Дияна Нанева a.k.a. Functional Neighbour е илюстратор, комикс художник на свободна практика. Родена във Варна, често рисува и пише в движение, с постоянна промяна на местоположение. Романтична до болка. Черпи вдъхновение от лични преживявания и чисти емоции, заобикаляща среда, обкръжение и човешки взаимоотношения.

 

Успяхме да поговорим с нея, преди да отпътува към следващата дестинация, към нова държава, нова идея, за да ни разкаже за проектите, върху които е работила през последните години, за „Ян Бибиян“, за комиксите и за пътя на артиста.

 

Автор сте на илюстрациите към новото издание на Елин-Пелиновия роман „Ян Бибиян“. Как и кога започнахте да работите по тях?

 

Проектът е по инициатива и с подкрепата на Елин Иванов – внук на Елин Пелин и негов близък приятел – Ивайло Спасов. Те се свързаха с мен през лятото на 2018 г., докато бях на пътешествие до Китай. В момента, в който се върнах в България, започнахме работа по изданието. Идеята беше то да бъде готово за Коледа. Прекарах есента изцяло потопена в книгата и работа по илюстрациите.

 

Кое беше ръководното при работата Ви? Как протече тя? Какво в текста Ви насочваше?

 

За първи път работех върху детска книга, а винаги съм проявявала интерес и желание. Досега съм илюстрирала новели за възрастни, разкази, поезия и комикси и това беше извън зоната ми на комфорт. Това, което ме насочваше в текста, беше емоцията и чувството, което оставя в мен, но това се отнася и за всеки текст или сценарий, който съм илюстрирала.

 

Ян Бибиян / корица

Водите ли се по предходни издания или се придържате към идеята на екипа, издателя, към Вашата визия?

 

Преди да започна работа по илюстрациите ми беше интересно да търся и да разглеждам стари и издадени на чужди езици издания на книгата, но ние се придържахме към идеята за новия и различен поглед към изданието. Визията за илюстрациите и отношението към историята за Ян Бибиян бяха мои.

 

#интервю

#бюлетин

А може ли „Ян Бибиян“ да се превърне в комикс? И как превръщането му би могло да повлияе на възприемателя?

 

„Ян Бибиян“ се е появявал под такава форма и преди. Комиксовата му адаптация се е появила в сп. „Дъга“ през 1983 г. и е рисувана от художника Росен Манчев, така че е напълно възможно. „Ян Бибиян“ е динамична и богата на събития книга и е благоприятна за комиксова адаптация. Истината е, че ми се искаше даже да разполагахме с повече време, тъй като ми беше много трудно да се спра на определени моменти. С повече време за действие изданието би имало още повече илюстрации, тъй като всеки момент от него заслужава да бъде илюстриран.

 

Занимавали сте се с графика, с живопис. Имате особен афинитет към графичния роман, натрупан опит в създаването на комикси. Кое ги обединява?

 

Комиксът съчетава в себе си цял спектър от изразни средства. Няма ограничения във формата и в стила, в материалите, които могат да се използват. Понякога може и да е много самотно занимание, но в процеса можеш да бъдеш сценарист, художник, дори и актьор.

 

Служите си както с традиционното, така и с дигиталното. Предварителната визия, Ваша или на съавтор, проектът или желанието предопределя подхода?

 

Може би от всичко изброено по малко. Съчетанието на традиционни и дигитални техники на рисуване е удобния лично за мен подход, но доста често се нагаждам и спрямо текста, с който боравя, но както отговорих на един от предните въпроси, разчитам преди всичко на чувството и отношението, което провокира текста в мен.

Промени ли се стилът Ви през годините? На какво се дължи промяната, ако я откривате – на различните техники, подходи, на познаването на школи и артисти?

 

Той винаги подлежи и е подлежал на промяна. Обичам да съм в движение и дори понякога да ми отнема повече време, търся нови начини, замах и преки пътища към форми и комбинации.

 

В интервю около излизането на „Сезон за бягство“ споменавате, че покрай прочита на „Престъпление и наказание“ започвате да илюстрирате. Връщайки се назад, кое в романа на Достоевски допринесе да се насочите към илюстрацията?

 

„Престъпление и наказание“ четох безумно влюбена и напълно заредена с настроение за всеобхващаща емпатия. Споменавам това като цялостно състояние през този период, та тогава желанието да вляза в обувките дори и на Разколников ми беше интересно и творчески зареждащо.

 

Как се появи „Сезон за бягство“ и какво Ви подтикна да включите поезия в комикс?

 

От любовта към комиксите и поезията отделно едно от друго. И двете направления действат освобождаващо и могат да бъдат искрено и лишено от суета откровение. Струва ми се отдавна. Беше 2014 г. Бях влюбена (много ясно), но и агресивно амбициозна, и твърде крайна. Сезонът беше някаква утеха, наистина беше бягство.

 

През изминалата година представихте във Велико Търново друго Вашо начинание, в което отново се срещат нарисуваното с написаното – книгата „Година на клони“. Тук шестте лирически миниатюри са написани по образите. Каква е историята на „Година на клони“. Различна ли е от „Сезон за бягство“?

 

В „Сезон за бягство“ присъства болезненото откровение, но бягството е към щастието, а дали е достигната целта… остава като въпрос без отговор. Отсъства самотата…

„Година на клони“ признава за грешките си, пътуването в непознатото, самоосъзнаването и самоосъждането си. Признава за счупеното и пукота от него, синините и белезите от ударите, по себе си и по другите. Книгата е затворената врата към изминалата и неотдавнашна година. Сътруднича си в нея с Тони Пашова, която се зае да напише миниатюрите, за което искрено ѝ благодаря. Не са много хората, на чиято чувствителност мога да се доверя по този начин. Смятам, че тя ме разбира и взаимно се припознаваме в нещата си.

Година на клони / корица

Съавтор сте и на други графични романи, сред които например „Распутина“. Как и защо избирате определен проект?

 

Различно е винаги. Често избирам проект на базата как ми действа идеята емоционално и дали ме зарежда. За мен е много важно да се насладя на процеса и да се порадвам на резултата съответно. Комуникацията с човека, с когото работя, също е важна. Понякога чисто практично избирам нещо, а понякога преценявам дали имам възможност да упражня стилове, изразни средства и всякакви нови неща, които не са ми познати и са извън зоната на комфорт.

 

Същевременно представяте Ваши произведения и в изложби. Защо според Вас са важни или необходими различните форми на представяне?

 

На изложби и всякакви форми на представяне любимото ми е възможността и отворената врата към различни нива на общуване. Социалният фактор в такова начинание е определящ. На едно събитие идват различни хора, запознават се, разглеждат, нещо се случва в тях и около тях, общуват.

 

Участвала сте в множество фестивали. С какво подобно участие помага на художника? В кое издание бихте желала да се включите отново и защо?

 

Разчупване на рутината, възможност за запознанства и разговори със съмишленици, обмен на опит. Но дори и просто да отидеш някъде, за да се позабавляваш, може да е достатъчно. С удоволствие бих отишла отново на „Treviso Comic Book Fest“, както и на още едно издание на IFCC.

 

Ако 2017 г. е „годината на клони“, каква беше изминалата? Да очакваме ли нов комикс или нова книга?

 

2018-та година беше застопорена с новото издание на „Ян Бибиян“ и изложбата „Призраците“ в галерия „GIFTED“ в София. Имам планове за нови проекти, някои от които изцяло мои, но крайният ми срок е груб. Ако трябва да съм честна, нов комикс ми звучи като чудесна идея.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This