Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат забелязвани – все едно не съществуват. Нашата страна така и не успя да се нареди сред водещите в балетно отношение, но това не означава, че талантливи танцьори не е имало. Напротив, имало е и има, просто няма педагози, които да ги създадат и направят велики, както и средства, стипендии, които да им дадат основа за развитие в чужбина. Така е, у нас винаги се е правело твърде малко за изкуството, но това е друга тема.

Талантът се ражда на най-неочаквани места, точно както дивото полско цвете. Така на 1-ви декември 1948 година в Женева се ражда Ева Евдокимова – дъщеря на българин (журналист) и американка (служител в ООН), тя съчетава всичко най-хубаво, което може да се срещне в природата. Нежно лице, крехка фигура, ефирност на движенията, очи – загледани някъде отвъд. Когато човек я наблюдава, има усещането, че тялото ѝ е безплътно, толкова леко танцува, толкова грациозно, че танцът ѝ омайва. Неслучайно е удостоена с най-високото звание в света – „Prima ballerina assoluta“.

Балетното си образование получава най-напред от Националната Баварска опера, по-късно се записва в Кралското балетно училище в Лондон, където взима паралелно с балета и уроци по пиано и кларинет. През 1966 г., само на 18 години, тя става солист на Кралския Датски балет и първата, подписала договор с него, без да има датски произход. Три години по-късно се мести в Deutche Oper, който по това време е под ръководството на Кенет Макмилан (неговите балети са водещи в репертоара на Кралския балет днес). Тя е първата американска балерина, спечелила златен медал на Международния балетен конкурс във Варна – 1970 година, и първата (отново американска балерина), поканена да танцува в балета на театър „Киров“ (днес „Мариински театър“ – Петербург).

Когато слиза от сцената, Ева става балетен педагог в Бостънския балет и предава опита си на следващите поколения млади балерини. Участва като жури в множество балетни конкурси. Дал ѝ толкова много, но не успял да я спаси от никому не прощаващия рак, Бог я прибира при себе си, когато е само на 60 години. Тя умира в Манхатън – Ню Йорк, на 3-ти април 2009 г.

В САЩ, в Англия, в Европа – навсякъде пазят спомена за тази изключителна балерина, която работеше без да се оплаква и танцуваше, сякаш се свързва с нещо отвъд този свят. Само ние, макар да имаме основание и огромен повод за гордост, забравихме това име. И може би, ако правехме повече за своите артисти и ги почитахме така, както заслужават, те също щяха да постигнат такава бляскава световна кариера и да ни карат да плачем от радост, че ги има. Дано това да предстои!