снимка: Jonna Jinton / FB 

Това звучи наистина смело за човек, роден и израснал в града, свикнал на комфорта на апартамента, с осигурено отопление, транспорт и близост до денонощни хранителни магазини, лекарска грижа и т.н. Но същевременно и доста привлекателно. Селският начин на живот е изцяло чужд на вече редица поколения и вероятно на „цивилизованият“ свят се струва невъзможно откъсването от „естествената“ му среда и преместването на село, където за всяка хапка или глътка вода човек трябва да положи доста повече усилия. И то ежедневно.

 

Но този начин на живот разкрива множество предимства и е стотици пъти по-здравословен, отколкото живота в града. Първото нещо, което прави впечатление на човек, когато напусне „мегаполиса“, е тишината. Няма шум от коли, заводи, машини – чува се само вятърът, птиците, а вечер щурци и бухали. На небето могат да се видят милион звезди, дишането е свободно, дробовете се пълнят с кислород, който така ни липсва, без да осъзнаваме. Сънят е кратък, но наистина пълноценен. Мисълта се избистря, а енергията нахлува в мускулите и човек не може да бездейства.

 

Тези и много други неща открива фотографката Йона Йинтон (Jonna Jinton), когато през 2010 г. напуска своя роден град Готенбург, за да заживее изцяло нов живот в малко селце на име Грунчан, в северна Швеция. В него са останали едва 10 жители и мястото изглежда почти девствено. Далечните корени, които я свързват с Грунчан създават в нея усещане за завръщане у дома, макар и никога да не е живяла по тези земи. Спомените ѝ от детството са свързани със селото и тя още може да види в съзнанието си как нейните баба и дядо седят на верандата пред старата къща.

 

Приключението, което предприема Йона е страшно рисковано – тя започва буквално от нулата, без пари, без работа, без план. Но цялото ѝ същество се нуждае от свобода, тишина, природа и тя е решена на всичко, за да направи мястото наистина свой дом. На север обаче зимите са много сурови и дълги, а парно отопление няма. Йона сама сече дърва за огрев, работата по къщата никога не свършва, а паричните въпроси занимават мислите ѝ непрестанно. Но тя не се отказва.

 

Красотата на това място я очарова и тя започва дори с по-голяма страст да се занимава с това, което най-много обича – фотографията. Камерата ѝ заснема невероятни гледки и улавя природата в нейното най-диво, най-естествено състояние. И понеже на толкова километри от града самотата е трудно поносима, всички кадри попадат в социалните мрежи – Instagram и YouTube, където вдъхновяват хиляди последователи. Тъкмо тук се срещат природа и цивилизация, за да докажат, че могат да съществуват заедно, без да си пречат. Йона доказва, че днес човек може да работи буквално от всяка точка на света и не е нужно да се обвържеш с конкретен град и конкретна институция, за да се издържаш.

 

Йона започва да води свой блог, в който споделя преживяванията си на това ново и изпълнено с предизвикателства кътче, заснетите снимки, видеоклипове. Открива удоволствието да изразява себе си и чрез думите. Природата отключва в нея неподозирана сила и импулс да твори и да подтиква останалите хора по света към движение, създаване, надскачане на страховете. Откъсната от обществото и рамките, в които то поставя нейното ежедневие, Йона има възможност да твори по всяко време на деня, без нищо да я спира.

Свободна е да ходи с километри из горите и полята, да плува в езерото, дори и през зимата, когато е замръзнало, да рисува, да композира музика – ДА БЪДЕ! Природата ѝ се отблагодарява щедро като засилва имунитета и жизнените ѝ сили. Благодарение на тези свои дейности, освен всичко друго, тя успешно изгражда своя онлайн бизнес и достига до стотици хора всяка седмица. А във всичко това я придружава вярното ѝ куче, което се превръща в най-добрия ѝ приятел.

 

Съдбата събира Йона с Йоан, който по някаква случайност носи подобно име и също намира своето място сред дивата природа. Йоан се занимава с ювелирство, създава свой бранд, а красивите сребърни творения продава онлайн, така че не му се налага да напуска селото. Двамата отглеждат крави и отлично се вписват в живота на Грунчан, дори и със съвременните си професии.

 

Фотографиите и клиповете на Йона са изключителни. Пренасят ни в един приказен свят, който въображението ни дори не може да си представи. А музиката и думите, които ги съпровождат, създават усещане за истинска поезия. Йона често пее стари песни, доближаващи я до отминалите времена и починалите прадеди. Тя си спомня и така нар. kulning – древна скандинавска музика, с която хората някога са събирали кравите от паша. Когато бъде изпята и се слее с кристалния въздух, песента лети надалеч и звучи наистина магично.

#бюлетин

#човек и природа

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Животът сред природата учи на много – най-вече да се радваме на малките неща: Да ценим слънцето, което е така оскъдно през зимата, приятелството с животните, с малкото близки хора, както и да ценим храната, която земята ни дава. Колко е важно да пазим тази земя чиста, защото унищожавайки нея, унищожаваме себе си! Природата ни зарежда с енергия и ни помага да преоткрием себе си, да разберем, че ние сами поставяме граници на своите възможности, сами избираме как да живеем, сами си причиняваме стрес и често правим избори, които не ние, а обществото изисква. Не е случайно, че толкова млади хора, вече и у нас, решават да напуснат града и да се установят на село.

 

Може би е дошло време да осъзнаем, че верния път е природата и нейното опазване, а не заводите и мегаполисите, които ни отдалечават от нас самите! И не селото трябва да плаши, а градът с неговия мръсен въздух, пълното с „лоша енергия“ метро, с милионите коли и никакво място, на което да останеш сам и да чуеш мислите си.

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Pin It on Pinterest

Share This