастир Вардзия пленява с вида си, приличащ на сцена от „Властелинът на пръстените“. Тази крепост не е построена от смелите джуджета, а от грузинците в Кавказ, за тяхната легендарна кралица Тамара от династията на Багратионите. В отчаяни времена, хората са готови на отчаяни действия, които се превръщат в легенда благодарение на устния фолклор.
Някога, в края на 1100 г., грузинското кралство се отбранявало смело от прииждащите монголски орди – най-свирепата и опустошителна сила, с която Европа някога се е сблъсквала. През 1185 г. кралица Тамара Велика заповядала да се започне изграждането на защитно укрепление. То било вкопано дълбоко в сърцето на планина Ерушети (Меча планина), която е разположена в южната част на страната, на 30 километра от район Аспиндза, на 18 километра от град Ахалкалаки.
След завършването на крепостта, тя разполагала с 13 нива и близо 6000 ниши, тронна зала и голяма църква, наречена „Успение Богородично“. Църквата, разполагаща с външна камбанария, е построена през 1800 г. по време на „Златната епоха“ на Тамара Велика, в която се съхраняват важни стенописи, обект на културното наследство. Издълбана по подобен начин, както и останалата част от двореца, църквата била духовният и монументален център на пещерния дворец. Стените й били подсилени с камък и е с размери 8,2 м на ширина, постепенно разширени до 14,5 м, а височината била 9,2 метра.
снимка: Tony Bowden
#бюлетин
#да попътуваме по света

Проект на човешката мисъл или на Божията промисъл – три архитектурни шедьовъра устояли на времето
Неведнъж сме се учудвали на изключителните архитектурни постижения на хората от миналото. Неведнъж...
Изобразените стенописи дали насоката на развитие на грузинската школа по стенопис и станали известни по цял свят. На северната стена бил изобразен покровителят на манастира, еристави Рати Сурамели, както и портретите на цар Георги III и царица Тамара, с надпис под тях „Бог да й даде дълъг живот“. В подземията и горните етажи са изобразени епизоди от живота на Христос: започвайки от Благовещение, следва Рождество, Сретение Господне, Кръщение, Възкресението на Лазар, Влизането в Йерусалим, Тайната вечеря, Разпъването на Христос и неговото Възнесение.
Стенописи в храма
От другата страна са изобразени 12-те апостоли на Христос, както и три сцени от живота на св. Стефан. Другите картини са били унищожени при земетресението от 1283 г. Интересното тук е, че е използвана техниката „секо“ за рисуване на картините, т.е използван е сух гипс смесен с пигменти и вода, като тази „боя“ директно е нанасяна върху сухия камък.
В източната част на комплекса се намират 79 пещерни жилищни комплекса. Те са построени на 8 етажа и разполагат с общо 242 стаи. Също така 6 параклиса, 25 винарски изби, в чиито подове били съхранявани над 185 буркана с вино, показващи колко важно е било лозарството за икономиката на монасите.
В западната част, между камбанарията и главната църква, се намират още 40 къщи, на 13 нива и разполагащи с общо 165 стаи. Тази част включва и 6 параклиса, трапезария с пекарна, в близост с още няколко пекарни, както и ковачница. Единственият вход на тази крепост е чрез скрит тунел, намиращ се в близост до бреговете на река Мтквари.
Благодарение на външния склон на планината крепостта е покрита с плодородни тераси, подходящи за земеделие и с помощта на човешката сръчност е изградена сложна система за напояване на реколтата. Такава крепост изглеждала непревземаема, дори и за свирепите монголски орди. Персийският летописец Хасан Бей Румли описва Вардзия като „чудо“, като „непристъпна крепост като стените на Македонското царство на Александър Велики“.
Но за съжаление славните дни на Вардзия не продължили дълго. Макар и непревземаема за монголските нашественици, крепостта не била защитена от капризите на природата. Само век след построяването си, през 1283 г., катастрофално земетресение буквално разрушило мястото. Унищожени са близо 2/3 от града, като разкрило част от скритите части на крепостта, а идването на османците окончателно накарало населението да изостави мястото, след превземането му през XVI в. Независимо от тези катаклизми, крепостта продължила съществуването си до 1551 г. Тогава е била унищожена от персийските войски, което довело до изоставянето на манастира.
През XX век малка група монаси ремонтирали манастира и решили да запазят историята му за идните поколения. От 1985 г. обектът е част от историко-архитектурния музей „Вардзия“. Музеят включва 46 архитектурни и 12 археологически обекта. През 2012 г. е извършена реставрация на стенописите в църквата, с помощта на „Националната агенция за опазване на културното наследство на Грузия“ и „Тбилиската държавна академия по изкуство“.
Днес той е повече музей, отколкото манастир, но все още служи за напомняне, за крайностите на който са способни хората, в опита да защитят и опазят културното си наследство, но и като напомняне, че никой не е по-силен и по-могъщ от майката Природа.
още за четене

WWF стартира кампания за опазване на мечките в България
С част от събраните средства ще бъде сформиран Спасителен мечешки отряд за спешни случаи. ...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато...

Книгите, с които ще запомним 2020 година
Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене,...

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето
Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и...

Това, което не харесваме в другите, са собствените ни негативни черти
Когато става въпрос за човешки взаимоотношения, много често чуваме фразата – „Противоположностите...
къде и кога да отидем
предстоящи събития