На 11-ти октомври тази година се навършват 100 години от рождението на Джером Робинс – едно от величията в американския, а и световния балет. Неговото име се свързва, както с класическия, така и с джаз танца, както със сцената на Бродуей и с тези на водещите балетни компании в САЩ, така и с филмовата хореография и режисура. И въпреки че вече 20 години не е сред нас, той продължава да присъства в света на танца чрез своите вечни творби, поставили го редом до имена като Джордж Баланчин и Уилям Форсайт.

Джером е роден в Манхатън под фамилията Рабиновиц, която по-късно е сменена с Робинс, заради семеен бизнес. Второто си име, Уилсън, получава, заради големия патриотизъм на родителите му и уважението им към тогавашния президент. По-късно семейството му се мести в Ню Джърси, където баща му и чичо му отварят компания за производство на корсети. Като достоен наследник, компанията би трябвало да бъде прехвърлена в неговите ръце, но Джером от малък разбира, че това не е неговото призвание. Той е твърде артистичен и привлечен от балета и кукловодството, особено след като вижда как сестра му танцува в „Петрушка“ на Стравински. Така благодарение на сестра си и един летен артистичен лагер, той открива магията и красотата на театъра и танца и започва своя път към голямото изкуство.

Робинс започва да се занимава сериозно с модерен балет в гимназията с Алис Бентли, за която по-късно споделя: „Това, което ми даде тя, е абсолютната свобода да правя собствени танци, без забрани и съмнения.“ През 1937 г. той за първи път се качва на сцената, като танцьор в „Таминент“ (The Taminent Regular Democratic Club), а скоро и в спектакли на Бродуей – „Great Lady“ и „Keep Off the Grass“, където има честта да работи със своя най-голям идол – Джордж Баланчин, и то по негови хореографии. От 1941 до 1944 г. е солист в Американския балетен театър – водеща компания и до днес.

През 1944 г. създава балета „Fancy free“, който влиза в програмата на Метрополитен опера. Следват множество заглавия: „On the Town“, „Billion Dollar Baby“, „High Button Shoes“, „Look, Ma, I’m Dancin’“ и много други, в които хореографът извайва свой почерк.

Джером Робинс създава и едни от най-впечатляващите и оригинални хорeографии на мюзикълите: „On the Town“, „Peter Pan“, „High Button Shoes“, „The King And I“, „The Pajama Game“, „Bells Are Ringing“, „GYPSY – Fiddler on the Roof“ и разбира се – „West Side Story“, този велик шедьовър, както в музикално, така и в танцово отношение.

До „West Side Story“ се стига след идея на Робинс и Артур Лоранс, двамата сценаристи на мюзикъла, да прехвърлят Ромео и Жулиета в съвременна Америка – нещо много дръзко и рисковано. Хващат се на бас с Бърнстайн и не след дълго резултатът е на лице – един зашеметяващ спектакъл, който през 1961 г. се сдобива и с филмова версия. Всеки, който го е гледал, задължително е останал възхитен от хореографията. Това, което прави Робинс в „West Side Story“ е като за учебник. Музиката на Ленард Бърнстайн е изключително трудна за превръщане в танц, защото няма постоянен ритъм, той непрекъснато се променя. Всеки тон от музикалното произведение е различен от предходния, но Джером успява да го улови и да го разгърне в хореографията. Само един истински фантазьор е способен да направи танц от музиката на Бърнстайн. След него много хореографи са се опитвали, но без успех.

Няма как в съзнанието ни да не изплува пролога, където изключителното новаторство на хореографа проличава още в тази първа сцена. Робинс рисува с движения всичко заложено в сюжета – сбиването на американци и пуерториканци, при което всяко движение е едновременно удар срещу противника или защита и танц, един безкрайно красив и лек танц, който се отдава на малко танцьори. Сцената в гаража, въведението и разбира се, прословутата „Америка“, са шедьоври. Мъже и жени се надиграват, а трите пируета са изпълнени така ефирно, сякаш всеки би могъл да ги направи на мига. Едно невероятно единство на музика и хореография, която придава допълнителен блясък на изключителната музика на Бърнстайн – запомняща се и вълнуваща.

В хореографиите си Робинс не се опитва да изтъкне и дебело да подчертае перфектната техника на танцьорите, като използва винаги сложни движения. Той избира по-прости елементи и разчупва формата, за да се получи онази смесица от танц и актьорска игра, която е нужна на един голям мюзикъл. И както се вижда, простите решения често са най-добри.
Наградите не закъсняват. Джером получава наградата „Тони“ („Tony Awards“) цели 5 пъти, 2 пъти печели „Академи“ („Academy Awards“ – позната още и като „Оскар“), почест от Кенеди Център, Национален медал за изкуства, почест от Френския легион и почетно членство в Американската академия и Института за изкуства и писма. Удостоен е със званието „почетен доктор“ от Градския университет в Ню Йорк и „почетен доктор по изящни изкуства“ от Ню Йоркския университет.

Но въпросът не е в броя на наградите или балетните произведенията, а в качеството им. Абсолютист, Джером лесно се нервира, но винаги изпипва детайлите докрай. Често разказва вицове и се шегува с танцьорите си, но държи на пълното отдаване на изкуството, поне докато са в залата.

Питър Бол, един от учениците на Робинс, си спомня думите на своя учител в една далечна репетиция, когато е 10 годишен: „Запомни, ти си индиански скаут, който се движи през гората, опитвайки се да не издава никакъв звук. Когато стъпваш, трябва да си много внимателен, така че да не счупиш дори едно клонче под краката си. Стана ли ясно?“
Джером има невероятното умение да описва нещата толкова ясно, че можеш действително да си представиш как стъпваш в тази въображаема гора.

След прекаран инсулт, Джером Робинс умира в дома си в Ню Йорк на 29-ти юли 1998 г. Във вечерта на неговата смърт светлините на Бродуей са изгасени, в знак на почит.

Тази година, по повод 100-годишнината от рождението му и 20 от неговата смърт, предстоят множество фестивали и чествания – в Питсбург, Сан Франциско, Чикаго, Сиатъл, Маями, Париж, Ню Йорк. Може би най-значимият от тях е „Robbins Festival“, проведен от „Pacific Northwest Ballet“, чийто настоящ артистичен директор е същото онова 10 годишно момче, което се е възхищавало от своя учител – Питър Бол. Програмата включва 7 произведения на Робинс – „In the night“, „The Concert, Dancers at the Gathering“, „Other dances“ по музика на Шопен, „West Side Story“ – Бърнстайн, „Afternoon of a Faun“ – Дебюси, „Circus Polka“ – Игор Стравински. „Other dances“, чиято първа премиера е на 9-ти май 1976 г. е създаден специално за Михаил Баришников и Наталия Макарова – големи имена в класическия балет. С Баришников Робинс работи също и в „The Concert“ и като че ли от него Михаил взема специфичния преподавателски характер.

Много пъти съм се питала – какво прави един хореограф велик, защо някои имена остават за вековете, а други не постигат дори моментна слава? И отговорът като че ли ни се предлага сам. Умението да обясняваш, да създаваш образи и картини в главите на танцьорите, да ги караш да мечтаят в танца – да извайваш със собствените си ръце съвършенството на танца. Ето това е велико! Велик е не този хореограф, който иска да поставят името му в „златна рамка и милиони светлини“, а онзи, който с цената на пълно отдаване се стреми да вникне в душевността на своите танцьори и да ги накара да повярват, че всичко е лесно, всичко е възможно.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This