Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат забелязвани – все едно не съществуват. Нашата страна така и не успя да се нареди сред водещите в балетно отношение, но това не означава, че талантливи танцьори не е имало. Напротив, имало е и има, просто няма педагози, които да ги създадат и направят велики, както и средства, стипендии, които да им дадат основа за развитие в чужбина. Така е, у нас винаги се е правело твърде малко за изкуството, но това е друга тема.

 

Талантът се ражда на най-неочаквани места, точно както дивото полско цвете. Така на 1-ви декември 1948 година в Женева се ражда Ева Евдокимова – дъщеря на българин (журналист) и американка (служител в ООН), тя съчетава всичко най-хубаво, което може да се срещне в природата. Нежно лице, крехка фигура, ефирност на движенията, очи – загледани някъде отвъд. Когато човек я наблюдава, има усещането, че тялото ѝ е безплътно, толкова леко танцува, толкова грациозно, че танцът ѝ омайва. Неслучайно е удостоена с най-високото звание в света – „Prima ballerina assoluta“.

 

Балетното си образование получава най-напред от Националната Баварска опера, по-късно се записва в Кралското балетно училище в Лондон, където взима паралелно с балета и уроци по пиано и кларинет. През 1966 г., само на 18 години, тя става солист на Кралския Датски балет и първата, подписала договор с него, без да има датски произход. Три години по-късно се мести в Deutche Oper, който по това време е под ръководството на Кенет Макмилан (неговите балети са водещи в репертоара на Кралския балет днес). Тя е първата американска балерина, спечелила златен медал на Международния балетен конкурс във Варна – 1970 година, и първата (отново американска балерина), поканена да танцува в балета на театър „Киров“ (днес „Мариински театър“ – Петербург).

#бюлетин

#изкуство

Година по-късно (1971 г.) танцува своята първа „Жизел“ в Берлин (Deutche Oper), където ѝ предлагат да договор за солист и в продължение на 12 години лицето ѝ краси този велик театър. След приключване на договора тя често гостува като солист в Deutche Oper, където е високо ценена. Ева е водеща балерина в Националния английски балет, където Рудолф Нуреев я избира за ролята на Аврора в „Спящата красавица“. Тя става негова любима партньорка до края на живота му. Двамата танцуват заедно в почти всички големи театри по света. Нейната бляскава кариера, непомрачена като че ли от нищо, включва над 120 роли (нещо ненадминато и до днес) – Жизел, Силфида, Одета/Одилия, Китри, Аврора, Есмералда, Раймонда, Пепеляшка… Тя не играе своите героини, тя е всяка една от тях, живее с тях и се превъплъщава изключително.

 

Всички я помнят като висока, лъчезарна, добра и много надарена. Усмивката ѝ никога не слиза от лицето, забавлява се дори по време на екзерсис, задължителна и малко или много рутинна част от работата на всяка балерина. А нейната усмивка излъчва такава детска чистота и невинност, каквато в мъжки вариант притежава само Александър Годунов – друго величие в балета и друг неин партньор. От всички роли, които Ева играе, най-много ѝ приляга Жизел.

 

И до днес светът не е виждал по-добра Жизел от нейната. А световната критика признава, че Ева е създадена за Жизел, като че ли балетът е писан за нея. Никоя балерина няма това наивно детско излъчване, тази нежност и тази обреченост в погледа, каквито са необходими за една истинска Жизел. А с партньор като Годунов в ролята на принц Алберт, с неговия изключителен ръст (1.90 см) и лице на Бог, на сцената се случва истинска магия, каквато за жалост не може да се повтори.

 

В края на балетната ѝ кариера, когато е на 41 години, Deutche Oper прави гала вечер по повод 20 годишното си сътрудничество с Ева. Тя играе вариации от най-бележитите си роли, а накрая публиката ръкопляска в продължение на 30 минути и точно толкова пъти я вика пред завеса.

 

И ако търсите рецептата за нейното балетно съвършенство, ето я. „Танцьорите трябва да се учат от всички форми на изкуството, от литературата, от историята – всичко, което ще им помогне да се развият като артисти!“ – казва Евдокимова. „Повечето танцьори се фокусират върху техниката, но всъщност трябва да се ровят под повърхността!“ Ева е успяла да проникне отвъд, разбрала е, че не само идеалната техника прави танцът изкуство, а усещанията и картините, които преминават през танцьора, докато играе.

Когато слиза от сцената, Ева става балетен педагог в Бостънския балет и предава опита си на следващите поколения млади балерини. Участва като жури в множество балетни конкурси. Дал ѝ толкова много, но не успял да я спаси от никому не прощаващия рак, Бог я прибира при себе си, когато е само на 60 години. Тя умира в Манхатън – Ню Йорк, на 3-ти април 2009 г.

В САЩ, в Англия, в Европа – навсякъде пазят спомена за тази изключителна балерина, която работеше без да се оплаква и танцуваше, сякаш се свързва с нещо отвъд този свят. Само ние, макар да имаме основание и огромен повод за гордост, забравихме това име. И може би, ако правехме повече за своите артисти и ги почитахме така, както заслужават, те също щяха да постигнат такава бляскава световна кариера и да ни карат да плачем от радост, че ги има. Дано това да предстои!

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This