Животът продължава въпреки нашето нетърпение и неспокойство. За съжаление понякога не можем напълно да се насладим на красотата и радостта от самия процес на случване на нещата около нас, именно поради нетърпението ни. Искането нещата да се случват сега и веднага нерядко води и до допълнителен стрес и напрежение в създалите се ситуации.
„Възприеми темпото на природата. Нейната тайна е търпението.“
– Ралф Уалдо Емерсън
Днес, в забързаното ежедневие на модерния живот, е особено важно да увеличим нивото си на търпение, за да можем адекватно да се справяме със стресовите ситуации. Нетърпението е емоция, която засяга почти всеки в даден момент, по-често и по-интензивно едни, отколкото други.
Основателят на неправителствената организация „Институт за Сърце и Математика“, Док Чайлдър характеризира търпението като „изкуството да чакаш интелигентно“ – важен елемент в това, как се случват нещата покрай нас. Мисията на „Института за Сърце и Математика“ е да изследва връзката между сърцето и мозъка ни, както и да разработва методи за засилване на тази връзка и методи за успешно намаляване на стреса от ежедневието ни.
Методите им се базират на неотдавнашни открития в областта на сърдечната неврология. Те гласят, че сърцето има своя собствена нервна система, която съществува самостоятелно от мозъчната, способна е да учи, запомня, дори да усеща информация, както и да я обменя с мозъка.
„Търпението е майсторството да поддържаш състояние на вътрешна лекота и гъвкавост, когато се изправиш пред ситуации, които те правят неспокоен и припрян.“ – казва Чайлдър – „Особено, когато умът иска да насили получаване на мигновени резултати, вместо да остане в синхрон със създалите се ситуации.“„Нетърпението е покана за недоволство, замъглена проницателност и дори води до прибързани изводи и избори. Ако си създадем навик да се фокусираме малко повече над сърцето си в такива моменти, то имаме реалния шанс да преобразим нетърпението в търпение, тъй като, когато сърцата ни се посветят на идеята за търпение, то мозъкът ни се отпуска и започва да съдейства в създаването на това състояние.“
Въпреки, че понякога не осъзнаваме, че сме се поддали на нетърпението, то определено не е емоция, която не може да бъде контролирана. Няма причина да не можем, като съзнателни същества, да направим избор дали да проявим търпение или нетърпение – всичко зависи от желанието и волята ни.
Помислете за ситуации, в които сте се почувствали нетърпеливи! – докато чакате на дълга опашка в магазина например, или пък докато досаден съсед ви разказва безкрайно дълга история, или пък докато оптичният ви интернет зарежда някоя страница едва-едва. В колко от тези ситуации ви се е случило да си помислите: „Не мога да се занимавам повече с това! Не искам да съм тук! Не искам да правя това!“
Колко усилия би ви коствало вместо това да се обърнете към сърцето си и да си кажете: „Аз имам избор – интернета не зависи от мен, но изцяло и единствено от мен зависи да изпитвам мир при създалата се ситуация.“
„Най-великите идеи в историята често идват в светлината на внезапен прилив на вдъхновение. След това търпението ги подготвя да видят бял свят!“
Илюстрация: Еlena Мantovan
Дори хора, които редовно медитират или ползват други техники за намаляване на стреса, все още понякога изпадат в състояние на нетърпение и безпокойство. За тях разбира се изпитването на подобно чувство е по-скоро отбелязване на съществуването му, след което просто го оставят да си тръгне. Това е и една от основните цели на подобни практики – веднъж докоснали се до състояние на истинско спокойствие, много по-лесно регистрираме неприятните усещания като странични наблюдатели, вместо да се впускаме в тяхната стихия.
От личен опит мога да споделя, че аз имам вродено нетърпение и припряност, които вече смея да твърдя владея много по-добре от преди. Майка ми дори често обича да казва: „Все бързаш, и да се родиш даже бързаше!“ С течение на годините това ми желание, всичко да се случва сега и веднага, неведнъж ми е изигравало лоши шеги. Да не говорим пък колко излишни нерви и агресия са се пораждали в мен на всяка опашка в пощата, на всеки пропуснат зелен светофар или пък за всяка минута, когато някой неправомерно ме е забавил с нещо.
По-интересното е, че аз самата усещах, че не се чувствам добре, когато реагирам по този начин, само че вместо да се обърна към себе си, аз търсех вина в другите – в мудната пощенска служителка, в „бавноразвиващия се“ шофьор, в несъобразителните приятели, и така нататък и така нататък. Виновници да искаш! Не се и замислях даже, че аз не съм жертва на ситуациите, а само и единствено на моето собствено невежество и нежелание да променя възприятията си.
В един прекрасен ден и аз като много хора осъзнах, че мога да не се ядосвам за неща, които не зависят от мен и не мога да контролирам кога и колко бързо ще се случат. Ето и едно простичко упражнение за развиване на търпението предложено от „Института за Сърце и Математика“:
Ако се чувствате нетърпеливи или неспокойни, опитайте се да отбележите ситуацията, която ви е поставила извън баланс! Не се опитвайте да блокирайте или игнорирате усещанията на недоволство, досада, гняв, неспокойство или нужда да критикувате другите. Просто ги отбележете, отбележете какво чувствате в този момент и какво е породило това усещане! Не съдете, нито себе си, нито ситуацията!
- Отделете около минута, две и направете дишане съсредоточено в сърдечната ви област! Дишайте по-бавно от обикновено! Представете си, че си поемате въздух през сърцето, бавно и дълбоко! За по-лесна визуализация, може да си представяте въздуха под форма на бяла светлина минаваща през сърцето ви и изпълваща тялото ви при всяко вдишване и издишване.
- След първите няколко вдишвания, фокусирайте вниманието си върху усещане за лекота и спокойствие в областта на сърцето си! Спомнете си за някой момент или случка, които са предизвикали такова усещане и се опитайте да почувствате същото нещо отново! Не губете фокус от областта на сърцето!
- Като всяко упражнение и това става по-лесно и по-бързо с практика и постоянство.
Разберете, че да проявявате търпение не означава, че стресовите ситуации или дразнители ще изчезнат, единственото, което ще изчезне, когато култивираме търпението в нас, е нашата собствена негативна реакция към ситуации, които не зависят от нас. Много е просто – задръстването няма да се изпари, ако ще да си изгризем ръцете от яд и нерви, както няма да се изпари и ако решим да го използваме да се насладим на прекрасната крайпътна гледка, да се чуем с приятел по телефона или просто да послушаме музика. Задръстването си е там, както и свободният ни избор да се ядосваме или да му се наслаждаваме.
www.heartmath.org 
