Трифон Зарезан е един от най-почитаните празници по българските земи. Етнографите смятат, че той води началото си още от времената, когато траките са населявали нашите земи, а обредността му е свързана с бурните пролетни тържества в чест на Дионисий – богът на плодородието, виното и веселието.
Св. Трифон се приема за покровител на лозари, кръчмари и градинари и в по-нов стил се чества на 1-ви февруари (по стар 14-ти февруари). Според християнската религия, Св. мъченик Трифон бил посечен с меч по времето на император Деций, тъй като не се отказал от вярата си. Българска легендата пък разказва, че в началото на февруари, докато подрязвал лозето, Трифон видял Светата Майка с Христос на ръце и й се присмял. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, казала на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон малко се е „понаправил“ и подкастря и старите израстъци. Той се учудил като я видял притеснена, а тя му обяснила причината. Трифон отново се присмял и казал, че не е чак толкова пиян. Понечил да покаже с ножиците, замахнал и клъцнал носа си. Оттук идват и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифон Чипия, Трифон Пияницата и др.
В българския народен календар Трифон Зарезан е свързан с редица обредни дейности. Стопанките на дома ставали в ранни зори, омесвали пита, изпичали пълнена кокошка с ориз и булгур, приготвяли тутманик, печен суджук, пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко слагали в нова шарена торба. Така стъкмени мъжете в дома тръгвали да подрязват лозята, като със себе си носели светена вода от Йордановден и пепел, запазена от бъдника на Бъдни вечер. Стъпил ли в своето лозе, всеки стопанин спазвал ритуал – разпръсквал водата и пепелта, обръщал се на изток към Слънцето, прекръствал се тържествено и отрязвал по няколко пръчки от своите асми, като поливал зарязаното място с вино и благославял с думите: „Колкото капки, толкоз коли грозде!“ Свежите подрязани пръчки се сплитали на венче, с което се украсявали бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите в дома. Някои пък хвърляли венчетата в реката – да тече виното изобилно като водата.
снимка: mineralnibani
След зарязването на лозовите масиви, мъжете си избирали „цар“. Обикновено това бил най-щедрия и уважаван мъж от селото или този, чието лозе е родило най-много през изминалата година. Новият „цар“ бил окичван с гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи и всички дружно сядали на импровизирана софра насред полето.
Развеселени и похапнали мъжете тръгвали към селото, където минавали от двор на двор, ръсели с китка и благославяли, а домакините изнасяли пълни с вино котли, черпели и поливали главата на „царя“. Привечер стопаните се събирали в „царската“ къща или на мегдана и продължавали да празнуват чак до първи петли.
Според народния календар двата дни след Трифоновден също са празници. Те са свързани с плодородието и са известни като Трифонци. И двата празника – Света Богородица и Симеоновден, се почитали от бременните и нераждали млади жени. За тях била забранена всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Вярвало се, че нарушилите забраната ще родят дете с белег („симьосано“).
Традиция е също така вечерта на Симеоновден по въглените в огнището да се гадае каква ще е годината. В денят преди Трифоновден пък задължително се почиствали комините, за да не падне роса на лозите.
В някои части на България се вярва, че дадеш ли пари на Трифоновден – цяла година ще даваш, а ако вземеш – цяла година ще вземаш. Друго поверие пък гласи, че какъвто човек срещнеш по пътя си сутринта на 1-ви февруари, такъв ще е късметът ти цяла година.
Днес традиционното зарязване на лозята на Трифоновден се е запазило главно в районите с развито лозарство. Въпреки това навсякъде млади и стари не пропускат повода да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие.
