Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат забелязвани – все едно не съществуват. Нашата страна така и не успя да се нареди сред водещите в балетно отношение, но това не означава, че талантливи танцьори не е имало. Напротив, имало е и има, просто няма педагози, които да ги създадат и направят велики, както и средства, стипендии, които да им дадат основа за развитие в чужбина. Така е, у нас винаги се е правело твърде малко за изкуството, но това е друга тема.

 

Талантът се ражда на най-неочаквани места, точно както дивото полско цвете. Така на 1-ви декември 1948 година в Женева се ражда Ева Евдокимова – дъщеря на българин (журналист) и американка (служител в ООН), тя съчетава всичко най-хубаво, което може да се срещне в природата. Нежно лице, крехка фигура, ефирност на движенията, очи – загледани някъде отвъд. Когато човек я наблюдава, има усещането, че тялото ѝ е безплътно, толкова леко танцува, толкова грациозно, че танцът ѝ омайва. Неслучайно е удостоена с най-високото звание в света – „Prima ballerina assoluta“.

 

Балетното си образование получава най-напред от Националната Баварска опера, по-късно се записва в Кралското балетно училище в Лондон, където взима паралелно с балета и уроци по пиано и кларинет. През 1966 г., само на 18 години, тя става солист на Кралския Датски балет и първата, подписала договор с него, без да има датски произход. Три години по-късно се мести в Deutche Oper, който по това време е под ръководството на Кенет Макмилан (неговите балети са водещи в репертоара на Кралския балет днес). Тя е първата американска балерина, спечелила златен медал на Международния балетен конкурс във Варна – 1970 година, и първата (отново американска балерина), поканена да танцува в балета на театър „Киров“ (днес „Мариински театър“ – Петербург).

#бюлетин

#изкуство

Година по-късно (1971 г.) танцува своята първа „Жизел“ в Берлин (Deutche Oper), където ѝ предлагат да договор за солист и в продължение на 12 години лицето ѝ краси този велик театър. След приключване на договора тя често гостува като солист в Deutche Oper, където е високо ценена. Ева е водеща балерина в Националния английски балет, където Рудолф Нуреев я избира за ролята на Аврора в „Спящата красавица“. Тя става негова любима партньорка до края на живота му. Двамата танцуват заедно в почти всички големи театри по света. Нейната бляскава кариера, непомрачена като че ли от нищо, включва над 120 роли (нещо ненадминато и до днес) – Жизел, Силфида, Одета/Одилия, Китри, Аврора, Есмералда, Раймонда, Пепеляшка… Тя не играе своите героини, тя е всяка една от тях, живее с тях и се превъплъщава изключително.

 

Всички я помнят като висока, лъчезарна, добра и много надарена. Усмивката ѝ никога не слиза от лицето, забавлява се дори по време на екзерсис, задължителна и малко или много рутинна част от работата на всяка балерина. А нейната усмивка излъчва такава детска чистота и невинност, каквато в мъжки вариант притежава само Александър Годунов – друго величие в балета и друг неин партньор. От всички роли, които Ева играе, най-много ѝ приляга Жизел.

 

И до днес светът не е виждал по-добра Жизел от нейната. А световната критика признава, че Ева е създадена за Жизел, като че ли балетът е писан за нея. Никоя балерина няма това наивно детско излъчване, тази нежност и тази обреченост в погледа, каквито са необходими за една истинска Жизел. А с партньор като Годунов в ролята на принц Алберт, с неговия изключителен ръст (1.90 см) и лице на Бог, на сцената се случва истинска магия, каквато за жалост не може да се повтори.

 

В края на балетната ѝ кариера, когато е на 41 години, Deutche Oper прави гала вечер по повод 20 годишното си сътрудничество с Ева. Тя играе вариации от най-бележитите си роли, а накрая публиката ръкопляска в продължение на 30 минути и точно толкова пъти я вика пред завеса.

 

И ако търсите рецептата за нейното балетно съвършенство, ето я. „Танцьорите трябва да се учат от всички форми на изкуството, от литературата, от историята – всичко, което ще им помогне да се развият като артисти!“ – казва Евдокимова. „Повечето танцьори се фокусират върху техниката, но всъщност трябва да се ровят под повърхността!“ Ева е успяла да проникне отвъд, разбрала е, че не само идеалната техника прави танцът изкуство, а усещанията и картините, които преминават през танцьора, докато играе.

Когато слиза от сцената, Ева става балетен педагог в Бостънския балет и предава опита си на следващите поколения млади балерини. Участва като жури в множество балетни конкурси. Дал ѝ толкова много, но не успял да я спаси от никому не прощаващия рак, Бог я прибира при себе си, когато е само на 60 години. Тя умира в Манхатън – Ню Йорк, на 3-ти април 2009 г.

В САЩ, в Англия, в Европа – навсякъде пазят спомена за тази изключителна балерина, която работеше без да се оплаква и танцуваше, сякаш се свързва с нещо отвъд този свят. Само ние, макар да имаме основание и огромен повод за гордост, забравихме това име. И може би, ако правехме повече за своите артисти и ги почитахме така, както заслужават, те също щяха да постигнат такава бляскава световна кариера и да ни карат да плачем от радост, че ги има. Дано това да предстои!

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This