Дионис и Ариадна

Днес не притежаваме описания от първо лице на тракийските религиозни практики. През класическия (V-ти – IV-ти век пр.Хр.) и особено през елинистическия период (IV-ти – II-ри век пр.Хр.) Тракия попада в елинската сфера на влияние и се подчинява на елинската доминация. Елините налагат на всички останали, наречени от тях „варвари“, превъзходството на своя език. Изократ пише: „Атина е направила така, щото името елини да обозначава вече не произхода, а мисловността, и елини да се наричат по-скоро тези, които споделят нашата култура, отколкото онези, с които имаме общ корен“. Както отбелязва Николай Гочев, цивилизован става онзи, който владее езика. А тракийските елити от V век пр.Хр. насетне проявяват подчертан стремеж към цивилизованост.

 

Тези обстоятелства в голяма степен маргинализират и обезличават тракийското, правейки го невидимо с просто око от перспективата на настоящето. Защото тракийските културни достижения се преливат в елинските. Същото важи и за религиозните представи и обредност. Гръцкият пантеон, който се слави съм своята демократичност, приема с отворени обятия и приобщава различни „варварски“ божества, в това число и тракийските.

 

В наши дни е твърде трудно да се каже как изначално изглеждат тракийските богове. За целта древногръцките текстове трябва да се изучат внимателно, от тях да се извлече подтекстът, който да бъде допълнен с интерпретации върху фолклора, тракийските култови места и артефакти. Сложната задача владее умовете на поколения учени. Измежду тях безспорно най-голям успех постига Александър Фол, благодарение на когото днес знаем кои са тракийските богове и какви са характерът и спецификата на тракийското религиозно учение.

 

Александър Фол назовава това учение с термина „тракийски орфизъм“. Тракийският орфизъм е по-ранен от гръцката митология. Хезиодовата „Теогония“ (VIII – VII век пр.Хр.) е произведението, в което за първи път след Омировия епос се разказва подробно за гръцките богове. Както правилно посочва Александър Фол, цялата гръцка митология е литературно дело. Тя се обогатява постоянно през вековете, като в нея „влизат“ и чужди божества, но с променен облик и различни функции. Изследователската работа цели бъдат „извлечени“ в оригинален вид тракийските богове от гръцкия пантеон.

 

Кой е водещият тракийски бог, попаднал в гръцката митология, и какво знаем за него?

#бюлетин

#корените ни

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

За разлика от елините траките вярват в безсмъртието на човешката душа. Тяхното висше божество е припознато в гръцката митология като Дионис Загрей. То е по-могъщо от Зевс, върховния бог на гърците, тъй като обединява в себе си двете начала на света – соларното (слънчевото) с хтоничното (земното). Тракийската вяра в безсмъртието насочва към единствен и единен соларно-хтоничен бог, известен в гръцката митология като Дионис Загрей. В „Илиада“ веднъж е споменат с епитета „беснеещият“.

 

Загрей е хтоничната (земната) персонификация на безименния Велик Бог на траките, докато Орфей е соларната му (слънчевата). Загрей и Орфей в тракийската религия означат едно и също – бог на хтонично-соларната дуалност. Тракийският бог е син на Великата богиня-майка, която самозачева от слънчевия лъч. Мегалитните светилища, пръснати из цяла Тракия именно това символизират: как слънчевият лъч попада в земната утроба (пещерата или скалата) и после от Хаоса се ражда Богът.

Ето как е разказано това в гръцката митология:
Дионис Загрей е първородният син на Великата богиня-майка (Гея) и Слънцето (небето). Те са персонифицирани от Зевс (соларното начало) и Персефона (земното). Зевс приема облика на змия и така опложда Персефона. Роденият от тази хиерогамия (свещен брак) Дионис Загрей е избран за наследник на баща си – Гръмовержеца. Хера, законната съпруга на Зевс, разбира това и решава да унищожи Загрей. За да го предпази от ревността и гибелния гняв на жена си, Зевс предава сина си на грижите на Аполон, който го укрива в горите на Парнас. Хера попада по следите на Загрей и насъсква срещу него титаните. Седемте титани, Океан, Кронос, Койос, Криос, Япетос, Хиперион и Форкюс, започват бясна гонитба със Загрей, който мени облика си в опити да се спаси. Докато е в образа на бик, Загрей бива разкъсан на седем части от титаните, които започват да ядат от тялото му. Атина Палада успява да спаси сърцето му, а Аполон – да събере наново седемте му части и да ги зарови при триножника в Делфи. Зевс нарежда на Деметра, богинята на плодородието, да съедини частите на Загрей, вследствие на което той оживява отново.

 

„Оживяването“ на Загрей символизира, от една страна, кръговрата на живота и земното плодородие, а от друга – безсмъртието на душата, така типично за религията на траките. Вярата в безсмъртието кара траките да строят нехарактерни за елините от континентална Гърция владетелски храмове-гробници. Според тракийския орфизъм след смъртта си владетелят се превръща в бог или полубог, какъвто е божественият принц Орфей / Загрей. Гробниците са мястото, където се извършват поклоненията на този бог. Но тъй като тракийският орфизъм е тайно религиозно учение, практикувано само в кръга на просветените, не са запазени конкретни данни и подробности относно ритуалите във владетелските гробници.

 

Владетелските храмове-гробници, където траките се покланят на своя бог, сина на Великата богиня-майка (Орфей / Загрей), днес можем да видим най-много на брой в Долината на тракийските владетели. По-важните такива са Казанлъшката, Сашова могила, Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Оструша и др.

 

В наши дни съществува отзвук от поклоннически ритуал, посветен на божествения принц на траките Дионис Загрей. Става дума за кукерските игри, и особено за ежегодната ритуална играта на кукера без маска сред рупците в Странджа, където се претворява мита за раждането, разкъсването и възкресението на Загрей. Както акцентира големият български учен Александър Фол, тракийският бог Дионис Загрей трябва да се познава, тъй като в него е съсредоточена цялата идеологическа мощ на тракийската религия.

още за четене

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“  #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат...

Макарони в масло от ядки и сирене

Макарони в масло от ядки и сирене

1 пакет макарони (сварете макароните) Сос: 3 чаши нарязана на кубчета тиква 1/2 глава лук 1 скилидка чесън 1/4 чаша кашу 1/2 авокадо 1/4 чаша хранителна мая 1/2 ч.л. куркума 1/2 ч.л. червен пипер 1/2 ч.л. кориандър 3 фурми Сол & черен пипер на вкус Вода, ако е...

Pin It on Pinterest

Share This