Написана през 1888 г. от шведския драматург Огуст Стриндберг, „Госпожица Юлия“ днес е сред най-изнасяните пиеси на световната театрална сцена. Ярка тема, застъпена в нея е как социалната среда оказва решаващо влияние при изграждането на човешкия характер и идеалите, които ще диктуват действията на порасналия човек. Освен литературно-философските нюанси, които несъмнено придават повече дълбочина и въздействие, пиесата е наградена и с историческа стойност.
С нея се бележи началото на ново културно течение, а именно зараждането на скандинавския театър на натурализма. „Госпожица Юлия“ е първата натуралистична пиеса, поставена на театрална сцена в Копенхаген. Великолепен нов прочит, по превода на Васа Ганчева, ни предлага Йосиф Сърчаджиев, който никога не е криел голямото си желание да постави на българска сцена най-именитата пиеса на Стриндберг. И ето че с присъщото му режисьорско майсторство и двама актьори, неведнъж доказали своя многопластов талант, механизмите на изкуството се задействат, за да произведат вълнуващо и запомнящо се театрално изживяване. Действието в „Госпожица Юлия“ започва в нощта преди настъпването на Еньовден* и се развива в рамките на половин денонощие. Традицията повелява да се берат цветя, билки и треви, които на този ден носят магическа сила.
Във въздуха трепти заразителна възбуда, която замъглява човешкия разум. Главните действащи лица са трима: младата аристократка Юлия, лакеят Жан и готвачката Кристин. „Появява се“ и четвърти герой – бащата на Юлия, който публиката всъщност не успява да види с очи, но усеща неговото присъствие по тежкия грохот на ботушите, който отеква навред из сцената, за да подчертае неговия висок социален статус Пиесата засяга проблема за вечната опозиция между господари и слуги, копнежите на хората към онова, което им липсва – на богатите любов, а на бедните богатство.
Сюжетната нишка се заплита около съдбоносния сблъсък между аристократката Юлия (в ролята Йоанна Буковска-Давидова) и лакеят Жан (Калин Врачански). Първата сцена ни въвежда в кухнята на аристократично имение, където кипи обичайната предпразнична еуфория. В далечината се чуват хора, които пеят и танцуват. Готвачката Кристин се суети около печката. Влиза Жан, лакеят на графа. От диалога им става ясно, че между двамата цари приятелство, а може би и нещо повече. Жан не крие възмущението си към странното поведение на графската дъщеря и достига до заключението, че тя си е изгубила ума.
От думите на Кристин разбираме, че младата аристократка съвсем наскоро е развалила годежа с мъжа, отреден ѝ за съпруг по причина, лишена от разум и смисъл. Това, както и последващите събития деликатно заформят представата, че госпожица Юлия изживява емоционална криза. Облечена в дълга оранжева рокля, подчертаваща елегантната ѝ фигура, Йоана Буковска-Давидова поднася на публиката прекрасен микс от кокетство, буен нрав и надменност, подобаващи на една знатна дама. Емоционалното състояние на героинята е видимо излязло от допустимите норми. Виждаме Юлия объркана, лабилна, истерична. В един момент е в приятна еуфория – смее се, подскача, припява, но не след дълго градусът на емоциите ѝ драматично препуска към другата крайност – крещи, забива нож в масата, строполява се на пода.
Този разклатен душевен свят определя персонажът на госпожица Юлия като изключително сложен, но по възхитителен начин Буковска му вдъхва живот и ни прави съпричастни към преживяванията на героинята. Противоречивото поведение на героинята всъщност има за цел да покаже социални проблеми, които дълго са занимавали писателите – натуралисти, а именно как тя се явява жертва на аристократичния си произход и робиня на първичните си страсти.
Буковска и Врачански се оказват страхотен тандем. За първи път имам удоволствието да ги гледам заедно на театрална сцена. Много истински разпалиха сексуалното напрежение помежду си и оставиха огъня му да тлее до края на спектакъла. Благодарение на техните съвършено балансирани, артистично оформени и емоционално заредени изпълнения, историята прозвуча истински, чувствено и остана социално значима. Буковска е една рядка смесица от женственост, интелект и грация, която винаги придава тежест и уникалност на превъплъщенията си, били те в театъра или на екрана. Овации заслужава и Мира Върбанова, която блестящо изигра своята второстепенна роля на Кристин. Без нейната героиня не би могло да се постигне пълното разкриване на характерите на главните герои, както и от време на време да звучи гласът на разума. Калин Врачански влиза в образа на привлекателния Жан, чийто добронамерен вид се оказва лъжовен. Но нали нещата никога не са такива каквито изглеждат на повърхността. Маската на покорството и добрите обноски пада, за да разкрие една не толкова приятна същност. Възползвайки се от нестабилното състоянието на богаташката дъщеря, вчерашния прелъстител започва коварна игра на чувства, тласкайки Юлия към опасни за живота действия. Жан също е натуралистичен персонаж, жертва на своето бедно потекло. Той олицетворява недъзите на бедното общество; демонстрира лицемерие, алчност, предателство в любовта. Основен двигател на действията му е желанието за бърз изход от бедността и изкачване нагоре по социалната стълба.
Другите две социално значими теми на натурализма, която пиесата поставя, това са сексуалните отношения, заробващи човешката душа, и каращи я да се лута между любовта и омразата до безкрай; и сексът, като основен начин за хората от ниските социални прослойки да си проправят път към висшето общество, към по-добър, материално обезпечен живот. Без съмнение „Госпожица Юлия“ е въздействаща пиеса, чиято проблематика остава актуална и днес. „Госпожица Юлия“ е продукция на „Театър 199“. Режисьорският стол заема Йосиф Сърчаджиев, сценография Невена Белева, музика – Мартин Каров. Ако историята ви е заинтригувала, но нямате възможност да гледате пиесата, потърсете филма на Лив Улман „Госпожица Юлия“ („Miss Julie“) от 2014 г. с участието на Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън.
* Тъй като пиесата има шведски произход, редно е да кажем, че в Швеция и Финландия Еньовден е обявен за национален празник. Той е най-дългият ден от годината. По традиция се отбелязва в съботата между 20-ти и 26-ти юли и преминава в песни и танци около окичени с цветя и зеленина стълбове, наричани majstång. Има известни разлики в начина на тълкуване и същинското отбелязване на празника в България и Швеция, но вярването в магическата и изцерителна сила на цветята, билките и тревите остава непроменимо.
