Бог Збелсурд
При елините върховни богове са Зевс Гръмовержеца и неговата съпруга Хера. Римляните наследяват елинския пантеон, но при тях върховните божества вече са с променени имена и се наричат Юпитер и Юнона. Траките си имат свое божество – гръмовержец, много сходно с онова, което всички познаваме от древногръцката митология. Но у траките то носи друго име, изглежда по по-различен начин и притежава собствена символика.
Нека разкажем повече за това загадъчно върховно божество на траките, което древните са познавали под името Збелсурд. Бог Збелсурд е още по-интересен с това, че е считан за най-висшия сред останалите тракийски богове, а в същото време е почти непознат сред любителите на древната ни история.
Каква е причината за Збелсурд днес да се знае толкова малко?
На първо място, той е божество, което не е изначално свързано с тракийски култови практики и обреди. От „бащата на историята“ Херодот (V в. пр.Хр.) ни е известно, че гетите (едно от тракийските племена) не почитат Зевс, „а същите тия траки хвърлят стрели нагоре, към небето, срещу гърма и светкавиците, и заплашват бога, вярвайки, че няма друг бог, освен техния.“ Единственото литературно сведение за Збелсурд, съществуващо към момента, идва от Цицерон (I в. пр.Хр.), който обвинява римския управител на Тракия, Пизон: „Ти ограби светилището на Юпитер Збелсурд, най-старото и най-таченото у варварите (т.е. траките) светилище.“
Следователно култът към бог Збелсурд се развива и популяризира в хронологическите граници V в. пр.Хр (времето на Херодот) – I в. пр.Хр. (времето на Цицерон). А както е известно, преди това траките се отличават с доста по-самобитни и оригинални вярвания. В дълбока древност, преди тракийските земи да бъде завладени от елини и римляни, те изповядват тракийския орфизъм – древно и мистично религиозно учение.
При орфизма мъжкото начало се символизира от Слънцето, Сина на Великата богиня – майка. След възмъжаването си Сина встъпва в свещен брак (хиерогамия) със своята майка, от който се поражда живота и плодородието на земята. Следователно у траките предназначението на върховното мъжко божество, Слънцето, е да дарува плодородие. Това значи, че то е свързано и с Небето (соларно божество), от където идва, и със Земята, с която предстои да се слее (хтонично). Докато у елини (Зевс) и римляни (Юпитер) върховният бог е соларен, то у траките е от смесен тип – соларно-хтоничен.
Затова може да се каже, че Збелсурд е израз на тракийската самобитност – пази в себе си спомена от тракийския орфизъм. Най-вероятно върховното мъжко тракийско божество започва да се персонифицира със Зевс и Юпитер, по време и след гръко-римските завоевания по днешните български земи, започнали от IV в. пр.Хр. и приключили окончателно в I в. сл.Хр. В религиозно отношение се получава синкретизъм (смесване) между собствено тракийските вярвания и вярванията на новите владетели на земите им (елини и римляни). Именно така се ражда Збелсурд.
Към момента за бог Збелсурд са извести десетина латински и гръцки посветителни надписа. Името му е познато под формите: Збелсурдос, Збелтурдис, Збелтиурдос и т.н. Разчетено е с приблизителното значение: „Този, който държи, притежава мълнията / светкавицата“. В този смисъл може да се сметне, че Збелсурд е прозвище или епитет на Юпитер / Зевс, а не е име на отделно божество. Така изглежда и в споменатото свидетелство от Цицерон, че Пизон е ограбил светилището на Юпитер Збелсурд. Още повече, че преобладават посвещенията „на Юпитер / Зевс Збелсурд“. Но в същото време има и посвещения и „на бога Збелсурд“.
За външния вид на бога съдим от многобройни оброчни релефи, монети и бронзова пластика (статуетки). Култът към бога е разпространен и в двете римски провинции, населени основно с траки – Долна Мизия и Тракия. Там са съсредоточени паметниците, свързани с него. На оброчните релефи Збелсурд е представен по разнообразен начин: или сам (гол или с дреха), или Хера, или с други богове. В дясната си ръка държи мълнията, изправен пред олтар, а до него или на лявата му ръка каца орел. Такова изображение на Зевс Збелсурд, преведено като Зевс Гръмовержеца, е масово в елинистическия свят.
#корените ни

Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....
#бюлетин
Кое тогава е специалното и отличителното на този тракийски Збелсурд (Гръмовержец)?
Това е присъствието в изображенията и на змия. Змията пълзи под колесницата на яздещия Збелсурд или, както е в повечето случаи, се увива около олтара или в краката на държащия мълнията бог. Змията въвежда представата за „долната зона“ в света – земята, която е обиталището на Великата богиня – майка. Змията е връзката между мъжкото и женското начало, между Слънцето и Земята. Тя символизира вечното ново раждане, плодородието, вечния кръговрат, а оттам – безсмъртието. А безсмъртието на човешката душа е най-отличителният аспект в доктрината на тракийския орфизъм.
В най-типичното за траките изображение на Зевс Збелсурд, той впряга колесница, съпроводен от женско божество (Великата богиня – майка), с галопиращи коне, в чиито крака се преплита змия. Връзката с плодородието превръща тракийския гръмовержец Збелсурд в бог не само на гръмотевицата и бурята, но и на дъжда – напоителен и даряващ земното плодородие.
В научната литература все още съществуват различни интерпретации на тракийския Збелсурд. Дали това не е просто тракийското прозвище, епитет на Зевс / Юпитер – Зевс Збелсурд, в превод: Зевс „Държащия мълнията“? Това гледище обаче би омаловажило символиката, отпращаща към тракийския орфизъм. Защото Збелсурд е колкото Гръмовержеца в античния свят (Зевс / Юпитер), толкова и Сина на Великата богиня – майка в идеологията на орфизма. А Сина в орфизма няма име, или по-точно казано – за името му не се говори, защото то е табу. Тракийският орфизъм е аристократична доктрина, която строго пази тайните си от непросветените. И когато се състои споменатият синкретизъм (смесването) между религиозните представи на траки, елини и римляни – опитите да се разкрие съкровеното име на тракийския бог достигат до наподобяването му с добре познати в античния свят божества.
Бог Збелсурд има своите светилища, които не оцеляват до днес, а биват търсени и проучвани от историци и археолози. Известно е, че споменатият вече Пизон през 57 – 56 г. пр.Хр. унищожава светилището на Збелсурд, в земите на тракийското племе дентелети, намиращо се в Югозападна Тракия. Въпросното светилище днес е локализирано в местността Царичина – до с. Големо село, Кюстендилско. Край село Сомовит, Плевенско, също има податки за светилище на този бог. В близост се намира важният римски център Ексус. Вероятно жителите на Ексус са били последователи на култа към Збелсурд. Паметниците на култа към Збелсурд са най-многобройни около Пауталия (Кюстендил), Филипопол (Пловдив) и Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско).
Тракийският гръмовержец Збелсурд е божество, което изиграва важна роля в духовния живот и мирогледа на траките. Затова и до днес будят вълнение и любопитство паметниците, свидетелстващи за култа към това божество, в земите на траките.
още за четене

С кампанията си за „Часът на Земята“ WWF изпраща послание за мир
Природозащитната организация WWF избра да стартира тазгодишното издание на кампанията си за „Часът на Земята“ в деня, в който за юбилеен 50-и път светът отбелязва „Международният ден на гората“.

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия
Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

Между поезията и фотографията – интервю с Теодора Лалова
Изкуството като че ли блика от нея, а образованието ѝ по Международно и европейско бизнес право не ѝ пречи да бъде и поет, и фотограф.

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития