Древен пещерен манастирски комплекс Вардзия

Пещерната крепост – манастир Вардзия пленява с вида си, приличащ на сцена от „Властелинът на пръстените“. Тази крепост не е построена от смелите джуджета, а от грузинците в Кавказ, за тяхната легендарна кралица Тамара от династията на Багратионите. В отчаяни времена, хората са готови на отчаяни действия, които се превръщат в легенда благодарение на устния фолклор.

Някога, в края на 1100 г., грузинското кралство се отбранявало смело от прииждащите монголски орди – най-свирепата и опустошителна сила, с която Европа някога се е сблъсквала. През 1185 г. кралица Тамара Велика заповядала да се започне изграждането на защитно укрепление. То било вкопано дълбоко в сърцето на планина Ерушети (Меча планина), която е разположена в южната част на страната, на 30 километра от район Аспиндза, на 18 километра от град Ахалкалаки.

След завършването на крепостта, тя разполагала с 13 нива и близо 6000 ниши, тронна зала и голяма църква, наречена „Успение Богородично“. Църквата, разполагаща с външна камбанария, е построена през 1800 г. по време на „Златната епоха“ на Тамара Велика, в която се съхраняват важни стенописи, обект на културното наследство. Издълбана по подобен начин, както и останалата част от двореца, църквата била духовният и монументален център на пещерния дворец. Стените й били подсилени с камък и е с размери 8,2 м на ширина, постепенно разширени до 14,5 м, а височината била 9,2 метра.

От другата страна са изобразени 12-те апостоли на Христос, както и три сцени от живота на св. Стефан. Другите картини са били унищожени при земетресението от 1283 г. Интересното тук е, че е използвана техниката „секо“ за рисуване на картините, т.е използван е сух гипс смесен с пигменти и вода, като тази „боя“ директно е нанасяна върху сухия камък.

В източната част на комплекса се намират 79 пещерни жилищни комплекса. Те са построени на 8 етажа и разполагат с общо 242 стаи. Също така 6 параклиса, 25 винарски изби, в чиито подове били съхранявани над 185 буркана с вино, показващи колко важно е било лозарството за икономиката на монасите.

В западната част, между камбанарията и главната църква, се намират още 40 къщи, на 13 нива и разполагащи с общо 165 стаи. Тази част включва и 6 параклиса, трапезария с пекарна, в близост с още няколко пекарни, както и ковачница. Единственият вход на тази крепост е чрез скрит тунел, намиращ се в близост до бреговете на река Мтквари.

Благодарение на външния склон на планината крепостта е покрита с плодородни тераси, подходящи за земеделие и с помощта на човешката сръчност е изградена сложна система за напояване на реколтата. Такава крепост изглеждала непревземаема, дори и за свирепите монголски орди. Персийският летописец Хасан Бей Румли описва Вардзия като „чудо“, като „непристъпна крепост като стените на Македонското царство на Александър Велики“.

Но за съжаление славните дни на Вардзия не продължили дълго. Макар и непревземаема за монголските нашественици, крепостта не била защитена от капризите на природата. Само век след построяването си, през 1283 г., катастрофално земетресение буквално разрушило мястото. Унищожени са близо 2/3 от града, като разкрило част от скритите части на крепостта, а идването на османците окончателно накарало населението да изостави мястото, след превземането му през XVI в. Независимо от тези катаклизми, крепостта продължила съществуването си до 1551 г. Тогава е била унищожена от персийските войски, което довело до изоставянето на манастира.

През XX век малка група монаси ремонтирали манастира и решили да запазят историята му за идните поколения. От 1985 г. обектът е част от историко-архитектурния музей „Вардзия“. Музеят включва 46 архитектурни и 12 археологически обекта. През 2012 г. е извършена реставрация на стенописите в църквата, с помощта на „Националната агенция за опазване на културното наследство на Грузия“ и „Тбилиската държавна академия по изкуство“.

Днес той е повече музей, отколкото манастир, но все още служи за напомняне, за крайностите на който са способни хората, в опита да защитят и опазят културното си наследство, но и като напомняне, че никой не е по-силен и по-могъщ от майката Природа.