портрет на Васка Емануилова / художник Руска Маринова

Много от младите хора днес може би не са чували това име, което има съвсем логично обяснение, тъй като скулпторката твори преди 1989 г. и с промените нейните следи са на път да се изгубят. Въпреки това, Васка Емануилова продължава да бъде определяна, като първата жена оставила трайна следа в българското изкуство.

Родена през 1905 г. в село Комщица, тя бързо се ориентира в своите желания и намира призванието си – да твори. През 1927 г. завършва Държавната художествена академия и може да се похвали, че нейни учители са били големи фигури в българското изкуство, като скулптора проф. Иван Лазаров и художника проф. Цено Тодоров. Тъй като няма собствено ателие, Марин Василев ѝ отстъпва своето в академията. Освен със скулптура, Васка се занимава с рисуване и веднага след завършването си вече участва в изложби на жени художнички.

Васка Емануилова не се ограничава само до един жанр, стил и материал, с който да работи. Тя използва еднакво умело гипс, бронз и глина, за да извае фигури в областта на малката пластика, голото тяло, историческата и битова композиция и портрет. Не особено известен факт е, че тя създава портрети и скулптури на свои колеги артисти: Николай Хрелков, Илия Петров, Георги Машев, Васил Стоилов, Иван Ненов, Стефан Димитров и др.

Особено силно се отразява на нейното творчество тримесечната ѝ резиденция в Париж, през 1939 година. Там тя придобива силен интерес към жената и връзката ѝ с останалите жени. Васка често извайва женски тела в еротични пози, имащи ярко изразено интимно отношение едно към друго. Бюстовете, които създава са изключително живи и сякаш лицата им разказват истории. Очите са вгледани напред или навътре към себе си, но винаги казват нещо на онези, които са отворени да видят и чуят.

Освен към женската физика, Васка има интерес към натурата, природата, бита на селския човек и християнските образи. Такива се намират в акварелите и рисунките ѝ, също носещи специфичния почерк на художничката.

Като съосновател и член на Дружеството на новите художници, Васка винаги търси новото, свързва се и дава сцена на млади автори, обединени от интереса си към европейски тенденции в изкуството. Всички членове на дружеството са млади хора, току-що завършили образованието си, които се стремят към промяна на статуквото, извеждайки тезата, че изкуството трябва да е обвързано с действителността, с проблемите на обикновените хора и да бъде подчинено на принципите на най-модерните тенденции в скулптурата, графиката и живописта.

За жалост, дружеството има кратък живот – съществува само от 1931 до 1944 г. Със смяната на политическата власт всички пътували на Запад, имащи изложби и намиращи се в творчески разцвет, са обявени за формалисти. С дружеството се приключва набързо, но за щастие доста от членовете му оцеляват, а някои, като Иван Ненов, преподават и по този начин „отварят очите“ на младите творци за западното изкуство.

На 4-ти февруари 1985 година, явно предчувствайки своя край, Васка дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварела и 35 рисунки. На 11-ти юли си отива от този свят, но изкуството ѝ остава и след нейната смърт галерията открива постоянна експозиция с творбите ѝ във филиал на ул. „6 септември“ № 9. Скоро обаче отново следват политически промени и в продължение на 12 години филиалът е затворен. Чак през 2006 г. е възстановен, като филиал на СГХГ (Софийска Градска Художествена Галерия) и носи името „Васка Емануилова“. Освен там, нейни творби се съхраняват и в Националната художествена галерия и тези в Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Добрич и в частни колекции в страната и по света.

Галерия „Васка Емануилова“ е музеен център, който съхранява и показва творчеството на скулпторката, изследвайки го като част от българската история и култура. Екипът на галерията (с директор Аделина Филева) се стреми да осъществи диалог между поколенията, като дава изложбено пространство за съвременно изкуство и млади автори и поле на различни художествени събития и инициативи. Организират се музейни и скулптурни изложби, свързани с живота и творчеството на Васка Емануилова.

Галерията е и място за срещи на млади художници. Тя е една своеобразна платформа, която дава шанс на младите артисти да стъпят на територията на музея, да представят инсталации, живопис, графика. Конкурсният характер в подбора на артистите дава възможност на всеки от тях, да се научи как да подготвя своята концепция и да я приведе в готов вид, за представяне пред публика. Галерията вече е открила доста таланти, които сега са утвърдени автори. Това е начин да се продължи делото на Васка, която също е търсела новото не само в българските традиции, но и в западноевропейските.

В периода януари – март тази година бе представена изложбата „Прочити“, която изследва връзките на Васка с други артисти и проследява творчеството ѝ през документи и архиви, които разказват за живота и мястото ѝ в българското изкуство. Освен с ярко изразената индивидуалност в своя пластичен език, Васка е описвана и като искрена, борбена, готова да защити останалите творци, независимо от мнението на тогавашната власт. А за интересната дълбочина и красота на нейния лицеизраз разбираме от портретите, които са рисували по нея колегите ѝ. Тя често е позирала на Иван Ненов, Елка Константинова, Светлин Русев. Тези нейни портрети днес ни разкриват Васка и нейните състояния, които е преминавала през различните години.