Живеейки в света на новите технологии и дотолкова свикнали с нещата около нас, че вече все по-рядко вдигаме поглед към синьото небе и не се впечатляваме от самолетите и стотиците летателни апарати, които вече считаме за даденост. Но за хората от началото на миналия век, преминаването на тези изумителни и причудливи човешки изобретения, във вид на метални птици, е било истинско събитие. Защо да не бъде така и в бъдещето и дирижаблите да не бъдат отново възродени? Те спокойно могат да бъдат сложени в категорията – съперници на самолетите. Но да започнем малко по-отдалеч и да си отговорим на въпроса, за незапознатите с темата:

Какво точно представлява дирижабълът? Той е вид летателен апарат, състоящ се от управляем балон посредством двигатели. Всъщност това е един вид доразработване на идеята за балона, защото той не е снабден с двигател и бива носен от вятъра, според своята посока. Като най-известният вид дирижабли в цял свят бил Цепелинът.

Първият цепелин, създаден някога, бил наречен с това прозвище поради името на своя изобретател – немския авиоконструктор граф Фердинанд фон Цепелин. Той излетял за първи път през юли 1900 г. край местността Фридрихсхафен, в Германия. Граф Цепелин бил запленен от идеята за дирижабъл, който да бъде огромен, за да има капацитета да превозва голям брой пътници или да пренася тежък товар от едно място на друго. Дирижаблите, които графът измислил, се отличавали с огромни размери и форма на пура. Те имали метален скелет, който бил обвит с плат. Под него била разположена гондола, в която се разполагал екипажът. Пътниците заемали своите места или в пространството на гондолата, или във вътрешността на дирижабъла. Издигането му на голяма височина се осъществява с помощта на водород, който бил прекаран и складиран в няколко помещения, наричани още газови клетки или камери, разположени от вътрешната страна на металния корпус на дирижабъла. Движещата сила идвала от моторите, които били закрепени към самия корпус. Тъй като граф Цепелин в началото просто експериментирал с дирижаблите, хората го смятали за безразсъден и странен човек, а дейностите по осъществяване на идеите му за направо налудничави. Скоро обаче се очаква да настъпи и неговият звезден миг и шанс за признателност на труда му, защото последвало конструирането и на други видове дирижабли.

Граф Цепелин смятал огромните си дирижабли за един вид подходящо средство Германия да достигне превъзходство над останалите страни по отношение на въздухоплаването. По време на Първата световна война немските въоръжени сили започнали да използват цепелините, с цел да шпионират вражеските територии и дори за бомбардиране. Но те често се използвали и за превоз на пътници. Пътуването с цепелин било много по-комфортно в сравнение със самолет, защото пасажерите разполагали с кабини, в които имало леглова база за настаняване. Също така можело човек спокойно да се разхожда в пространството на фоайето и дори да се отварят прозорците на гондолата.

Така с течение на времето, началото на 20-ти век се превърнало в ерата на гигантски въздушни кораби. Цепелините се съхранявали в огромни и приспособени за целта хангари, от които се извеждали за полет. Те привличали вниманието на световната общественост поради грандиозните си постижения, но станали известни и със също толкова зрелищни злополуки. Катастрофата на „Хинденбург“, в Лейкхърст, Ню Джърси (САЩ), през 1937 г., сложила внезапен край на епохата на въздушните кораби. Но тази епоха имала забележителна история.

Тези „летящи гиганти“ са преминавали и над България и то цели два пъти! Първият такъв полет е осъществен през 1915 г. месец октомври, когато цепелинът дори каца край Захарната фабрика в София. От втория полет скоро се навършиха 85 години, което се е случило през 1929 г. И за двете събития родната преса е разказвала подробно и свидетелства за огромния възторг на хората по онова време. Цепелинът бил оборудван с радиостанция, която се наричала още „безжичен телеграф“, като по нея от земята били изпращани многобройни поздравления до персонала на „летящия гигант“.

С течение на времето и с напредването на технологиите, дирижаблите почти спрели да бъдат използвани за превоз на пътници и товари, особено след като биват заменени от по-модерните видове самолети. Летящите балони останали да служат единствено за развлечение и в полза на научни и изследователски цели. Но от нас зависи дали ще променим това в бъдещето, защото тези гигантски машини притежават редица полезни перспективи и удобства! Ето и малко примери за някои от тях:

По-голяма комфортност – Най-важното и приятно нещо за пътниците представлява факта, че дирижаблите осигуряват повече комфортност по време на пътуване, защото кабината може да бъде с големина като тази на круизен кораб, снабдена с всички удобства.

По-голям капацитет и обхват на полета – Дирижаблите са в състояние да поберат много повече пътници, отколкото самолетите, както и огромно количество товар.

По-висока надеждност и безопасност по време на пътуване – Ако за гориво на дирижаблите се използва хелий, дори и в случаите на големи бедствия, анализи и проучвания показват по-висок процент и шанс за оцеляване на хората, в сравнение със самолетите.

По-голяма икономичност – Това означава значително по-малки разходи на гориво, в резултат на по-ниска цена на полета от изчисляването на пътник – километър или на единица тегло на пратката.

Възможност за неограничено време за пребиваване във въздуха, което при самолетите няма как да се получи, поради по-бързото изразходване на гориво.

Не се нуждае от летище и писта – Дирижабълът има свойството да се приземи и кацне на всяко свободно пространство от земната площ.

Предвижда се, че скоро може да се появи ново поколение дирижабли, при които ще се използват най-модерните технологии. Новите видове цепелини ще бъдат с по-малки и удобни размери, в сравнение с огромните си предшественици, и ще са предназначени за „един нов вид туризъм, който няма да застрашава околната среда от замърсяване“. Основен и много любопитен въпрос е, дали и те ще достигнат високите постижения на своите предци – забележителните „легенди на въздухоплаването“? Можем само да предполагаме, а и времето най-добре ще покаже, докъде може да стигнем и какво ще постигнем чрез своите модерни постижения.

А сега затворете очи и си представете за момент: – Едно магическо бъдеще от дирижабли! Няма ли да бъде по-хубаво, забавно, удобно, комфортно и екологично? Това наистина е един много добър начин да опазим своята природа и да се справим по-лесно с нейното замърсяване. Някои скептици обаче смятат, че дирижабълът притежава и много недостатъци, като например факта, че лети и се придвижва много бавно. Но това далеч не е вярно. В нашето време на голям технологичен напредък, е напълно възможно да се изобрети дирижабъл, който да има свойството да се изкачва на височина 20 – 30 км. (в долната част на стратосферата температурата почти не се променя) и да лети със скорост повече от хиляда километра в час.

Какво ще кажете за бъдещи екскурзии с цепелин? Във вътрешността му би могло да бъде изградена инфраструктурната и материална база на един луксозен хотел. И както днес огромните кораби плават на дълги круизи по вода, това може да се случи и във въздуха – само си го представете! Това наистина би било невероятно вълнуващо за човечеството и определено много полезно за развитието на туризма. От нас зависи да възродим дирижаблите – „легендата на въздухоплаването“ и да ги превърнем в иновация за бъдещето!

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This