През 1896 г. известната интелектуалка Лидия Шишманова публикува книга, съдържаща интересни български фолклорни произведения, които благодарение на нейното дело стават достояние на широката европейска публика. Би било интересно да се припомнят някои от тях, защото по този начин можем да видим какво е състоянието на устното народно творчество на България от края на XIX век. Ще стане ясно какъв е бил мирогледът на предците ни, как старите българи са си представяли заобикалящия ги свят (сътворението на земята, планините, горите, на годишните сезони, домашните животни, дивите зверове и пр).

Въпросната книга има солидна научна стойност, защото е базирана върху академични изследвания, съдържащи се в известния „Сборник с народни умотворения, наука и книжнина“. Този сборник отначало се издава от българското министерство на народното просвещение (до 1902 г.), по-късно – от Българското книжовно дружество (от 13-ти февруари 1911 г. вече Българска академия на науките).

Ето и някои от по-интересните митове, легенди и поверия:

Земята!

Земята се крепяла от двама светии, които са се хванали един другиму за пръстите на ръцете. Около земята и под нея текла вода. Една змия, чиято глава и опашка се сливат в едно, обгръща Земята. Тази змия пази Земята от пропукване.

…

Раждането на планините!

Господ носил чанта с брашно, която обаче се скъсала и там, където се посипало брашното, се появили планините и горите.

…

Как Господ създал кучето?

Веднъж, докато Господ обхождал земята, срещнал в гората стадо овце. Решил, че на стадото му е необходим добър пазач, който след време ще научи и хората как да бъдат овчари. И той назначил вълка за пазач на стадото. Но ето че един ден една от овцете не пожелала да върви, вълкът се ядосал, тръшнал я на земята и я убил. Тогава Господ надигнал своите кожени ръкавици, хвърлил ги по посока на вълка и им наредил: „Подгонете го!“ Кожените ръкавици се превърнали в кучета и се втурнали да гонят вълка. Оттогава кучетата пазят стадата с овце и не позволяват на вълци да ги доближат.

…

Волът и мравката!

Някога мравката била толкова огромна, че можела сама да смъкне ярема на вола. Тя искала да оре наместо вола с плуга му, да работи и тя сама да осигурява прехраната на хората. „Ти не можеш да храниш хората!“ – казал ѝ волът. „Тази работа Господ е отредил за мен.“ „Ти не искаш такава съдба.“ – отговорила мравката. „Защото господарят ти те боде с остена в гърба, за да вървиш в браздата, и ти дори крачка напред не можеш да направиш сам, без господар, докато аз принадлежа единствено на себе си – нямам господар.“

В това време Господ Бог се разхождал из земята и всички животни били свободни да го доближат и да му се оплачат от нещо или да му отправят някаква молба. Ето защо мравката и волът отишли при него, за да се оплачат един от друг. „Господи!“ – казал волът – „Мравката иска да свали ярема ми и да оре с плуга, който ти ми беше дал, за да храня себе и хората.“ „Не е там работата, Господи!“ – казала мравката – „Аз искам да осигурявам прехраната на хората, защото той не може достатъчно добре да го прави.“

Тогава Господ се обърнал към мравката и ѝ казал: „Аз знам, че ти си работлива, но да видим! Кажи ми, когато замениш вола, по колко пъти на ден ще даваш на хората да ядат благодарение на труда ти?“ „Ще им давам да ядат веднъж на всеки три дни.“ – отговорила мравката. След това Господ се обърнал със същия въпрос към вола. „А ти колко пъти ще даваш на хората да ядат?“ „Ще могат да ядат по три пъти на ден, въпреки че аз работя бавно, ще мога все пак да задоволявам нуждите им от храна.“ Тогава Господ благословил вола: „Ти ще си, който да храни хората по земята, докато свят светува!“

После Господ се обърнал към мравката. „Вечно да работиш и никога да не виждаш плодовете на труда си!“ За да запомнят добре присъдата си, Господ наредил на вола да стъпи върху мравката и да се разходи по гърба ѝ. Тогава волските копита се разцепили, докато гърбът на мравката започнал да се стеснява. До онзи момент копитата на вола били цели като тези на коня, а гърба на мравката не бил такъв тесничък и изтънен, какъвто е днес. И така понастоящем волът все още храни всички ни, защото с такава съдба го е благословил Бог. А хората трябва да ядат по три пъти дневно и храната няма да носи полза на този, който яде повече от три пъти на ден. Пък мравката щеше да си бъде все такава огромна, ако волът, разцепвайки копитата на гърба ѝ, не беше я смачкал толкова много.

…

Защо вълкът не напада волове?

Някога, още от времето, когато Бог скиташе по земята, той взел решението да научи хората на труд, за да са в състояние те сами да се прехранват. Направил си той впряг от два вола и отишъл на полето да оре. Поработил известно време, но по обяд оставил воловете да направят следобедната си дрямка и той сам полегнал и заспал. Докато Господа спал, отнякъде пристигнал вълк, който се нахвърлил и удушил единия вол. Когато Господ се събудил, той се досетил кой е подлия злосторник.

Тогава наредил на вълка да заеме мястото на удушения вол във впряга и започнал да го боде с остена в ребрата, за да върви по-бързо в браздата. Другият вол влачел плуга напред, но вълкът падал под тежестта на ярема и си валял мутрата в пръстта. Господ му казал: „Виждаш ли сега, че ти си по-слаб от вол, щом не можеш да теглиш плуга наравно с него. Отсега нататък волът ще те боде с рогата си, където и да те види, а ти навсякъде ще го отбягваш.“
Ето защо до днес вълците нападат коне, овни, крави, но никога волове.

…

Как Господ създал бълхите и въшките?

Имало едно време една много стара жена. Тя вечно си седяла на еднo и също място, скучаела и не ѝ се занимавало с никаква къщна работа. Тя много се отегчавала по цял ден, затова решила да се обърне към Бога с молба: „Господи, дай ми някакво занимание, защото се отегчавам така, като оставам по цял ден без работа.“
И тогава Господ ѝ изпратил бълхите. Бълхите започнали да щипят старата и тя се принудила да ги търси из дрехите си, за да ги убива. Но бълхите били много скокливи и тя не съумявала да ги достигне. Тогава пак се помолила: „Господи, дай ми нещо по-кротко! Тези, които ми прати, са много немирни!“ Тогава Господ ѝ пратил въшките.
Ето защо и днес, когато жените са много стари и не са кадърни за никаква работа, те само си пощят въшките, тъй като Господ е отредил това занимание за техните последни години.

…

Гроздето!

За да създаде виното, Господ наредил на гроздето да зрее бързо. Но Сатаната в същото време бил създал къпината, като ѝ заповядал да зрее още по-бързо от гроздето. Заради това българите казват: „Хайде, къпините вече узряха, вече му идва времето и на гроздето!“

Защо Дева Мария проклина мулето и благославя кравата?

Когато Божията Майка ражда Спасителя, тя го скрила в средата на една ясла, в купа от слама. На яслата били още една крава и едно муле. Кравата с муцуната си бутала от сламата и покривала с нея Младенеца, докато мулето на обратно, ядяло и махало от сламата. Тогава Божията Майка проклела мулето никога да няма деца, а благословила кравата всяка година да има по едно теленце, а в някоя година – и по две.

…

Защо Господ създал зимата?

Някога нямало зима както сега. Било вечно лято. Всички животни, които се раждали, живеели безкрайно, земята се препълнила и станала пренаселена. Животните станали необикновено могъщи. Тогава се случило така, че мъжката жаба пожелала на всяка цена да се ожени за едно красиво младо момиче. Бащата на момичето отишъл да се оплаче на Господ, който по това време обикалял земята. Господ казал на бащата: „Върни се у дома и заръчай на жабата да събере около себе си всички влечуги, които има по света, да дойде с целия този кортеж и да поиска ръката на дъщеря ти!“

Човекът се подчинил на Бога, казал на жабата да събира влечугите и да идват. Жабата ги повела всичките на годявката си. Змии, жаби, гущери от всякакъв вид, толкова много на брой, че полята почернели от тях. Така всички заедно се отправили да искат ръката на девойката. Но Господ казал на човека: „Отвори сега тази врата!“ – имало една тайна врата, зад която били затворени ветровете и виелиците. Когато човекът я отворил, мощните ветрове се втурнали да се гонят, започнал да пада сняг, разразила се ужасна буря, като от вятър и сняг не можело да се види нищо. А животните, които придружавали жабата, едните потърсили спасение в горите, други – във водата, трети загинали. Тези, които избягали по горите, останали да живеят завинаги там. Скрилите се във водата също заживели от този момент насетне във водата.

Така Господ повикал на земята зимата, като половината от годината било лято, в което всичко разцъфтявало и се размножавало, а другата половина било зима, в която някои зверове умирали и не били толкова многобройни, както през топлото време. Ето какво ни причинила жабата.