Много е писано и говорено за великия български певец – Борис Христов, получил прозвището „цар на басите“. Много е писано за неговата изключителна кариера на продължител на делото на Шаляпин и стигнал до неоспоримо звездно съвършенство, непостигнато от никой друг певец от създаването на операта до наши дни. Обикновено мерило за големите певци са театрите, в които пеят. Иначе казано, не можеш да бъдеш голям певец, ако не си покорил „Ла Фениче“ – Венеция, Римската опера, „Ла Скала“ – Милано, „Гранд Опера“ – Париж, „Щатсопер“ – Виена, „Ковънт Гардън“ – Лондон и „Диамантената корона“ („Метрополитен опера“ – Ню Йорк).
За Борис Христов голямото признание идва през 1949 г., когато е само на 35 години – възраст сравнително крехка за един бас. След изключителните му успехи в „Ковънт Гардън“, „Ла Скала“ и т.н. „Метрополитен опера“, чрез своя директор Рудолф Бинг, кани Борис Христов за „Дон Карлос“, в която ще участва заедно с неповторимата българска легенда Люба Велич – любимката на САЩ, в ролята на Елизабет Валоа. Търсещите сензация американци и единствено способни да оценят мига и времето за рекорди (а не да чакат години), бързо преценяват, че двете извънземни български звезди с остър характер и не склонни към компромиси, ще отведат „Метрополитен опера“ светкавично на върха.
Борис Христов на сцена
Освен Борис Христов и Люба Велич, за изключителните звездни спектакли на „Дон Карлос“ са ангажирани Роберт Мерил, Юси Бьорлинг и Федора Барбиери. Нашият велик певец е на върха на щастието. Но… след блестящи спектакли в „Ковънт Гардън“, следва забрана за входна виза в САЩ със смешния претекст, че Борис Христов е много свързан с руснаците, защото пее руски репертоар. Когато Христов се среща с американския посланик в Рим относно този отказ, като истински цар обяснява:
„Не ме интересува какво мислите вие или руснаците. Задръжте си визата. Никой не казва на Христов как да мисли и какво да прави. Аз пея за хората, които обичат музиката и я ценят и не ме интересува никаква идеология…“
В пресата се развихря истинска война Европа – Америка. И въпреки изключителния натиск на обществото, Борис не пътува за САЩ, а италианската преса е безумно щастлива:
„Слава Богу, Борис Христов остава за нас!“
Някои биха помислили, че историята свършва дотук. Но не! Минават 5 години и идва 1955 г. Сега Борис е всепризнатият световен „протагонист на басите“, а славата му стига до небесата. И ето, че идва момента за голямата разплата. Христов предприема турне, продължило 6 месеца – в Аржентина, Бразилия и САЩ. В звездния му път му партнират Елена Николай, Рената Тебалди, Мария Калас, Джан Джакомо Гуелфи, Феручио Талиевини и Джузепе Тадеи. След като Южна Америка е покорена, най-после идва редът и на САЩ. Получил виза от Държавния департамент, Борис каца в Сан Франциско, където пее в „Борис Годунов“ и „Симоне Буканегра“ с Рената Тебалди и Уорън. Завладял сърцата в Сан Франциско, той потегля на концертно турне в Лос Анджелис, Далас, за да се появи на бял кон в студиото на NBC, откъдето директно за цял свят се предава галаконцерта на звездите на световната сцена – Р. Тъкър, А. Рубинщайн, С. Андерсон, В. Л. Анжелис с диригент Алфред Валенщайн.
Съпругата на Борис – Франка си спомня как жената на Рубинщайн седи в президентската ложа заедно с президента на САЩ и президента на NBC и въобще не я поглежда, изпълнена със сериозно високомерие. Вярно, мъжът ѝ Рубинщайн е най-големия пианист в света. И какво от това? Концертът тече, а Франка Христов стои на тръни, защото предстои съвсем скоро да пее нейния Борис. Преди него свири Рубинщайн и веднага след изпълнението си тича в ложата, сяда тихо до тях и изслушва, без да мръдне, „Смъртта на Борис Годунов“. Когато грандиозната сцена завършва с френетичен успех, Рубинщайн коленичи пред Франка, целува ръката ѝ и казва:
„Госпожо, вашият мъж е единствен, изключителен, неповторим! Грехота е да бъде сравняван с Шаляпин. Аз никога през живота си не съм слушал подобен артист…“
Борис Христов с майка си през 1963 г.
Борис Христов с майка си през 1963 г.
Изявите на Борис продължават и през есента на 1957 г. в целите Съединени щати със серия концерти с амбициозна програма: Глук, Бетовен, Хендел, Брамс, Шуман, Шуберт, Моцарт, Рахманинов и Мусоргски. Концертните изяви на един певец са във висша степен музициране и изкуство, и само най-големите могат да си позволят такъв лукс.
Към концертната си програма Христов включва само два спектакъла, но те разтърсват музикалната общественост на САЩ. „Борис Годунов“ в Ню Орлиънс и „Дон Карлос“ в Чикаго, заедно с Гоби, Черкуети, Съливан и диригентът сър Дьорд Солти. Пресата се обединява в един надслов: „Борис Христов в „Борис Годунов“ – ОТКРОВЕНИЕТО“. В Ню Йорк се завихря истинска война с всякакви нападки срещу Рудолф Бинг и „Метрополитен опера“, лишила най-музикалния град от невероятно изживяване. Така след „Саломе“ на Люба Велич, в САЩ се появява един „цар“, който кара американската публика да коленичи пред един обожествен български монарх. Кръстоносният поход на великия българин при завладяването на САЩ и Ню Йорк продължава с един изключителен спектакъл на „Борис Годунов“ в Чикаго.
След което Борис Христов наказва Рудолф Бинг и компания за склонността им към „задкулисни игри“ с изключителен дебют в „Карнеги Хол“ – най-авторитетната зала на САЩ, а и в двете Америки. Заглавието избрано за тази негова изява, е концертно изпълнение на „Мойсей“ от Росини. Със сигурност този избор не е случаен, въпреки че „Дон Карлос“, „Борис Годунов“, „Фауст“ или „Набуко“ биха зарадвали повече меломаните. Но Борис като истински пророк се появява в Ню Йорк и кара всички да говорят единствено и само за него и „Мойсей“. Датата на концерта – триумф също е избрана целенасочено. В „Метрополитен опера“ играят „Манон Леско“ с Тебалди и Ричард Тъкър. В музея на „Метрополитен“ има симфоничен концерт със Стоковски, а в „Таун Хол“ – концерт с Ж. Пиърс, Е. Фаръл и К. Смит.
Но въпреки голямата конкуренция на заглавия, опашките за билети за „Мойсей“, според думите на очевидци, са километрични. В това време Бинг и компания скърцат със зъби, „посипват си главите с пепел“ и се чудят къде да се укрият от американската преса. Успехът или по-точно триумфът на Борис Христов е уникален. След Люба Велич още един българин накара САЩ да го обожестви!
