Георги Машев. Психологическите „нюанси“ в портретите на бащата на художника

Георги Машев е един от българските художници, които макар и малко познати на широката публика, оставят дълбока диря в историята на родното ни изобразително изкуство. Ученик на Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Иван Ангелов, Едмонд Ришар. Напуснал Художествената академия, заради конфликт с Петко Клисуров, породен от консервативния метод на преподаване, Г. Машев получава художествено образование в Санкт Петербург и Брюксел.

От там се връща отново в България, но вече като творец, който ще заеме важно място в интелектуалните и културни среди от първата половина на ХХ век. Формиран в руските културни контексти и западноевропейските модерни естетически течения, носител на нова сензитивност към човека, на един индивидуалистичен и интровертно насочен светоглед, изпреварил тогавашните български социално-психологически среди, художникът не успява да се впише напълно в нито един идейно-естетически кръг. Приятелството му с писатели като Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Николай Райнов оформя и допълва уникалния идейно-художествен свят на твореца. Изкуствоведите дори определят символизма в картините му като изцяло литературно формиран и отразен в редица живописни платна.

Димчо Дибелянов и Георги Машев

Остава верен и на идеите на своето време, а именно, в периода между войните, се обръща към родното в изкуството, чрез картините си с фолклорно-приказни, митологични, библейски и пасторални изображения, изграждащи основния корпус от разнообразното му творчество. Не става член на „Родно изкуство“, но неговата живопис е близка до естетическа платформа на движението. Не на последно място са множеството рисунки и карикатури, отпечатани в редица вестници като „Балканска трибуна“, „Българан“, „Смях“ и пр., имащи за цел да изобличат недъзите на капиталистическото модерно общество. Тази широкоаспектност в идейно-естетически план още веднъж свидетелства за големия талант на артиста, който го превръща в многолика, задълбочена и различна фигура в родната ни културна история. Творчество му излиза дори извън границите на България. Негови картини са изложени в Цариброд, Берлин и Париж.

Освен с уникални пластични похвати, характерни за всеки голям художник, творчеството на Георги Машев се отличава и със специфична психологизация на изображението. Именно тя представя света и човека отвъд границите само на реалното и обозримото. Художественият свят на артиста е дихотомично конструиран, търсещ и борещ се с двете противоположни сили в човека, а именно доброто и злото. Машев нахлува в подсъзнателните лабиринти на битието, за да изведе с инструментариума на експресивния пластичен език, със специфичните пози и ракурси, с мрачните локални фонови петна или светлосенъчното моделиране, онази тъмна страна в душата както на индивида, така и на колективната общност.

Картините на художника притежават многопластовост, в която отделния идейно-концептуален мотив отключва архитепалните зони на човешката психика. Затова често е определян от изследователите като „родоначалник на диаболичната живопис“. Но в творбите на художника, отвъд видимата фантастичност, гротескност и демоничност, се изобразява още един пласт, който положен в цялостния свят на Машев, се превръща в смислово изграждащ контрапункт на видимото и реално заобикалящото ни.

Художественият свят на артиста е монолитно конструиран и организиран, именно чрез характерния психологизъм, който е закодиран в многообразната архитектоника на творбите. Дори заглавията кореспондират с картините не само с номиналната си функция, а като допълващи идейно-смислови аспекти. Те не само назовават платното, но едновременно с това трасират нов интерпретаторски брод. Показателен пример е  картината „Един живот“, която сравнена с друго негово произведение – „Портрет на Петко Машев“, ще очертае новаторската линия в голяма част от творбите на художника.

Първата картина също е портрет на Петко Машев, баща на художника. Още заглавието („Един живот“) полага в призмата на изобразяваното идеята за изминало житейско време. Поставя човека в границите на реалния свят, но спецификата на позата и изобразявания ракурс отключват своеобразна емоционална палитра, която резонира между изображение и зрител, така че да го отведе към екзистенциалните битийни въпроси. Образът на бащата е в близък план, а акцентът е върху лицето и ръцете, което засилва емоционалния тон на изображението. Очите са затворени, а това изменя субективните пространствени граници на модела. Неговият свят се затваря в своите психологически вътрешни траектории, където битуват нравствените категории в своя първичен вид.

Преживяното се наблюдава вече от друг, вътрешен на външния свят, зрителен ъгъл и разбирането за реалния свят се видоизменя. Показателно в това отношение е и разположението на ръцете, които са заключени, почти мъртвешки кръстосани, отразяващи както отчуждението от външното, така и края. Формата на главата е леко приведена, маркираща също подобни състояния на умора, меланхолия, резигнация, отчаяние, но и смирение, тишина и спокойствие.

Всичко това положено в цялостната композиционна рамка, заедно с изобразителната перспектива, близкия план, отстраняващ всякаква форма на предметност и битова знаковост, светлината и цветовата подборка, засилва аскетичното излъчване в платното, а моделът дори, фигуративно казано, придобива иконен образ. Изгражда се невидим интровертно организиран паралелен свят в картината, антонимично противопоставен на идеята за един изминал вече живот, за преживяната история, акта на познанието и разбирането за света като цялост.

В противовес на тази творба стои платното „Портрет на Петко Машев“. Разликата се наблюдава още в заглавието, което е натоварено единствено със своето денотативно значение. Веднага се забелязва разположението на модела спрямо фона, който, макар изграден в почти сходен цветови диапазон, заема много по-голямо пространство в картината. Маркирани са отделни елементи, отразяващи битовото и света навън. Човекът тук е положен в широките граници на заобикалящата го социална среда. Той е четящ, интересуващ се от външния ритъм на живот, преживяващ случващото се около него. Погледа е съсредоточен, остър, ръцете разлистват изписаните страници, докато в предходната картина очите бяха затворени, а ръцете почти мъртвешки кръстосани, прикриващи устните.

къде и кога да отидем

предстоящи събития