Да напуснеш града, за да преоткриеш природата и първобитния живот

Това звучи наистина смело за човек, роден и израснал в града, свикнал на комфорта на апартамента, с осигурено отопление, транспорт и близост до денонощни хранителни магазини, лекарска грижа и т.н. Но същевременно и доста привлекателно. Селският начин на живот е изцяло чужд на вече редица поколения и вероятно на „цивилизованият“ свят се струва невъзможно откъсването от „естествената“ му среда и преместването на село, където за всяка хапка или глътка вода човек трябва да положи доста повече усилия. И то ежедневно.

Но този начин на живот разкрива множество предимства и е стотици пъти по-здравословен, отколкото живота в града. Първото нещо, което прави впечатление на човек, когато напусне „мегаполиса“, е тишината. Няма шум от коли, заводи, машини – чува се само вятърът, птиците, а вечер щурци и бухали. На небето могат да се видят милион звезди, дишането е свободно, дробовете се пълнят с кислород, който така ни липсва, без да осъзнаваме. Сънят е кратък, но наистина пълноценен. Мисълта се избистря, а енергията нахлува в мускулите и човек не може да бездейства.

Тези и много други неща открива фотографката Йона Йинтон (Jonna Jinton), когато през 2010 г. напуска своя роден град Готенбург, за да заживее изцяло нов живот в малко селце на име Грунчан, в северна Швеция. В него са останали едва 10 жители и мястото изглежда почти девствено. Далечните корени, които я свързват с Грунчан създават в нея усещане за завръщане у дома, макар и никога да не е живяла по тези земи. Спомените ѝ от детството са свързани със селото и тя още може да види в съзнанието си как нейните баба и дядо седят на верандата пред старата къща.

Приключението, което предприема Йона е страшно рисковано – тя започва буквално от нулата, без пари, без работа, без план. Но цялото ѝ същество се нуждае от свобода, тишина, природа и тя е решена на всичко, за да направи мястото наистина свой дом. На север обаче зимите са много сурови и дълги, а парно отопление няма. Йона сама сече дърва за огрев, работата по къщата никога не свършва, а паричните въпроси занимават мислите ѝ непрестанно. Но тя не се отказва.

Красотата на това място я очарова и тя започва дори с по-голяма страст да се занимава с това, което най-много обича – фотографията. Камерата ѝ заснема невероятни гледки и улавя природата в нейното най-диво, най-естествено състояние. И понеже на толкова километри от града самотата е трудно поносима, всички кадри попадат в социалните мрежи – Instagram и YouTube, където вдъхновяват хиляди последователи. Тъкмо тук се срещат природа и цивилизация, за да докажат, че могат да съществуват заедно, без да си пречат. Йона доказва, че днес човек може да работи буквално от всяка точка на света и не е нужно да се обвържеш с конкретен град и конкретна институция, за да се издържаш.

Йона започва да води свой блог, в който споделя преживяванията си на това ново и изпълнено с предизвикателства кътче, заснетите снимки, видеоклипове. Открива удоволствието да изразява себе си и чрез думите. Природата отключва в нея неподозирана сила и импулс да твори и да подтиква останалите хора по света към движение, създаване, надскачане на страховете. Откъсната от обществото и рамките, в които то поставя нейното ежедневие, Йона има възможност да твори по всяко време на деня, без нищо да я спира.

Свободна е да ходи с километри из горите и полята, да плува в езерото, дори и през зимата, когато е замръзнало, да рисува, да композира музика – ДА БЪДЕ! Природата ѝ се отблагодарява щедро като засилва имунитета и жизнените ѝ сили. Благодарение на тези свои дейности, освен всичко друго, тя успешно изгражда своя онлайн бизнес и достига до стотици хора всяка седмица. А във всичко това я придружава вярното ѝ куче, което се превръща в най-добрия ѝ приятел.

Съдбата събира Йона с Йоан, който по някаква случайност носи подобно име и също намира своето място сред дивата природа. Йоан се занимава с ювелирство, създава свой бранд, а красивите сребърни творения продава онлайн, така че не му се налага да напуска селото. Двамата отглеждат крави и отлично се вписват в живота на Грунчан, дори и със съвременните си професии.

Фотографиите и клиповете на Йона са изключителни. Пренасят ни в един приказен свят, който въображението ни дори не може да си представи. А музиката и думите, които ги съпровождат, създават усещане за истинска поезия. Йона често пее стари песни, доближаващи я до отминалите времена и починалите прадеди. Тя си спомня и така нар. kulning – древна скандинавска музика, с която хората някога са събирали кравите от паша. Когато бъде изпята и се слее с кристалния въздух, песента лети надалеч и звучи наистина магично.