снимка: Исторически музей – гр. Хасково

Ако се поинтересуваме от Историята, кой чужденец какво хубаво е направил за България и какво е дал от себе си за добруването на българите – ще разберем, че начело в списъка стои изключителният Юрий Венелин. Навярно България не познава по-пламенен българолюбец, роден далеч от пределите ѝ. Професор Иван Шишманов ще определи Юрий Венелин за гений, кумир и оракул на българския народ. В лицето на Венелин българите за първи път намират своя пламенен защитник в Европа.

 

Относно Венелин, основателят на първото българско светско училище, Васил Априлов, ще напише: „Неговото скъпо име ще остане неизгладимо в българските сърца: рано или късно българите са длъжни навсякъде да му издигат паметници!“ Същото казва и Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, изтъквайки, че „должни сме всички болгари да му плетеме венци.“

Юрий Венелин

снимка: commons.wikipedia.org

С какво толкова впечатлява и следва да бъде запомнен този човек?

 

Юрий Венелин е типичният просвещенец: изявява се едновременно като историк, филолог, етнолог, фолклорист… Полиглот е. Близките му свидетелстват, че владее старогръцки, латински, английски, немски, френски, румънски, турски, унгарски, „без да се броят славянските наречия“. Нека се допълни с още няколко думи неговата биография.

#история

#бюлетин

Юрий Иванович Венелин се ражда с името Георги Хуца през януари 1802 г. в село Голяма Тибава, Северна Унгария. Баща му е украински православен свещеник, който много държи синът му да тръгне по неговите стъпки. Малкият Юрко, както галено наричат Георги Хуца, отначало е ученик в Ужгородската гимназия, после става стипендиант на Ужгородската семинария в Сарматския богословски лицей.

 

Младежът обаче не се блазни да стане свещеник, наместо това през 1822 г. напуска богословския лицей и тайно се записва за студент в Лвовския университет. За да прикрие постъпката си, се прекръщава на Юрий Венелин – името, с което ще стане завинаги известен в българската история, славистиката и българистиката. През 1823 г. той се премества в Кишинев, където е назначен за надзирател и учител по аритметика в Духовната семинария. А две години по-късно отива в Москва, сбъдвайки мечтата си да заживее в „класическа за славянството страна“, каквато за него е Русия.

 

Там Юрий Венелин попада сред славянофили – водещото интелектуално течение по онова време. Става частен учител на сина на Сергей Т. Аксаков, сприятелява се с професора от Московския университет Михаил П. Погодин. Общуването със славянофилите поощрява страстта на Венелин към древната славянска история, като по този начин го мотивира да напише своя капитален научен труд „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, посветен на българския народ.

Във връзка с този труд вестник „Свобода“ (бр.19, 1869 г.) пише: „Юрий Венелин без съмнение е първи, който със своята история „Старите и сегашни българи…“ научи българина да цени своето име и да се гордее със своята достойна за уважение народност.“ Венелин издава своя труд през 1829 г., когато е едва 27-годишен. Тази крехка възраст предполага, че неговият научен труд няма да е на твърде бляскаво и академично ниво. И наистина, в него Венелин изразява емоциите – неговото българолюбие е неподправено, защото е исторически обосновано. И той го брани пламенно.

 

Изхожда от постановката, че българският народ е изключителен, затова трябва да добие увереност в собствените си сили и в светлите бъднини, които го очакват. „Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина – той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.“ (Фьодор М. Достоевски). Ето какво е изключителното на българите според Юрий Венелин. Той смята, че руснаците дължат много на българите, тъй като от тях са взели както християнската вяра, така и писмеността.

 

„Допустимо е, поради незнание и нехайство, чужденците малко да се занимават с българите. Но толкова по-непростимо е за нас да забравим ония, от чийто ръце получихме кръщение, които ни научиха да пишем и четем, на чийто роден език се извършва нашето богослужение, на чийто език в по-голямата си част пишехме.“ (Юрий Венелин)

 

Венелин дава обяснение на робското настояще на българите, с което излиза извън рамките на строго научното историческо изследване и се присъединява в редиците на радетелите на българщината.
„Ако тоя народ не бе претърпял значителни загуби от дълготрайното желязно иго, от убийствената политика на Портата и от чумата; ако тоя народ останеше и досега господстващ във всички земи, обитавани от него, то сигурно може да се предположи, че сега би могъл да бъде тъй многоброен, тъй колосален, колкото е руският.“

 

„Този нещастен народ е за турците това, което е овцата за човека, т.е. най-полезното и необходимо животно. От него се получава: мляко, масло, сирене, кожа (кожух, калпак), вълна – т.е. храна и облекло. В това отношение турците ценят извънредно много българите, които им дават пари (извънредни данъци), всичко за ядене (една десета от всички придобити продукти) и накрая – изпълняват за тях и вместо тях тежките задължения към държавата. По такъв начин, ако турците се лишат от българите, значи да се лишат от сегашния си начин на живот и от прехраната си.“ (Юрий Венелин)

 

След излизане на първи том от „Древните и съвременни българи…“ Венелин е командирован от Руската академия на науките, за да „извърши научно пътуване по България, страна класическа за славянските филолози и историци“. Пред близките си изследователят не скрива вълнението си. В писмо до Шевирьов пише: „Вдругиден заминавам и аз за класическа страна – за България, отечеството на свещения наш език.“

 

„Като говорим за българския език, нужно е да посочим, че съвременният български език се намира почти в такова отношение към стария български език (т.е. към нашия църковен език), каквото е отношението на новогръцкия към стария гръцки език. Следователно старобългарската – това всъщност е църковнославянската литература.“ (Юрий Венелин)

 

Пътуването на Венелин по българските земи се разминава с очакванията. Той не съумява да обходи цялото етническо землище. Прекарва тук около три месеца. През 1830 г. посещава Варна, Каварна и Силистра, след което се отправя към Мангалия, Кюстенджа, Бабадаг и Хирсово. А през 1831 г. се връща в Москва, където продължава работата върху българската история и филология до преждевременната си смърт през 1839 г.

 

„От всички направени от мен издирвания и от другите известия за ръкописните книги на българите със сигурност може да се предполага, че нито едно от славянските племена не е имало толкова ръкописи на своя език, колкото българите. Това количествено съображение се потвърждава от историческото събитие, а именно от това, че българите са започнали да пишат на своя език по-рано от всички свои съплеменници.“ (Юрий Венелин)

 

Заниманията на Венелин с българския език му отреждат мястото на първи чуждестранен българист, затвърдено от опита за съставяне на българска граматика. С анализите си върху българското настояще той достига до извода за двойното робство, което измъчва българина – османското политическо и гръцкото духовно.

 

Юрий Венелин е погребан в Данилевския манастир близо до Николай В. Гогол. На гроба му е изваян паметник от мрамор, поръчан от одеските българи. Там се чете посвещението: „Напомни на света за забравеното, но някога славно, могъщо българско племе. И пламенно желаеше да види неговото възраждане.“

докато пътувате

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This