Ако някога ви се отвори път към Молдова, непременно посетете българската библиотека „Христо Ботев“ в град Кишинев. Малката, но кокетна библиотека се намира на улица „Григоре Виеру“ № 27 и е разположена на партерния етаж на четириетажна сграда, строена навярно през 60-те години на миналия век. Вече 27 години тук пламти огънят на любовта към българското, колкото и банално да звучи. Защото за изконните ценности, свързани с България и българския дух, не са нужни нови и сложни метафори. Има ли любов към прародината, не угасват ли въглените в бащиното огнище, това означава, че българите в Молдова ще носят винаги България в сърцата си.
Библиотека „Христо Ботев“ е подслонила под крилото си Българското неделно училище, в което вече пета година деца и възрастни изучават български език и литература. Книжовният център е любимо място и на членовете на Научното дружество на българистите в Република Молдова, защото тук се провеждат научни конференции, срещи, литературни четения, отбелязват се значими български празници и годишнини. В библиотеката се събира за репетиции групата за автентичен български фолклор, наречена „Въгленче“. „Въгленче“ – късче от изгоряло дърво, което продължава да гори, преди да се превърне в пепел.
Когато за първи път присъствах на концерт на фолклорната група, бях силно впечатлена от възрастовото разнообразие на изпълнителите, от пъстрите народни костюми и яркожълтите забрадки и разбира се, от магията на изпълнението. Баби пееха заедно с внуците, майки и бащи се вълнуваха за своите деца, приятели се присъединяваха и пригласяха със страст. Най-забавни бяха жестикулациите, които превръщаха песните в истинска драматизация. Трудно може да се опише с думи нещо, което трябва да се види и чуе, да не говоря за специфичното произношение и старите текстове, запазили езиковите особености на българската реч отпреди 200 години. Автентични, неподправени, искрени, мъдри и забавни едновременно, песните на бесарабските българи сплитат в чудесен букет мелодия и думи, изпълнени с любов и тъга.
#бюлетин
#корените ни
Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....
Създател и ръководител на „Въгленче“ е Анна Пагур – една изключително активна и бих казала, атрактивна българка, неуморна и всеотдайно отдадена на благородното дело – да съхранява и предава на младите духовното наследство на бесарабските българи в Молдова. Тя споделя, че ансамбълът е създаден спонтанно през далечната 1988 година:
Събрахме се в дома ми и разбрахме, че сме ансамбъл, защото имахме интересни покани за участие в районните конкурсни фестивали и храмови празници в съседните села. По онова време много репетирахме да инсценираме традиционната българска сватба. Тогава, още в съветското време, председателят на партийната организация Георгий Слафенко ме помоли да подготвя концертна програма за Райкома (районен комитет – бел. ред.) и колегите му от Кантемирски район. Съгласих се с единствено условие – да разреши на всички желаещи да посещават репетициите ни.
По онова време Анна Пагур работи като фелдшер и възпитател в училището в село Плопи, Кантемирски район. В училището се учат деца и от съседните села. Малките българчета идват при Анна в медицинския кабинет просто за да общуват с нея на български език. Тя се сприятелява не само с децата, но и с техните родители. Училището е било средищно и експериментално, разполагало е с три автобуса за деца, актова зала и прекрасни условия за работа.
В актовата зала на училището – спомня си Анна – направихме голям спектакъл с подробни инсценировки на сватбените обичаи: от сватуването до „сладката ракия“. Имахме много зрители и още по-много участници със сватбени роли и реплики. Младоженците бяха Васил и Анна Михайлови – живи и здрави са, създадоха добро семейство.
Анна Пагур влиза в ролята на просветител и запознава децата с детските списания „Славейче“ и „Дружинка“, с популярния хумористичен вестник „Стършел“ и с българските народни приказки. Стъпка по стъпка тя се опитва да приобщи децата към българската литература и да задълбочи любовта им към прародината България.
Баща ми, Иван Пейков – продължава разказа си Анна Пагур – специално се абонираше за периодични издания от България. Много се радвахме на детските списания, с тях израснахме и добре, че съм ги запазила до днес. Но… децата почти не разбираха книжовната българска реч. Носеха си тетрадки, тефтерчета и си правеха речници с непознати български думи.
Дейността на фолклорния ансамбъл се извършва тайно, без да се афишира, защото родителите се страхуват, че ще имат неприятности с властта. Тогава празнуването на традиционните български празници е било забранено.
Под голям секрет научихме няколко лазарски песнички и… тръгнахме из село Тараклия (Кантемирски район) с автобуса и селския „гид“ – шофьора Иван Бишир. Вечерта отидохме при една интересна баба Мелана. Тя много се зарадва, но категорично ми каза: „Ано, ти нидей ми се сърди, но то тъй, ами ние тъй! Ела да ти кажа кък съ играй на Лазара!“
Анна Пагур си спомня как в нейното село Викторовка „лазарували“ всяка година. Ходили само при роднини и добри познати заради забраната. Едва след 50 години българските празници започнали да се празнуват свободно.
Следващата традиция „Пеперуда“ – обяснява Анна – решихме с децата да я подготвим заедно с родителите, но в селото традицията беше забравена. Някой от родителите покани фоторепортера Михаил Дънълаки от районния вестник „Светлый путь“. Той направи фоторепортаж и за нас почнаха повече да говорят. Българското телевизионно предаване „На Буджакска вълна“ от ТВ Молдова 1, начело с главния редактор г-жа Мария Великсар, направи няколко предавания с нас.
Част от членовете на „Въгленче“ (вдясно е директорката на Българската библиотека „Христо Ботев“ Анжела Олареску)
Така популярността на ансамбъла започва да расте. На първи октомври 1996 година, когато става освещаването на българското училище в Кишинев, ансамбълът изнася специална фолклорна програма. Анна Пагур привлича, към идеята за съхраняване и популяризиране на българския фолклор, много ученици от това училище. Овациите и наградите не закъсняват.
През март 1993 г. ансамбълът получава титлата „Народен“ от Министерството на културата в Молдова. Печелят се национални и международни конкурси. Но Анна Пагур винаги ще помни месец септември 1997 година, когато ансамбълът за първи път става лауреат на Международния фолклорен фестивал „Добруджа пее и танцува“ в град Варна. Сега ансамбълът е в по-малък състав, но затова пък има много изяви – в Молдова и зад граница.
По специален начин, с много гости и богата трапеза, се отбелязват големите християнски празници като Коледа, Бабинден, Цветница, Великден и други. Певци и гости се веселят до насита, а когато се съберат само жени, могат да се чуят и „мръсни“ анекдоти. Няма да забравя отбелязването на Бабинден, когато се отдава почит към бабата-акушерка при раждане. Обредните действия се извършват последователно и точно, както са го правели години наред старите българи в Молдова. „Кадене“ на гостенките, обредно измиване на ръцете на бабата (Анна Пагур), която гадае с монети какво дете (мъжко или женско) ще се роди в семейството. Произнасят се молитви, пеят се песни, разказват се женски истории, а в това време едно плюшено момченце се предава от ръка на ръка между гостите. Според Анна Пагур този обред е зареден с голяма сила, защото е помогнал на много жени да се сдобият с рожба.
Иска ми се Анна Пагур да намери време и да се погрижи за издаването на сборник с автентичен български фолклор от Буджака, който нейните момичета от групата изпълняват с толкова любов и жар. Иска ми се Анна Пагур да има спомоществователи и толкова ентусиазирани последователи, които да милеят за българите в Молдова, колкото нея, че дори и повече. За да запеят след време внуците и правнуците на българите в Бесарабия:
Смок свири под върба
най-най-най…
Сички жеби са сбрали:
ква-ква-ква…
Сал ина я нямаши:
ква-ква-ква…
Майка й я мияши
ква-ква-ква…
Баба й я плитеши
ква-ква-ква…
И я хитрум учаши:
ква-ква-ква…
Куга идиш на хуро,
ох,ох,ох,ох,ох, хоп-троп!
Ни съ луи ду кумъ, най-най-най…
чи ща чукни пу нусъ!
На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...
Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...
ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.
Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....
Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...
Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.
Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...
Домашен козунак за Великден
Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
