Безспорно в следосвобожденска България няма град, чийто стопански облик да е толкова модерен, толкова европейски и толкова впечатляващ, какъвто е този на Габрово. Заради бурното си икономическо развитие и големите си текстилни фабрики Габрово е наречен „Българският Манчестър“.
„Няма да направим никакво преувеличение, ако излезем тук с твърдението, че в Габрово тупти пулса на българската индустрия. Благодарение на забележителната предприемчивост на габровеца, благодарение на неговата сръчност да се разправя с всички препятствия, които му се изпречат на пътя, и ловко да ги отстранява, той изпъква пред нас в образа на един колкото смел и енергичен, толкова и симпатичен индустриалец, който буди интерес у всинца нас и привлича сериозното ни внимание. Неговото време всецяло се поглъща от неуморната му дейност за реализиране на проекти, за създаване на предприятия, насочени изключително към развитието на фабричното дело.
Личните качества на габровеца, неговата психология, достойна за всяко внимание, неговият широк индустриален ум, упоритостта му във вярата в несъмнения успех на предначинанието му – всичко това е неизчерпаем източник на нравствения онзи капитал, който е играл първенствующа роля в създаването на габровската индустрия.“
През 1912 г. редакторът на месечното литературнохудожествено списание „Съвременна илюстрация“ Никола Георгиев посвещава очерк на Габрово, в който мнението му е изложено честно и неподправено. „Аз за първи път посещавам Габрово и трябва да призная, че впечатленията от града бяха нерадостни. Изпитах разочарование. Нещо повече. Почувствах се дори обиден, като идеолог на отечеството си, задето е занемарено благоустройството на едничкия почти български град, който стои като център на националната индустрия. Улиците, по които минахме с кола, бяха съвършено разнебитени, а домовете и от двете страни полусрутени.“
Макар критичните забележки към градското благоустройство да преобладават в началото, впоследствие Георгиев изцяло променя тона в оценките си при вида на габровските фабрики. „А когато следующите дни, които прекарахме в Габрово, ние посетихме фабриките и се опознахме с тежките и неблагоприятни условия, при които те са се формирали и развивали, с личните качества на основателите им; тази удивителна предприемчивост, необикновена енергия, упорито постоянство и смела инициатива, каквито те са проявили, аз се почувствах някак си стеснен и се убедих, че ние се намираме в този кът на нашата родина, където българската национална стихия има най-реален израз, където творческия национален гений цари.
Габрово е „Витлеемът“, отдето блеснаха лъчите на народната просвета. Габрово е „българският Манчестър“, в който се зароди и процъфтя националната ни индустрия.
И всеки българин, който желае да почерпи поука, що значи честен и упорит труд – нека отиде в Габрово. Там ще срещне и характер, и морал, и съзнание на граждански дълг. Габрово е един жив музей, от който всеки може да черпи вдъхновение.“
Константин Иречек през 1880 г. посочва историческата заслуга на Габрово. „Габрово е един от малкото чисти български градове, които се точат в дълга верига от Самоков до Котел от двете страни на Балкана и Средна гора и индустриалното население, на които било главната опора на християнството и българската народност.“
Оценките за случващото се в Габрово не закъсняват. През 1934 г. в списание „Търговия, промишленост и труд“ излиза статия, която е равносметка на постигнатото от едрите габровски текстилци.
„Когато се създава едно ново индустриално предприятие, в което се влагат огромни материални средства, не трябва да се забравя, че в това предприятие се влагат още и чест и амбиция, обществен и личен морал, физически и умствени сили, и то понякога не само от една личност. С една дума, да завоюваш едно индустриално поле, да направиш едно индустриално завоевание, то е все едно да дадеш едно генерално сражение, при което са събрани всички качества, енергия и сила на този, който дава сражението, защото той го започва, той го дава, той е в офанзива.
И затуй, в една до вчера примитивна страна, всяка индустриална инициатива е един крупен подвиг, една битка, битка с довчерашното примитивно, битка с предразсъдъците на времето и средата, битка всред една тъмна неизвестност. И тия, които правят тая битка, трябва наистина да са герои, за да я изнесат до края и с успех. Така с героически усилия и в тая героическа борба се зароди тази индустрия, която имаме днес, и рано или късно историкът на нашето стопанско развитие, уверени сме, ще констатира и възхвали този акт.“
