Като всяка форма на изкуство, театралните представления на живо обгръщат съзнанието с една тайнствена магия, която достига дълбоко до сетивата и оставя след себе си красиви спомени. Театърът винаги успява да поднесе на своята разнородна публика фантастично преживяване, което едновременно откъсва от действителността, но и напомня за нея по деликатен и артистичен начин, карайки ни да виждаме нещата по-философски и в перспектива. Театърът проповядва ценности и дава важни житейски напътствия докато ни забавлява. Всички истории, пресъздадени на театралната сцена, макар и различни по жанр и специфика, отправят един общ призив: да запазим човешкото в себе си, независимо от всичко. Ето защо театърът не е само едно отражение на действителността, а силен стимул за нравствено и интелектуално развитие.

Днес в България театралното изкуство се радва на засилен зрителски интерес. Още по-радостното е, че има нарастващ брой на безкрайно талантливи актьори и актриси, готови да дадат всичко от себе си, за да видят публиката развълнувана и щастлива. Смайваща отдаденост към професията и артистичност на световно ниво се вижда на всяко представление. Но не си мислете, че тези актьорите не са изправени пред трудности. Тъкмо обратното. Много български актьори с талант и добра професионална подготовка трудно намират работа. Малко са тези, които получават шанс да играят на сцената, а още по-малко онези, които получават покани да се снимат във филми или сериали. Малцината, които все пак работят на щат към някой театър, рядко получават заплащане, което да отговаря на уменията и опита. В чужбина българските актьори имат добър шанс да получат роля на източноевропейски персонаж, хърватин, сърбин или руснак, но възможности за такива роли не се появяват често, а когато това се случи, конкуренцията е убийствена. Ето защо е важно, който дълбоко цени изкуството и културата, да не спира да подкрепя театъра, защото когато залите се пълнят, театрите ще бъдат по-благосклонни да разширяват репертоара от представления, което ще увеличи търсенето на актьори.

Предлагам един скромен списък със заглавия на спектакли, които в настоящ план се радват на голяма популярност в България.

„Спанак с картофи“

„Спанак с картофи“

Уникалното трио Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов създават лейбъла „Трите мечки“ („Три Беарс Ентъртейнмънт“) с идеята това да бъде творчески проект, който да дава свободен израз на техния поглед над различни теми, но също така и да дава възможност на публиката да се наслади на великолепната им актьорска игра. Изпод шапката на „Трите мечки“ излязоха три постановки, които белязаха 2015 година: „Спанак с картофи“, „Дакота“ и „Арт“, от които първата се утвърди като най-касова. Препълнените зали в театрите и последвалото национално турне доказаха, че българите продължават да ценят истински добрия театър и това е много добра новина.

„Спанак с картофи“ е истинско пиршество за ума и сетивата. Пиесата показва далеч не така бляскавата страна на футболното съдийство. Успяваме да надникнем в стаята на трима съдии малко преди началото на футболен мач. Така ставаме неволни свидетели на любопитни разговори за живота, кариерата и брака, представени през емоционалната призма на всеки от героите. Колкото по-несъвършени се разкриват героите, толкова по-симпатични стават на публиката. Диалозите са поднесени с обилна доза заразителен хумор, а актьорската игра не спира да удивлява.

Истината е, че когато на сцената излязат Юлиян Вергов, Захари Бахаров и Владимир Карамазов атмосферата моментално се променя. Публиката попада в друго измерение, където получава рядката възможност да се наслади на истински качествено представление, необременено от комерсиални идеали, посветено единствено на стремежа към свобода в творческото мислене. И така неусетно „Трите мечки“ се очертават като едно доста любопитно явление, което показва, че българският театър упорито се катери нагоре по стълбицата на развитието. Автор на пиесата е Золтан Егреши. 

„Поручик Бенц“  

„Поручик Бенц“

                                                                                                                                                             „Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.“

~ Димитър Димов

Любомир Ковачев, Саня Борисова и Ивайло Захариев са звездите в театралната пиеса, вдъхновена от едноименния роман на великия български писател Димитър Димов. „Поручик Бенц“ разказва романтичната история на красива, омъжена жена и военен лекар. С присъщото си майсторство Любомир Ковачев и Саня Борисова успяват много естествено да пресъздадат болезнено противоречивите отношения между Елена и Бенц, които неминуемо прерастват в психологически конфликт с фатални последици. Ставаме свидетели на сблъсъка между любовният копнеж и чувството за дълг. Виждаме един емоционално нестабилен персонаж, разкъсван от желанието да бъде с жената, която обича и чувството за дълг към родината. Само разтърсваща история за любов и саможертва, може да събуди копнежа по забравените ценности. С присъщата си харизма и въздействащи диалози тримата актьори поднасят едно наистина запомнящо се преживяване на публиката. А пламъкът на емоцията продължава да тлее в сърцата дни след като сме напуснали залата.

„Сънят на смешния човек“

„Сънят на смешния човек“ е моноспектакъл по текст на Достоевски, представен на театрална сцена от безмерно талантливия Мариус Куркински.

По начало, моноспектаклите на Мариус винаги се отличават с особена трансцендентност, емоцията, която остава жива дълго след края им. Като истински майстор на драмата, Мариус успява да разкаже една тежка история по изключително увлекателен начин, карайки публиката да съпреживява различни мрачни, силно обсебващи и така истински чувства. Толкова силно въздействие може да постигне само артист, който се припознава в героя си.

Героят на Мариус дава личната си изповед за живота, споделяйки болката от отказът на света да го приеме. Разкъсван от вътрешни терзания и противоречия, идеята да сложи край на живота си сякаш носи лек за избавление. И тогава героят се понася в сън.  Сливайки се изцяло с търсещата, неспокойна и объркана душевност на своя герой, актьорът изживява дълга поредица от емоции, разкриващия вътрешния свят на „смешния човек“.

Сам, седнал в едно извехтяло кресло, Мариус владее сцената. Думите му се врязват като светкавици и създават експлозия от мисли и преживявания, подчиняващи разума и сетивата. С наближаване на кулминацията въздействието става толкова силно и създава усещане, че на сцената стои не човек, а същество в човешка форма, което притежава свръхестествени сили.
Всеки един от нас може да припознае себе си в „смешния човек“, защото всеки носи някакъв емоционален товар, който предпочита да пази дълбоко скрит из дебрите на съзнанието си. Рядко се раждат таланти като Мариус Куркински, но по-важното е, че все пак ги има и то в България.

„Догодина по същото време“

Лилия Маравиля и Христо Шопов са дългогодишни любимци на българската публика, не само в театъра, но и на екрана. На двамата не за първи път се пада честта да пресъздават романтична обвързаност. „Догодина по същото време“ засяга вечни теми като любовта, изневярата, устойчивостта на чувствата във времето, както и промените, които настъпват у хората на различните етапи от живота им. Любопитно е, че пиесата разглежда проблемите на семейните връзки, които звучат толкова актуално и днес, въпреки факта, че е написана от Бърнард Слейд през далечната 1975 г. Макар да започва малко банално, историята на Джордж и Дорис, двама непознати, които се намират напълно случайно в един затънтен ресторант накрай света, всъщност е много истинска и трогателна. Макар и двамата да имат семейства и половинки, които обичат, това не попречва на искрата на една забранена любов да пламне и впоследствие да прерасне в дългогодишна връзка. Шопов и Маравиля се представят за пореден път като страхотен тандем. Между тях цари една особена химия, която прави играта им хармонична, искрена и дълбоко емоционална. А краят докарва публиката до възторг.

„Покана за вечеря“

„Покана за вечеря“ е тъжна история за едно рушащо се семейство. Неочакваната смърт на майката и съпруга става повод семейството да се събере на изискана вечеря. Идеята е всеки да си спомни за починалата с добро и изрази почитта си. Бащата вдовец е подредил прекрасна вечеря и очаква гостите да пристигнат – дъщерята, синът и дългогодишният семеен приятел. Всички се събират и вечерята започва. В развоя на разговорите отделните характери постепенно се саморазкриват. Маските падат. Атмосферата става напрегната. Макар всеки да крие истината за себе си, но тя постепенно започва да излиза наяве. Героите не са готови да приемат истината и това събужда странна лудост у тях. След драматичен сблъсък, предизвикан от изблика на чувства на героите, настъпва и момента на отрезвяване.

Кога една семейна връзка започва да се руши? Когато хората спрат да си споделят и да бъдат искрени във взаимоотношенията си. Тогава се образува бездна на отчуждението, която с годините добива огромни размери и идва момент, когато фаталната развръзка става неизбежна. Затова вместо да се вглъбяваме в еднообразието на ежедневието и поддържаме илюзията на един привидно щастлив живот, е по-добре да не лишаваме близките от любовта си, а да ги караме да се чувстват обичани и подкрепяни. Това е и посланието, което носи пиесата.

Режисьор на „Покана за вечеря“ е Тея Сугарева. В главните роли са актьорите Ивайло Герасков, Дария Симеонова, Пламен Менасиев, Антон Григоров и Мартин Гяуров.

„Агенти“

Основната интрига, в тази толкова приятна комедия, се завърта около четирима агенти на недвижими имоти. Условията на финансова криза изправят бизнеса пред трудности и в опита да задържи печалбите си, ръководството на компанията затяга примката около врата на агентите, изисквайки от тях да постигнат невъзможното. Логично, когато човек е притиснат до стената, инстинктът му за самосъхранение се активира и го подтиква да върши крайности, които често преминават отвъд границата на морала. Отчаяни да не загубят работата си, агентите са готови да завъртят всякакви трикове в името на изгодната сделка.

Несъмнено за големия успех на пиесата силно допринася и факта, че актьорите не са кои да е, а звездите от най-успешния за България сериал „Под прикритие“. Благодарение на пиесата, публиката има удоволствието да гледа на живо любимите си лица от малкия екран, а именно Михаил Билалов, Ивайло Захариев, Любен Кънев, Пламен Манасиев, Снежана Макавеева, Йосиф Шамли и Роберт Янакиев. Другият любопитен факт е, че „Агенти“ е режисьорския дебют на актьора Владо Пенев, който също спечели сърцата на зрителите с ролята си на харизматичния, вечно борещият се за правда комисар Попов от „Под прикритие“.
Не е лесно да се определи кое прави пиесата толкова харесвана – дали развлекателната история или присъствието на утвърдени актьори, които пръскат навред чар и талант.

„Гарванът“

Калин Врачански и Теодора Духовникова не за първи път показват, че могат да бъдат фантастичен екип. Припомням, че в сериала „Дървото на живота“ те изиграха по красив и убедителен начин влюбена двойка, търсеща своя път към щастие.

В постановката „Гарванът“ ставаме свидетели на напрегнат емоционален сблъсък, проследяващ обърканата връзка между брат и сестра. В отношенията им цари обич, омраза, съжаление и вина. Случка от детството белязва живота и на двамата завинаги. Братът и сестрата са заклещени в житейски капан и колкото по-дълго остават в него, толкова повече губят идентичността и разсъдъка си. Навред цари безвремие и потиснатост. Постепенно се засилва усещането, че в душите на героите сякаш трайно са се настанили апатия и самота. Ако не успеят да се преборят с демоните си и да загърбят миналото, братът и сестрата са на път да достигнат до пълна душевна разруха.

„Гарванът“ е дебют на младата авторка Калина Попянева. Постановката е отличена с няколко престижни награди на театралното изкуство. През 2013 г. за ролята си на сестрата, Теодора Духовникова получава наградата на Международния фестивал Друмеви театрални празници „Нова българска драма“. За още по-драматичният образ на брата, Калин Врачански заслужено е отличен с награда „Иван Димов“ 2013 г. на фонд „Иван Димов“ на фондация „Млади български таланти“.

„Умирай лесно!?“

Базирана на хърватския текст на Мате Матишич, „Умирай лесно!?“ това е постановка, която концентрира вниманието над наболялата тема за емигрантството и нелеката съдба на хората, които живеят далеч от родината и близките си. С прокрадването на добре познатото „балканско мислене“ да измамиш западната система (и по-конкретно немската) историята няма как да не звучи актуално за всички балканци. „Умирай лесно!?“ е представление на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, което бързо спечели адмирациите на публиката и бе обявено за най-успешното за 2015 г. В главните роли са двамата млади таланти Игор Дамянов и Иван Тодоров. Те се превъплъщават в образите на двама хърватски гастарбайтери, които делят обща квартира в Мюнхен и мечтаят един ден да видят отново съпругите си. С много черен хумор и известна тъга, Цинцо и Маринко, нищят темата за живота и смъртта. Накрая Цинцо решава, че единственият начин да се прибере обратно в родината е като инсценира смъртта си. Но нещата невинаги се развиват по план.

Любопитен факт е, че тази постановка е изнасяна на театралната сцена от други големи актьори – Тодор Колев и Валентин Танев. Именно тяхното представление в „Театър 199“, вдъхновява дуото Дамянов и Тодоров да осъвременят текста и да го включват в репертоара си. И така, след известно прекъсване, духовитата балканска пиеса започна отново да се изнася на сцена от 2015 г. и да пълни залите на театрите.

Важно е да подкрепяме театралното изкуство, защото то носи онези отрезвяващи послания, които обществото често премълчава, а има нужда да си припомня. Театърът притежава силата да освобождава от грижите и проблемите, докато в същото време събужда ценностите и ни зарежда с голяма доза култура. Изгубвайки се в магията на театъра, ние всъщност преоткриваме своето истинско „Аз“.