Денис Нуф е роден в гр. Разград. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет. Започва да пише разкази още в ученическите си години, когато е публикуван в разградски вестници. Негов разказ е издаден и в алманах „Света гора“, бр. 2014 / 2015 г.. През 2017 г. е отличен в раздел „Поезия“ на XL „Национален студентски литературен конкурс Боян Пенев“ – Шумен. Текстове на Денис Нуф са поместени и в „Протуберански“ (2017 г.), сборник на литературно – дискусионен клуб „Емилиян Станев“.
„Коридори“ (2019 г., изд. „Scribens“) е неговият поетичен дебют.

 


Първо, преди да заговорим за „Коридори“ и вашия поетичен дебют, ще Ви попитам как стигнахте до този момент, какво е за Вас словото и състоянието на словесно изричане на света и себе си?

 

Всеки търси начин да се самоопредели. Словото, в случая, е живот и животът е слово. За да кажа как се стигна до тук и този момент, трябва да се върна в гимназиалните години. Трябва да разкажа за някоя и друга несподелена любов, катализирала първите пориви за обясняване на света, чрез химикалка и лист. А това беше преди цял един живот, затова няма да се връщам толкова дълбоко. Просто в един момент започнах да се будя с това желание и то неминуемо стана начин за доказване на съществуването ми пред мен самия.

 

„Коридори“ е интересно заглавие, но първоначалният замисъл е „Фарадеев ковчег“. Идеен аналог на „Фарадеевия кафез“ ли е и какво бяхте кодирали идейно-философски в тази метафора?

 

„Фарадеевият ковчег“ се случва, когато осъзнатото спокойствие във фарадеевия кафез (клетка на Фарадей – за защита от външни електромагнитни полета), диктувано от разбирането на прости физически закони, срещне екзистенциалния покой пред предполагаемия и разбираем човешки край. Чисто идейно – „Фарадеевият ковчег“ е домът на един интроверт. В крайна сметка, въпреки че сменихме името, „Фарадеевият ковчег“ не се изгуби – остана част от книгата.

#интервю

#бюлетин

И как стигнахте до „Коридори“ като окончателно заглавие? Защо именно него?

 

Дълго време бях заклещен в първото заглавие и не успявах да оформя физическите части на книгата. Но когато Георги Гаврилов, редактор на книгата, предложи „Коридори“ се отключиха много заключени врати. И като пред срутен бент мисълта потече бурно и яростно. Вече беше лесно. Накратко – коридорът е път, а стаите – животите, които избираме да живеем. Останалото са думи.

 

„… затова коридорите са мълчание“ – това е един стих от ваше стихотворение. Какво за Вас е тишината и мълчанието, в изписаните листове в „Коридори“? Това „страници на смелите“ ли са?

 

Осмислянето на скованата крачка през живота започва с тишината. Тя ми е нужна дотолкова, доколкото да не ме стряска гласът ми. А Осмислянето е прелюдия към Избора, заседнал между стените на коридорите. Тук някъде запява и Смелостта. Оттук насетне или оставаш и пишеш за коридори, или правиш избора и продължаваш към следващата стая.

 

Отговорете ми: „кога натежаха толкова / секундите под клепачите / чак се плаша / да не забравя / часа?“?

 

Когато разбрах, че в една година има приблизително 31 536 000 секунди, в мен се събуди Белият заек и изрецитира своето: „Няма време, няма време!“. Когато бях на 16, наивно вярвах, че на 18 вече ще съм дебютирал. А едно вдишване и вече бях на 20, на второто – станах на 25. Страх ме е от третия път!

Композиционно – съдържателно в книгата се откроява „ПРОЗОРЕЦ: ТРИПТИХ ЗА ТИХИЯ ДОМ“. Стихотворенията в тази част са три, но са носители на друг емоционално – идеен заряд. Какво е „тихият дом“ в битийно – екзистенциален план? И какво съдържа разпознаването на „непразния такт на сърцето“?

 

Прозорецът е светлина. Тихият дом винаги се е случвал отвъд прозореца ми, горе, в тъмния ъгъл под шумните стрехи. А непразният такт на сърцето е съпреживяването на свитото гнездо.

 

Книгата е обрамчена от две стихотворения – „Ключ“ и „Завъртането на ключа“. Какво съдържа завъртането на ключа в края? До какво Ви доведе? До отключване и откриване на търсеното, т.е. до неговото уясняване, или до заключването в избора на собствената самота?

 

„Коридори“ е моят тих манифест. С тази книга обяснявам и оправдавам себе си. Т.е. след „завъртането на ключа“ няма нови открития. Всичко намерено пред тази „последна врата“ е вече било там, просто е искало да бъде изказано, написано. Накратко – със заключването в собствената си самота аз намерих съзидателното спокойствие нужно за великото търсене.

 

Лирическият Аз е затворен в тесните пространства на домовното. Дори домът, в малките си физически граници, се превръща в огромно метафизично пространство, върху което се разиграват много от екзистенциалните търсения на Аз-а. В това заключено пространство ли е свободата на избора? И какво откривате „на пътя“, тъй като без него „домът“ е невъзможен?

 

Моят дом е моята крепост. Парадокс е свободата в заключеното пространство, но и неминуем факт в случая. В подредения хаос на Дома мога да определя себе си и да се намеря. А Пътят е нужен, защото там намирам, виждам, чувам, откривам думите, които отнасям зад четирите си стени, за да ги превърна в свои.

 

Редактор на стихосбирката е поетът Георги Гаврилов. Къде се докосват вашите поетики и защо изборът Ви падна върху него?

 

Общото в поетиките ни, може би, се изчерпва в контекста на постмодерното. Оттам насетне вървим по различни пътеки, стигаме до различни отговори, защото питаме различни въпроси. Изборът ми падна върху него; първо, защото идеята на „Коридори“ се избистри благодарение на него; второ, защото неговият усет за поезия е моето разбиране за добра такава; и трето – неговата вяра в мен бе по-голяма отколкото моята.

 

Художественото оформление е значещо за една книга, често пъти се създава идеен мост между съдържание и изображение. Знаем редица прекрасни илюстратори на книги. Разкажете повече за художественото оформление на „Коридори“, което е дело на Антонина Георгиева?

 

Чувал съм, че авторите могат да си представят кориците на бъдещите си книги, още преди да са започнали да ги пишат. Когато пратих ръкописа на Георги Гаврилов, споделих, че нямам никаква идея каква би могла да е корицата. Разчитах напълно на творческия усет на Антонина Георгиева и тя не предаде доверието ми. Абстрактни коридори, пресечени от линиите на цветовете – няма край, няма и начало. Черното приключва там някъде, за да се разгърне бялото и да затвори коридорите в безкрая им.

 

Предстои да представяте книгата в различни части на България. В последно време подобни събития са съпроводени с пърформънси и различни художественотворчески постановки. Как показахте и ще показвате „Коридори“ на читателите?

 

Както знаем, все повече и повече барове и клубове приютяват представяния и премиери на книги и изложби. Няма да бягам от тази тенденция. Прегръщам идеята и благодаря на първия, който е казал: „В бар?! Защо не!“. Начало или първото представяне беше във Велико Търново, в арт-бар „Хипстър“. Представянето бе „класическо“ – с малко четене, с малко въпроси / отговори и… някоя и друга (музикална) изненада за решилите да присъстват. Естествено, ще следват още представяния, както в София, така и в моя роден град – Разград. Други места и дати предстои да бъдат уточнени, установени.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This