Цивилизованите европейски народи приемат християнството през Средновековието. Покръстването на големи общности е съпроводено от църковното им приобщаване. Варварските племена в Европа, които остават извън църквата, се разпадат. Причината е, че предпочитат да се причастят към някоя ерес, а това с времето ги обрича на гибел. Такъв е случаят с вандали, остготи, вестготи, алемани и т.н.
Пътят на езическите племена към средновековната европейска цивилизация минава задължително през включването им в църквата. За отбелязване е, че до 1056 г. (Великата схизма) между римокатолици и православни съществува църковно единение. Така че дали ще се приеме върховенството на папата или на Константинополския патриарх – това все ще значи принадлежност към църковната, а не към някоя еретическа общност.
Българите избират пътя към Църквата. Но в средата на IX век България следва другият съдбовен избор. И той е: След Покръстването в чий диоцез ще попаднат българските земи? Към коя църковна организация да бъде присъединен новопокръстеният български народ? Този проблем се заема да реши, с присъщата си ловкост и енергичност, владетелят княз Борис-Михаил (852 – 889 г.).
За върховенство над българските земи претендират едновременно Константинополската патриаршия и Римският епископат. Доводите на Рим са, че българските територии попадат в провинция Илирик, която от стари времена е в подчинение на папата. Докато от Константинопол напомнят, че при идването си тук прабългари и славяни заварват гръцка църковна организация, а не латинска (папска). България става спорна зона на влияние на двата големи християнски центъра – Рим и Константинопол.
Княз Борис-Михаил много внимава да не подчини духовно българския народ нито на римския папа, нито на цариградския патриарх (респективно – на византийския император). И затова започва сложна дипломатическа игра, чиято цел е българите да останат християни, без да изпадат в ерес, но и без да допускат унизителна чужда зависимост.
#история

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...
#бюлетин
На първо време владетелят склонява да приеме лично кръщение от Византия. Това става след несполучлива военна кампания срещу Великоморавия (863 г.). Византийците се възползват от нея, справят се с арабския натиск и прехвърлят армията си на Балканите. През това време българите са заети на северозапад с Великоморавия и не могат да окажат нужния отпор.
През същата година страната ни минава през извънредни обстоятелства. През август в българските земи започва земетръс, продължил 40 дни. Годината е изключително неплодородна, а се случват и други природни бедствия. Така се стига до преговори за „дълбок“ мир между България и Византия в 863 г. Те завършват с териториални придобивки за България – връщането на областта Загоре без някои от черноморските крепости.
Обаче българският владетел поема ангажимента да се покръсти заедно с народа си. Една легенда разказва, че Борис приема кръщението заради сестра си, която става християнка по време на пленничеството си във Византия. Според друга – един монах и живописец, на име Методий, рисува на Борис картината на Страшния съд. Българският владетел остава поразен от гледката и „обладан от страх пред Бога, в дълбока нощ приел божественото кръщение“.
Покръстване на българите, миниатюра от ватиканския препис на манасиевата летопис / Уикипедия.бг
За отбелязване е, че Борис приема кръщението тайно. Той изоставя езическата владетелска титла, която носи, и приема византийската – княз (архонт). Негов кръстник става византийският император Михаил III (842 – 867 г.). Актът по кръщението на българския владетел е голям успех и за бележития Константинополски патриарх Фотий. Фотий става духовен наставник на българския княз Борис-Михаил.
Адресира до него едно обширно послание, чрез което го напътства във вярата и му дава съвети как да благоустрои по християнски страната си. В посланието си патриарх Фотий пише: „Ти си извършил дело, с което се издигаш до деянието и подражанието на великия Константин.“ Борис е сравнен с император Константин Велики, защото подобно на него въвежда в християнството цял един народ.
Задължително трябва да се подчертаят заслугите на св. Фотий, патриарх Цариградски, за получаване на църковна независимост на България и за огромния културен разцвет, дошъл впоследствие. Той с право е сочен за един от най-големите интелектуалци на европейското Средновековие. Изключителен ерудит, ревностен християнин, преподавател в Магнаурската школа, един от вдъхновителите на мисиите на светите братя Кирил и Методий. Патриарх Фотий се чувства лично отговорен за въведението на българския народ в християнството, бди над българите, радва се на щастието им и страда при несполуките им.
Отначало Покръстването на българския народ се извършва от византийски мисионери (864 – 865 г.). След последвалия бунт на болярите и предвид изменените политически обстоятелства, княз Борис търси помощта на папата, за да се утвърди народът правилно в християнството. За целта провожда мисия до Рим (29-ти август 866 г.), която носи списък с въпроси на българския владетел.
Папа Николай „задържал при себе си с почести“ българските пратеници Петър, Йоан и Мартин. Той изготвя отговори на българските питания – исторически извор, известен като „Отговорите на папа Николай до допитванията на българите“. От отговорите се подразбира, че българите искат да имат свой патриарх. „Вие питате дали е позволено да ви се ръкоположи патриарх. Но за това нищо определено не можем да ви отговорим…“
Ето я целта, която преследва княз Борис-Михаил. Той търси самостоятелност за българската църква, а не сляпо подчинение на един от двата църковни центъра – било Рим, или Константинопол. Скоро обаче става ясно, че римският папа се стреми именно към пълно подчинение на подопечните си. Папите Николай I и неговият наследник Адриан II провождат свои пратеници в България, които да се занимават с църковните дела там – първо архиепископите Формоза Портуенски и Павел Популонски, после Доминик Тривенски и Гримуалд Полимартийски. Кой обаче да стане глава на българската църква?
Върху когото и да спира своя избор княз Борис – папите не се съгласяват и настояват за друг кандидат. С това показват на българския владетел, че не признават правото му да се меси в църковните дела, а трябва просто да слуша и да се подчинява на нарежданията от Рим. Опознал порядките в християнския свят, българският владетел избира Църквата да принадлежи към диоцеза на Цариградската патриаршия, където търпимостта към свободомислието е много по-голяма. Това нещо се урежда на Осмия вселенски събор от 4-ти март 870 г. За архиепископ на българската църква е ръкоположен Йосиф.
Следват нови опити на Рим да спечели българското благоволение. Те приключват на нов църковен събор, състоял се в края на 879 г. – началото на 880 г. На него патриарх Фотий издейства българските епископи да не бъдат споменавани в епархийските списъци на Цариградската патриаршия. Символичният смисъл на този акт е, че Българската църква и нейните епархии няма да са тясно свързани с византийството. Именно за такава независимост в църковно и в политическо отношение мечтае княз Борис.
От спора между Изтока и Запада на българска територия големият победител е България. Княз Борис-Михаил добива максимално голяма автономия за нашата църква, а това е неговата първоначална цел, на която в Рим и Константинопол през 864 г. все още гледат с насмешка. В крайна сметка дипломатическият успех на Борис подготвя почвата за признаването на Българската патриаршия – първата народностна църква в историята, която достига до този най-висок ранг.
още за четене

WWF стартира кампания за опазване на мечките в България
С част от събраните средства ще бъде сформиран Спасителен мечешки отряд за спешни случаи. ...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато...

Книгите, с които ще запомним 2020 година
Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене,...

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето
Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и...

Домашен козунак за Великден
Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова Необходими...
къде и кога да отидем
предстоящи събития