Базилика “Св. Николай” в гр. Бари

Никулден е един от най-тачените християнски празници и любим повод да се съберат на една трапеза много от българските семейства. За жалост, голяма част от хората пропускат религиозния момент покрай рибните специалитети и забравят, че с този празник отдаваме почит на Св. Николай Мирликийски Чудотворец, починал на същата дата.

 

За някои може да се стори странна връзката Никулден – Бари, но всъщност тя е доста голяма и има своята дълбока предистория. Св. Николай (Никола) или Николаус, ако трябва да бъдем максимално точни, е източноримски духовник, епископ на град Мир в област Ликия. Роден е в Патара около 15-ти март 270 г., а името му произлиза от гръцките думи nikáo (побеждавам) и laós (народ). Приживе е бил известен като противник на езичеството, а след смъртта си е почитан като светец и закрилник на моряците, децата, търговците и банкерите. Наречен е чудотворец, защото през живота си е извършил не едно и две чудеса. Делата му били винаги с цел да закрилят, умиротворяват и да лекуват.

 

Св. Николай

Св. Николай умира на 6-ти декември 343 г. в гр. Мир (днес – Демре, Турция) и е погребан в местната катедрала. Относно живота и най-вече смъртта му се носят много легенди, имащи за цел по-скоро да омаловажат делото и чудодейната мощ на светеца, отколкото да го възхвалят. Например, твърди се, че мощите му са откраднати от италиански моряци през 1099 г. и са пренесени в град Бари. Че мощите му се намират и до ден-днешен в италианския град, е факт. Но истината е доста по-различна от това, което ни представят. За невярващите тя ще прозвучи налудничаво, но чудесата са за онези, които имат сетива, за да ги възприемат.

 

#бюлетин

#театър

През 11 век Св. Николай се явява едновременно в съня на дожа на Венеция и дожа на Генуа. Моли ги да отидат в град Мир, да вземат мощите му и да ги отнесат в Бари, за да не бъдат поругани от езичниците. На следващия ден, независимо един от друг, двамата дожи вземат решение и изпращат флотите си в град Мир, за да изпълнят желанието на светеца. През цялото време имат силен попътен вятър и пътуването минава гладко и безпроблемно. Влизат в града, без да хвръкне и една стрела. Вземат мощите и ги пренасят в катедралата в Бари, по изричното желание на светеца, полагайки ги в саркофаг. След 6 месеца от саркофага потича благодатно миро, което днес се съхранява във всички католически и православни християнски храмове. С него се кръщават, венчават и погребват християните. Оттам идва т.нар. миропомазване.

 

В средата на 20 век различните  църкви (протестантски, евангелистки и т.н.) обвиняват католическата църква, че това е поредното „чудо“, с което те изискват от християните вяра в църквата и светиите. За да опровергае думите им, папата свиква кардиналски консилиум и след молитва към светеца, отваря саркофага, който не е докосван цели 800 години. Пред очите на всички става ясно, че светецът е нетленен. Преобличат го и го полагат в оловен саркофаг, който капсуловат. Преди това поставят в четирите ъгъла камери с инфрачервени лъчи, за да бъде засечен всеки опит за манипулация със свещеното миро. Минават няколко месеца и мирото отново протича, дори през оловния саркофаг, без да има никаква, дори миниатюрна дупка. Естествено, устите на неверниците остават отворени и безмълвни.

 

Паметник на Св. Николай в гр. Бари

Ето защо, откакто научих, че мощите на Св. Никола се намират в Бари и че свещеното миро продължава да тече от саркофага вече толкова стотици години, мечтата ми е да отпразнувам 6-ти декември там, да присъствам на литургията и да се докосна до чудото. Тази година не успях по обективни причини, но мощите на светеца ще бъдат там и през следващата, така че никога не е късно. В Бари Св. Николай е на особена почит, смятат го дори за закрилник на града и след литургията задължително се празнува с макарони и риба. Освен на 6-ти декември, в Бари празнуват и на 9-ти май т.нар. Николай Летни, когато се смята, че са пристигнали мощите му в града.

 

Св. Николай, освен покровител на моряците, децата и банкерите, е и първообраз на Дядо Коледа или Санта Клаус. Това е така, защото още като епископ той е влизал нощем през прозорците в къщите на бедните хора и им е носел подаръци за Възкресението. И още един малко известен факт свързан с Бари. В катедралата „Св. Николай“ е погребан последния български цар Йоан Шишман.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This