Интервю с Наталия Ярославская

Директор на Български теоретичен лицей „Васил Левски“

Г-жо Ярославская, в навечерието сме на една трагична дата в българската история – 19-ти февруари, когато майка България губи своя най-велик син – Васил Левски. През тази година се навършват 146 години от неговата героична смърт. Разкажете как в българския лицей в град Кишинев отбелязвате този ден!

Този ден, според нашите виждания, включва в себе си трагични и жизнено утвърдени начала.

Училищната традиция на 19-ти февруари в памет на Васил Левски включва провеждане на спортно състезание „Лъвски скок“ за момчетата от I до XII клас. Момчетата от началната степен участват всички. А учениците от средните и горните класове се разделят на три подгрупи: 5-ти – 6-ти клас; 7-ми – 9-ти клас; 10-ти – 12-ти клас. Състезанието се провежда по олимпийската система „загубваш – напускаш“. Най-добрите момчета се награждават с дипломи, а най-добрите резултати се записват в таблицата за рекорди на лицея.

Също така всяка година, на годишнина от обесването на Васил Левски, се провеждат тематични часове на класния ръководител, тържество с участието на всички ученици, учители и гости (представители на Посолството на Република България в Република Молдова, представители на дружества и организации на българите в Молдова и други).

След това има още една вълнуваща традиция за нас – поднасяне на цветя и венци пред барелефа на Васил Левски.

Вие сте директор на лицея вече трета година. Преди да поемете образно казано „юздите“ на българското училище, сте работили в него като преподавател и като заместник-директор. Споделете дали името на Апостола на свободата задължава по някакъв начин Вас, педагогическия колектив, учениците, повечето от които, предполагам, имат български произход!

Ние се гордеем, че нашето училище носи името на Апостола на свободата и че сме наследници на този велик българин. За нас Левски е знаме, символ на честност, скромност, доброта, саможертва, достойнство и гордост. Според нас Васил Левски е бил част от една малка плеяда хора, които са се познавали и са се борили за едно и също нещо. Също така и ние, работещите и учещите в този лицей, се борим за едно и също, което ни движи напред в реализацията на нашите мечти.

И знаете ли какво огромно удоволствието е, когато децата разберат, че учителите им ги оценяват заради доброто, което са направили. Защото това ги стимулира да бъдат още много по-активни, да продължават да вършат добри дела, а това е нещо, от което има нужда цялото общество.

Твърде често цитираме Васил Левски, твърде често го взимаме за пример. Ще се радвам много, ако можем да се приобщим поне малко към неговата толерантност, честност, всеотдайност, далновидност. Да обединим енергията си, за да вървим напред!

Във връзка с предишния въпрос бих искала да Ви попитам каква е мисията на училището, което ръководите? Имам предвид факта, че Български теоретичен лицей „Васил Левски“ е не само образователна институция.

Да, наистина БТЛ „Васил Левски“ е не само образователна институция, а и обществено-културен център за българската общност в гр. Кишинев, който поддържа у няколко поколения българи живи националните традиции и дух. Вече 22 години това е добър, топъл, уютен български дом, в който с удоволствие се учат и с удоволствие преподават. Нашето училище, макар и далеч от своята прародина, изпълнява отговорната мисия да бъде остров на духовността в съвременния забързан и глобализиран свят. Прави се всичко за подобряване на условията на труд на преподавателите и повишаване качеството на обучението на учениците. Работи се за утвърждаването на Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ сред другите училища като културно-образователно и духовно средище и водеща институция в съхраняването и популяризирането на българския език и литература, история, традиции и фолклор в столицата на Република Молдова – град Кишинев.

Разкажете повече за българския лицей! Как мотивирате учениците да изучават българския език и литература, българската история, да поддържат живи българските традиции?

БТЛ „Васил Левски“ е създаден с много любов към всичко българско и родно. Родителите и учителите имат голямо желание децата да се докоснат до българския бит, култура, традиции, език и история и затова обединихме силите си, за да дадем възможност на повече български деца, живеещи в столицата на Република Молдова, да запазят в сърцето си духа на България.

В момента в лицея се обучават 330 ученици в 19 паралелки: подготвителен клас и класове от първи до дванадесети. За изминалите двадесет и две години половината от завършилите лицея випускници, тоест около 250 ученици, успешно продължиха своето образование във висши учебни заведения в България. Базата, с която разполага учебното заведение, е изградена с помощта на родолюбиви българи, родители и спомоществователи. През последните девет учебни години в лицея са реализирани проекти по Национална програма „Роден език и култура зад граница“ към Министерството на образованието и науката в Република България. Те подпомагат обезпечаването на учебния процес с учебна литература по български език, история и география на България, музика.

В училището работят 40 висококвалифицирани преподаватели и възпитатели. През целия период на съществуването на лицея важна роля имат командированите преподаватели от Министерството на образованието и науката в Република България. Педагозите подпомагат развитието на интелектуалния и творческия потенциал на учениците, които заемат призови места на Републиканската олимпиада по български език и литература, в международни и национални литературни и музикални конкурси, в индивидуални музикални изяви и в извънкласни форми по български музикален фолклор. Популяризират се традициите на Коледа, Лазаровден, Великден и др.

Администрацията, заедно с преподаватели, ученици, родители и доброжелатели, превръща учебното заведение в желано място, във втори дом и в неизчерпаем източник на знания, вдъхновение и вяра в бъдещето. В основата на тази вяра са залегнали следните цели, които реализираме успешно с общи усилия: популяризиране на българското културно-историческо наследство и фолклор, както и съвременните културни постижения на българите; формиране на положително отношение към българските културни ценности и особено към българския фолклор и традиции; засилване на вътрешната мотивация на учениците да пазят българското самосъзнание, родния език и любовта към българските корени; използване на разнообразни ресурси с цел повишаване качеството на образователния процес, мотивацията и резултатите на учениците.

С какви трудности се сблъсквате в процеса на работа и как решавате проблемите? 

За съжаление, нашето училище среща трудности, както и всички други образователни институции на територията на Република Молдова. Става дума не само за финансови затруднения, но и за съществуването на лицея като цяло. Ежегодно най-стресиращият период за мен лично е краят на пролетта и лятото, когато трябва да подпишем нашите индивидуални учебни програми. Налага се да обясняваме във всички образователни институции, че нашето училище е необходимо за децата на българите, живеещи в Кишинев, които искат да научат родния си език и историята на своя народ. Според Кодекса на образованието нямаме право да имаме подготвителен клас и това също е проблем, с който се сблъскваме всяка година.

Така както ежегодно се борим за откриване на подготвителния клас, също така сме изправени пред проблема с откриването на лицейски класове. Така както децата от Кишинев учат от 1-ви до 9-ти клас, също така децата от други населени места на Молдова искат да се запишат и да учат в лицея, за да продължат да изучават родния си език, за да продължат обучението си във висшите учебни заведения на Република България. И тук възниква друг проблем. Липсва общежитие за учениците, идващи от провинцията. Много е трудно решаването на тези въпроси, но въпреки това не се отказваме. Следващата учебна година ще се борим за нашия лицей по същия начин.

Що се отнася до финансовата страна, тук също има проблеми. Ние непрекъснато търсим помощта на спонсори. Наистина се нуждаем от техническо оборудване: компютри, проектори и т.н. Бихме искали да имаме компютър във всяка класна стая, за да се подобри качеството на преподаването и ученето, за да могат учителите от лицея да се подготвят за следващи уроци на място и да не си носят работа вкъщи.

Въпреки недостатъчните финансови ресурси, успяхме да реализираме, с пряката помощ на Ротари клуб „Русе-Дунав“, проекта за изграждане на спортна площадка в двора на училището, за която мечтаехме през 20-те години на своето съществуване.

Като мениджър на учебното заведение Вие сте длъжна да предвиждате процесите напред в бъдещето. Каква е Вашата визия за развитието на лицея и кои са помощниците в нейното осъществяване?

Всички разбираме, че развитието на лицея зависи не само от ръководителя, но и от всички участници в образователния процес. Това са учители, родители и ученици, без които лицеят не може да съществува. А до известна степен зависи и от Посолството на Република България в Република Молдова, организациите и дружествата за българите в Молдова.

Една от основните задачи пред нас е лицеят да получи републикански статут, с който да премине на пряко подчинение на Министерството на образованието, културата и изследванията в Република Молдова. Това ще позволи безпрепятствено откриване на лицейски класове, както и осигуряване на общежитие за учениците от провинцията, а също и опростена процедура за одобряване на индивидуалните учебни програми.

Тази идея съществува отдавна. Още първият директор Василий Спиридонович Стоянов започна процеса на промяна на статуса на лицея, но нещата не се получиха и спряха. Ще се опитаме отново и ще направим всичко възможно да постигнем общата цел.

За по-нататъшното развитие на лицея считам, че е необходимо да се съставят учебни планове на български език по следните дисциплини: музика, изобразително изкуство, трудово обучение и природознание. По този начин ще затвърдим значението на единствения Български теоретичен лицей на територията на Република Молдова. Най-важното в развитието на лицея, разбира се, е сътрудничеството между учители, родители и ученици. Така също и сътрудничеството с подобни учебни заведения от Република България и с български училища в Европа, носещи името на Васил Левски, с цел обмяна на опит и възможност за взаимни посещения.

Бихте ли дали повече информация за реализацията на възпитаниците на лицея след неговото завършване?

Както беше отбелязано, почти половината от нашите випускници са завършили висши учебни заведения в България, което е повод за гордост. Останалата половина успешно завърши университетите в Молдова, Русия и има отлична реализация. Много от нашите ученици са постигнали високи резултати в различни области, известни са както в Молдова, така и в чужбина, и възхваляват своя Алма Матер – българския лицей „Васил Левски“ в град Кишинев, Република Молдова. Това са архитекти, учени, бизнесмени, полицаи, ръководители на благотворителни фондации, психолози и други.

Кои ученици са гордост за българското училище?

Алона Беркач – създател и директор на благотворителната фондация „Спасете живот“;

Оксана Волкова – управляващ съдружник – „България Хаус“ ООД.

Арина Телпиз – стюардесата на WizzAir.

Кирил Змурчук – молдовски пивовар, който спечели различни награди в чужбина.

Татяна Плаванс – архитект-дизайнер на международно ниво.

Арина Якина – дизайнер на аксесоари и др.

И накрая, коя мисъл на Васил Левски харесвате и бихте превърнали в свое кредо?

Васил Левски е огромна личност. Той е от онези, които движат обществото напред. Апостолът на свободата мечтаеше дръзко, говореше кратко, но всичко това го правеше с непобедимо търпение и постоянство. Левски е бил убеден, че „Дела трябват, а не думи!“. Тези слова аз бих превърнала в свое кредо.

къде и кога да отидем

предстоящи събития