Съвременният роман, като всяко модерно нещо, се роди със скандал. Орисниците отредиха негова майчица да е артистичната французойка Жорж Санд, докато бащинството се падна на сънародника ѝ и сътрапезник Гюстав Флобер. И майката, и бащата бяха луди глави посвоему. Разбира се, свързваше ги фриволното поведение и оригиналната им сексуалност. Те много обичаха да си разменят писма един другиму. Добри писатели и добри „родители на роман“, няма две мнения. Но по характер пък толкова капризни и опърничави… А тогава отрочето им на кого да се метне? Крушата не ще падне по-далеч от дървото.

 

За майката ще си разказваме подробно друг път. Дайте сега да си припомним кой е „бащата на романа“, светла му памет! На портрета му ще видим едър мъж с големи мустаци и морен поглед. Приличаше малко на учител по математика, този достолепен Гюстав Флобер. Трябваше да му се признае, че научи доста хора как се пише стилно. Модерният роман се роди и заживя заедно с неговата Ема, тази незабравима и фатална жена. Ема Бовари, която предизвика скандал, завършил накрая със съдебен процес. Онази прочута мадам Бовари, нали се сещате? Ама не от Сливен, а „Мадам Бовари“ на Флобер. С „Мадам Бовари от Сливен“ като че ли се роди нашето най-модерно и демократично българско кино… Хайде сега обратно във Франция.

 

Да си спомним бунтовната Франция от XIX век! Всичко наоколо ври и кипи, а някой, притаен, кротичко подготвя поредния преврат. Какво ли не видя клетата и горда Франция в онзи луд, луд век! Дойде краят на Великата френска революция, но я наследи империята на Наполеон Бонапарт. След краха на императора се върна старата аристократична монархия, и тя сменена от нова, този път буржоазна монархия. Хайде после пак революции, пак империя и пак Наполеон, но не оня същия, а племенника му – Наполеон III…

#бюлетин

#литература и книги

Наполеон III беше властникът, заради чиято „културна политика“ съдиха първия модерен роман в Европа („Мадам Бовари“ на Флобер), защото бил накърнявал „обществения и религиозен морал и добрите нрави“ в страната. На власт във Франция през XIX в., за има-няма петдесет години, се изредиха какви ли не – републиканци, бонапартисти, ултрамонархисти, умерени монархисти, демократи… Бурната епоха създаваше велики личности в изкуството! Франция през XIX в. се гордееше с изключителните си романисти: Балзак, Стендал, Мериме, Зола, Юго, Мопасан, Дюма – баща и син, Доде, братята Гонкур, Санд и, разбира се, Флобер. Тогава защо не някой друг, а точно Флобер окичихме с престижния приз „баща на модерния роман“? Само скандалът и съдебният процес, последвали издаването на „Мадам Бовари“, не бяха достатъчни за такова голямо признание.

Какво постигна Флобер в творчески план, каква личност стоеше зад успехите?

 

Приживе Флобер публикува само три романа. Покрай тях написа безброй писма. Пробва се и в други жанрове, но без особен успех. Първият му роман беше неговият най-голям шедьовър – „Мадам Бовари“. Когато той излиза, Флобер беше 35-годишен и като че вече бяха го отписали за „голямата литература“. Но Флобер беше много странна птица. Надарен с учудващо упорство, нетипично за иначе флегматичния му характер.

 

Той беше тромав, муден, не понасяше физическите усилия и натоварвания. В училище изоставаше от другите деца, даже трудно се научи да чете. Изключително болнав беше. Страдаше от невроза и епилепсия, имаше проблеми със сърцето. Записа се да учи право в Париж, но бе принуден да прекъсне след тежък епилептичен припадък. Издържаше се от скромното бащино наследство, което все пак му помагаше да живее в провинциално уединение и необезпокоявано да пише.

 

В зрелите си години Флобер се зарази с венерически болести, свързани с увлеченията му по платената любов. Той бе съзерцателен мечтател, интровертен, мислеше бавно и пишеше още по-бавно. Подбираше всяка дума. Способен бе да прекара часове в търсене на подходящата. В младостта създаваше подражателни произведения, от които по-късно се отричаше и срамуваше.

 

Флобер утвърждаваше естетизма и се стремеше към съвършенство на художествената форма. Негова бе сентенцията: „Идеята се ражда от формата“. Неговият стил целеше да бъде „ритмизиран като стих, точен като научния език и с извивки и издатини като на виолончело.“ Той смяташе, че човешката душа трябва да се наблюдава „с безпристрастието, което се използва в природознанието“. Това бе опит да се установи една „медицинска гледна точка към живота“, защото само така, отстранено, можеха да се постигнат „големите ефекти на чувството“. Което значеше, че всевиждащият и всезнаещ разказвач (демиург), който присъстваше в домодерните романи, следва да бъде прогонен. Дори враговете му признаваха, че притежаваше „мощта на математик“, заради безстрастния си начин на изразяване.

Илюстрация на Алфред ди Ричмонд / Ема и Чарлз Бовари похапват

Модерното при Флобер бе свързано с очовечаването на литературните герои. Неговите образи, на първо място мадам Бовари, бяха представяни като мислещи и свободни същества, оставени сами на себе си. Над тях не тегнеше санкцията на писателя, който да реши от тяхно име кое е правилно и кое грешно. Флобер се бе постарал да избегне именно това, така типично за всички романи преди него. И то го превърна в родоначалник („баща“) на съвременния роман. Ако днешните романи са именно такива – това е заслуга и на Флобер, на неговата естетика и стилистика.

 

Романът „Мадам Бовари“ бе повече от необичаен за времето си. В него напълно отсъстваше авторовата гледна точка: героите не бяха хвалени, нито порицавани за постъпките си. Флобер изповядваше: „Романистът няма право да се изказва по повод на това, което става в света на героите. Той трябва да е като Бог – да твори и да мълчи“. Според него, романистът бе длъжен „чрез усилия на духа да се пренася в персонажите си, а не да ги привлича към себе си“. „Единствено стилът е абсолютният начин да се виждат нещата.“ (Флобер)

 

А коя беше мадам Бовари? Как можеше да се характеризира накъсо главната героиня на това велико произведение?

 

„Тя беше влюбената от всички романи, героиня от всички драми, неясната тя от всички томове стихове… Над всичко тя беше цялата ангел“. Запознатите с писателската биография и с романа ще разберат горчивото признание на Флобер: „Ема Бовари – това съм аз…“. Чрез нейния образ авторът признава поражението на илюзиите си, че реалният свят има нещо общо със света, описван в книгите. Художествено претвореният разрив между мечти и реалност – ето кое постави началото на модерния роман.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This