Ако някога ви се отвори път към Молдова, непременно посетете българската библиотека „Христо Ботев“ в град Кишинев. Малката, но кокетна библиотека се намира на улица „Григоре Виеру“ № 27 и е разположена на партерния етаж на четириетажна сграда, строена навярно през 60-те години на миналия век. Вече 27 години тук пламти огънят на любовта към българското, колкото и банално да звучи. Защото за изконните ценности, свързани с България и българския дух, не са нужни нови и сложни метафори. Има ли любов към прародината, не угасват ли въглените в бащиното огнище, това означава, че българите в Молдова ще носят винаги България в сърцата си.

 

Библиотека „Христо Ботев“ е подслонила под крилото си Българското неделно училище, в което вече пета година деца и възрастни изучават български език и литература. Книжовният център е любимо място и на членовете на Научното дружество на българистите в Република Молдова, защото тук се провеждат научни конференции, срещи, литературни четения, отбелязват се значими български празници и годишнини. В библиотеката се събира за репетиции групата за автентичен български фолклор, наречена „Въгленче“. „Въгленче“ – късче от изгоряло дърво, което продължава да гори, преди да се превърне в пепел.

 

Когато за първи път присъствах на концерт на фолклорната група, бях силно впечатлена от възрастовото разнообразие на изпълнителите, от пъстрите народни костюми и яркожълтите забрадки и разбира се, от магията на изпълнението. Баби пееха заедно с внуците, майки и бащи се вълнуваха за своите деца, приятели се присъединяваха и пригласяха със страст. Най-забавни бяха жестикулациите, които превръщаха песните в истинска драматизация. Трудно може да се опише с думи нещо, което трябва да се види и чуе, да не говоря за специфичното произношение и старите текстове, запазили езиковите особености на българската реч отпреди 200 години. Автентични, неподправени, искрени, мъдри и забавни едновременно, песните на бесарабските българи сплитат в чудесен букет мелодия и думи, изпълнени с любов и тъга.

#бюлетин

#корените ни

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Създател и ръководител на „Въгленче“ е Анна Пагур – една изключително активна и бих казала, атрактивна българка, неуморна и всеотдайно отдадена на благородното дело – да съхранява и предава на младите духовното наследство на бесарабските българи в Молдова. Тя споделя, че ансамбълът е създаден спонтанно през далечната 1988 година:

 

Събрахме се в дома ми и разбрахме, че сме ансамбъл, защото имахме интересни покани за участие в районните конкурсни фестивали и храмови празници в съседните села. По онова време много репетирахме да инсценираме традиционната българска сватба. Тогава, още в съветското време, председателят на партийната организация Георгий Слафенко ме помоли да подготвя концертна програма за Райкома (районен комитет – бел. ред.) и колегите му от Кантемирски район. Съгласих се с единствено условие – да разреши на всички желаещи да посещават репетициите ни.

 

По онова време Анна Пагур работи като фелдшер и възпитател в училището в село Плопи, Кантемирски район. В училището се учат деца и от съседните села. Малките българчета идват при Анна в медицинския кабинет просто за да общуват с нея на български език. Тя се сприятелява не само с децата, но и с техните родители. Училището е било средищно и експериментално, разполагало е с три автобуса за деца, актова зала и прекрасни условия за работа.

 

В актовата зала на училището – спомня си Анна – направихме голям спектакъл с подробни инсценировки на сватбените обичаи: от сватуването до „сладката ракия“. Имахме много зрители и още по-много участници със сватбени роли и реплики. Младоженците бяха Васил и Анна Михайлови – живи и здрави са, създадоха добро семейство.

 

Анна Пагур влиза в ролята на просветител и запознава децата с детските списания „Славейче“ и „Дружинка“, с популярния хумористичен вестник „Стършел“ и с българските народни приказки. Стъпка по стъпка тя се опитва да приобщи децата към българската литература и да задълбочи любовта им към прародината България.

 

Баща ми, Иван Пейков – продължава разказа си Анна Пагур – специално се абонираше за периодични издания от България. Много се радвахме на детските списания, с тях израснахме и добре, че съм ги запазила до днес. Но… децата почти не разбираха книжовната българска реч. Носеха си тетрадки, тефтерчета и си правеха речници с непознати български думи.

 

Дейността на фолклорния ансамбъл се извършва тайно, без да се афишира, защото родителите се страхуват, че ще имат неприятности с властта. Тогава празнуването на традиционните български празници е било забранено.

 

Под голям секрет научихме няколко лазарски песнички и… тръгнахме из село Тараклия (Кантемирски район) с автобуса и селския „гид“ – шофьора Иван Бишир. Вечерта отидохме при една интересна баба Мелана. Тя много се зарадва, но категорично ми каза: „Ано, ти нидей ми се сърди, но то тъй, ами ние тъй! Ела да ти кажа кък съ играй на Лазара!“

 

Анна Пагур си спомня как в нейното село Викторовка „лазарували“ всяка година. Ходили само при роднини и добри познати заради забраната. Едва след 50 години българските празници започнали да се празнуват свободно.

 

Следващата традиция „Пеперуда“ – обяснява Анна – решихме с децата да я подготвим заедно с родителите, но в селото традицията беше забравена. Някой от родителите покани фоторепортера Михаил Дънълаки от районния вестник „Светлый путь“. Той направи фоторепортаж и за нас почнаха повече да говорят. Българското телевизионно предаване „На Буджакска вълна“ от ТВ Молдова 1, начело с главния редактор г-жа Мария Великсар, направи няколко предавания с нас.

Част от членовете на „Въгленче“ (вдясно е директорката на Българската библиотека „Христо Ботев“ Анжела Олареску)

Така популярността на ансамбъла започва да расте. На първи октомври 1996 година, когато става освещаването на българското училище в Кишинев, ансамбълът изнася специална фолклорна програма. Анна Пагур привлича, към идеята за съхраняване и популяризиране на българския фолклор, много ученици от това училище. Овациите и наградите не закъсняват.

 

През март 1993 г. ансамбълът получава титлата „Народен“ от Министерството на културата в Молдова. Печелят се национални и международни конкурси. Но Анна Пагур винаги ще помни месец септември 1997 година, когато ансамбълът за първи път става лауреат на Международния фолклорен фестивал „Добруджа пее и танцува“ в град Варна. Сега ансамбълът е в по-малък състав, но затова пък има много изяви – в Молдова и зад граница.

 

По специален начин, с много гости и богата трапеза, се отбелязват големите християнски празници като Коледа, Бабинден, Цветница, Великден и други. Певци и гости се веселят до насита, а когато се съберат само жени, могат да се чуят и „мръсни“ анекдоти. Няма да забравя отбелязването на Бабинден, когато се отдава почит към бабата-акушерка при раждане. Обредните действия се извършват последователно и точно, както са го правели години наред старите българи в Молдова. „Кадене“ на гостенките, обредно измиване на ръцете на бабата (Анна Пагур), която гадае с монети какво дете (мъжко или женско) ще се роди в семейството. Произнасят се молитви, пеят се песни, разказват се женски истории, а в това време едно плюшено момченце се предава от ръка на ръка между гостите. Според Анна Пагур този обред е зареден с голяма сила, защото е помогнал на много жени да се сдобият с рожба.

 

Иска ми се Анна Пагур да намери време и да се погрижи за издаването на сборник с автентичен български фолклор от Буджака, който нейните момичета от групата изпълняват с толкова любов и жар. Иска ми се Анна Пагур да има спомоществователи и толкова ентусиазирани последователи, които да милеят за българите в Молдова, колкото нея, че дори и повече. За да запеят след време внуците и правнуците на българите в Бесарабия:

 

Смок свири под върба
най-най-най…
Сички жеби са сбрали:
ква-ква-ква…
Сал ина я нямаши:
ква-ква-ква…
Майка й я мияши
ква-ква-ква…
Баба й я плитеши
ква-ква-ква…
И я хитрум учаши:
ква-ква-ква…
Куга идиш на хуро,
ох,ох,ох,ох,ох, хоп-троп!
Ни съ луи ду кумъ, най-най-най…
чи ща чукни пу нусъ!

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This