Веднъж се случи да поспорим с една ексцентрична приятелка по любима и на двете тема. Тя обича да се прехласва по древността и все ми напомня какви просветени хора е имало „едно време“. „През античността и средновековието – казва тя – писателите и хората на изкуството се занимавали с твърде разностранни дейности“. И ми дава за пример Леонардо Да Винчи – художник, изобретател и какво ли още не, Архимед – математик, астроном и физик и т.н. Това значи, че някога хората на изкуството са изпитвали много по-голяма жажда за знания, докато днес стремежите са към тясна специализация.

 

В този смисъл някогашните творци са били по-широко скроени, затова и по-забележителни и интригуващи като личности. А сегашните твърде често ни напомнят на „тухли в стената“, със своите строго конвенционални интереси, занимания, подходи и постижения. За разлика от приятелката ми аз нямам сантименти към „онова време“. Не мога да допусна, че тогава са работили все кадърни творци, докато днес е пълно само с безлични.

 

Факт е, че през античността и средновековието науката тепърва прохожда, което позволява на хората с по-буден ум да се изявяват и като учени, и като творци. Докато днес се издават милиони книги във всяко от едно от научните направления и изкуствата. Днес липсва време и физическа възможност на творците да бъдат компетентни в няколко отделни области.

 

„И все пак – настояваше приятелката ми – всестранно развитите личности от древността заслужават огромно уважение“. В това вече няма спор. Спомням си колко бях впечатлена в университета, когато се занимавахме с литературното наследство и личността на Блез Паскал. И до днес съм на мнение, че този човек е най-гениалният учен и изобретател сред великите писатели. Искам да разкажа повече за него, защото той е един от малцината, променили със силата на таланта си света, в който живеят.

Блез Паскал

снимка: wikipedia.org

#литература и книги

#бюлетин

Блез Паскал се ражда в Клермон през 1623 г. Син е на председателя на Сметната палата от Оверн – Етиен Паскал. Баща му не го праща на училище, а вместо това се грижи за образованието му сам. Блез Паскал е вундеркинд. Научава се да чете и пише на четиригодишна възраст. Баща му се принуждава да скрие един шкаф с книги, от които малкият чете постоянно и с настървение. Умът на момчето е необикновен. То изпитва голямо влечение към геометричните фигури и иска от баща си повече информация за тях.

 

Според Етиен обаче още му е рано за математика, затова не го допуска до никакви учебни пособия в тази област. В своята стая Блез, тайно от баща си, чертае геометрични фигури с въглени, като дава на тези фигури измислени имена: кръгът е „търкало“, линията е „черта“ и пр. Детето само достига до извода, че сборът на ъглите в триъгълника е 180 градуса. Занимава се със сложни геометрични проблеми (като една от Евклидовите теореми), без никога преди това да изучава математика и дори без да знае правилните имена на геометричните фигури.

 

Бащата, който е математик – любител, е потресен от знанията на самоукия си син. Той го запознава с известните математици в Париж, които са повече от впечатлени от детето. На 16-годишна възраст Блез Паскал публикува своя „Трактат за конусите“. Отначало си мислят, че този научен труд е дело на баща му, тъй като изглежда невероятно човек на тази възраст да притежава такъв ум. На 18 г. Блез изобретява първата в историята сметачна машина, която е наречена по негово име – „Паскалина“ (калкулатор на Паскал).

Паскалина

снимка: wikipedia.org

Впоследствие се ориентира към физиката: занимава се с хидродинамика и хидростатика, създава „Закон на Паскал“, негово име носи единицата за налягане (Паскал). В последните години Блез Паскал се обръща към Бога. Увлича се по теологията и ни завещава литературното си наследство: „Писма до един провинциал“ и „Мисли“. Литературните търсения на Блез Паскал са в тясна връзка с благородната му борба срещу цинизма. „Целта оправдава средствата“ – максимата на йезуитския отец Ескобар е подложена на безпощадно художествено изобличение в произведението на Паскал „Писма до един провинциал“.

 

На всички българи е известно едно от безсмъртните стихотворения на Христо Ботев, „Елегия“:

„Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда.“

Малцина от нас обаче знаят, че този омразен Игнаций Лойола, когото Ботев поставя редом до Юда, се превръща в нарицателен образ на двуличието и лицемерието, покрай изобличителната сила на Блез Паскал. Именно Паскал в своето най-известно произведение излага на показ подлостите на йезуитите – ордена, чийто основател е Лойола през 1540 г.

„Писма до един провинциал“

снимка: wikipedia.org

„Писма до един провинциал“ – книгата, с която Паскал печели слава на писател, получава множество похвали от просветените умове на епохата. Според Волтер, тя е „първата гениална книга, написана в проза. На това произведение беше съдено да създаде епоха.“ За Шарл Перо: „В този жанр у нас никога не е писано нещо по-съвършено.“ А Оноре дьо Балзак я нарича: „Безсмъртен образец за памфлетистите и шедьовър на шеговитата логика.“

 

„Писма до един провинциал“ е жанрово определена като епистоларна литература (писмо памфлет). Под формата на мними писма, подписани с псевдонима Луи дьо Монталт, авторът спори с лицемерно набожните според него йезуити: писмата са адресирани до „един провинциал“ („провинциал“ е титла при йезуитите).

 

Какви са причините Блез Паскал да възнегодува срещу йезуитите?

 

Той се числи към протестантското религиозно направление на янсенистите. А янсенистите са преследвани от йезуитите – католици. Поради тази причина книгата на Паскал е включена от папа Александър VII в списъка на забранените книги през 1657 г. Произведението е осъдено на публично изгаряне, защото се подиграва не само с йезуитите в частност, но и с католическата вяра изобщо.

 

„Не се страхувам от вас нито за себе си, нито за когото и да било другиго, тъй като не съм свързан с никаква общност, нито с каквото и да било частно лице. Цялото ваше влияние е безполезно, когато става дума за мен. Не очаквам нищо от света, не се боя от нищо, нищо не искам от него. С Божията милост нямам нужда от ничие богатство, от ничия власт. Наистина, хора бяха изхвърлени от Сорбоната, но това не може да ме изхвърли от дома ми. Вие може да си послужите с насилие против доктори-богослови и свещеници, но не и против мен, защото аз нямам такива звания. Вие може би никога не сте имали работа с човек, стоящ до такава степен извън вашите посегателства и призван да се бори срещу вашите заблуждения, защото е свободен, без привързаности, без делови отношения.“ (Блез Паскал)

 

Паскал се противопоставя на логиката на йезуитите, която според него е логика на мнозинството, на по-силните и овластените. Моралният кодекс на йезуитите стряска всички, стоящи извън този католически орден. Йезуитът има право при определени обстоятелства да убива и да клеветничи срещу противниците, като тези грехове му се опрощават, защото са извършени в името на по-висша цел. На йезуита му е разрешено да дава пари на някой големец, за да добие от него по-висш сан, но това действие това не е подкуп, а е правилно насочване на намерението на въпросния големец. Освен това на йезуитите е разрешено да имат по двама изповедници: пред едните да изповядват смъртните си грехове, а пред другите – по-леките. Паскал заключава, че е „по-добре да имаш работа с хора без религия, отколкото с хора, стигнали дотук в своите знания за религията.“

 

Всички търсения на гения Паскал са продиктувани от желанието му да се сложи ред в хаоса, за да може накрая да възтържествуват Истината и Добротата.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This