Безвремието на изкуството – музеят Орсе

Гари и музеи?!… Чудите ли се какво е общото между тях? И на двете места си дават среща миналото и бъдещето, силно вплетени с човешките радости, мъки и красиви моменти.

Едно такова място, което е събрало всички тези неща, е музеят Орсе (Musee d’Orsay) в Париж. Сградата е разположена на левия бряг на река Сена. Красиво място с богато минало, вълнуващо настояще и несъмнено бляскаво бъдеще. Мястото, започва „живота си“ като железопътна гара, откъдето мнозина са започвали своите приключения, копнежи и разочарования.

Днес е музей, в който се съхраняват уникални творби от импресионизма и съвременното изкуство. Сградата е построена от архитекта Виктор Лалу (Victor Laloux), в края на XIX вek. За времето си е била най-технологичната и модерна гара, като е разполагала дори с асансьори и ескалатори за багажа. Официалното й откриване е на 28-ми май 1900 г., но през 1939 г., с наближаващата като буря Втора световна война, била затворена.

Déchenaud Laloux / Виктор Лалу

Гарата пленява със своята красота и размери. Била е проектирана, с идеята да създава уют и комфорт на чакащите пътници. Макар и великолепието й да създава усещането за разхищение на финансови средства, това не е така. Това е бил добре обмислен ход от страна на ръководството. Статистиката показвала, че с приближаването на железниците към столицата, се увеличава броя на превозваните пътници, а това допълнително увеличавало и приходите на железопътните компании. Но с напредването на електрифицирането, влаковете започнали да се модернизират и да се увеличава броя на вагоните. Гарата се оказала малка за дългите влакове и това изправило ръководството пред сериозен проблем. Какво да прави със сградата?

Гара Орсе в началото на XXв.

Първоначално била използвана като театрално студио на актьора и режисьор Жан-Луи Баро, а по време на нацистката окупация в сградата се помещавала пощата. Чак през 1978 г. тогавашния френски президент обявил сградата за национален исторически паметник, а през 1980 г. било взето решение и за преобразуването й в музей. С това започнала и цялостната реконструкция на сградата, която продължила цели 6 години.

Проектът за реконструкцията на сградата била възложена на Гай Ауленти (Gae Aulenti). Под нейното вещо ръководство музеят придобил онази уникална „вътрешна красота“, която, въпреки малките помещения приютили изкуството, остава все така очарователна.

Официалното откриване на музея станало на 1-ви декември 1986 г. Мероприятието е уважено от много видни политически и културни дейци, както и от тогавашния държавен глава Франсоа Митеран, който официално отворил вратите на гарата за посетителите.

Още през първите дни на съществуването си, музеят приютил някой от най-великите произведения на изкуството. Благодарение на близкото си местоположение до сърцето на Париж, днес музеят Орсе е също толкова известно и често посещавано място, колкото и намиращия се в близост легендарен музей Лувър. Посещава се, независимо че на противоположния бряг на Сена се намират градината Тюйлери (Tuileries) и Музея на визуалните и приложните изкуства. Но въпреки богатата си история, някои хора искали да превърнат този музей в хотелски комплекс. Само общественото негодувание прекратило тази налудничава идея.

Още преди започването на най-кървавия военен конфликт в най-новата световна история, Франция станала притегателна сила за множество изявени майстори от различни артистични течения, като личат имената на Анри Русо (Henri Rousseau), Пол Гоген (Paul Gauguin) и Пол Синяк (Paul Signac). Първоначално тяхната работа срещнала общественото негодувание. Свикнали с класиката на изобразителното изкуство, тук те виждали една „мацаница“ от различни цветове без подредба. Но въпреки критиките, множество автори продължавали да излагат на това място картините си.

От създаването си музеят е изградил колекция от разнообразни художествени произведения, обхващащи живописта, скулптурата, фотографията и декоративното изкуство. Нека разгледаме по-подробно вътрешността на този уникален музей.

Музеят Орсе е изграден на 4 нива. На приземния етаж, с извисяващ се над посетителите висок сводест покрив, може да се види изкуство създадено в периода 1848 г. и началото на 1870 г. Тук се намира по-голямата част от колекцията от скулптури, а в една от двете им страни се простират малки стаички. Там са изложени картини от различни периоди и културни течения, включително картините на Гюстав Курбе (Gustave Courbet).

На първия етаж са подредени картини и пастели от Централна и Северна Европа, Англия и САЩ, заедно с декоративни предмети в стил „Ар Нуво“ („Art Nouveau“). Тук акцентите са творбите на австрийския художник Густав Климт (Gustav Klimt) и норвежкия художник Едвард Мунк (Edvard Munch).

Вторият етаж е отреден за постимпресионистите. Отдадена е почит на работата на художници като Пол Гоген, Винсент Ван Гог, Анри де Тулуз-Лотрек. Последният е известен с изобразяването на живота в легендарното кабаре „Мулен Руж“. Тази зала разполага и с тераса, на която са изложени творбите на Огюст Роден и други скулптори.

На последния етаж на музея се намира най-голямата колекция от картини на импресионисти в света. Тя включва едни от най-големите шедьоври в тази област: „Bal du Moulin de la Galette“ от Пиер-Огюст Реноар, „Parlement de Londres“ („Лондонският парламент“) от Клод Моне (Claude Monet) и прочутата скулптура „La Petite Danseuse de Quatorze Ans“ („Малката танцьорка“) от Едгар Дега.

„Bal du Moulin de la Galette“ от Пиер-Огюст Реноар

„Parlement de Londres“ („Лондонският парламент“) от Клод Моне

„La Petite Danseuse de Quatorze Ans“ („Малката танцьорка“) от Едгар Дега

Освен всички тези известни произведения, на този етаж може да се види и още една забележителност – това са известните часовникови прозорци. Първоначално те са проектирани, за да мога пътниците да следят кога ще дойде влака. Днес тези прозорци са само спомен, напомнящ за миналото на тази сграда и откъдето посетителите могат да се насладят на неповторимата панорамна гледка на Париж.

И ако някога тези часовникови прозорци са отмервали времето до следващия влак, то днес, макар и спрели, „отмерват“ по свой начин „безвремието на изкуството“. За изкуството няма подходящо време или място, трябват само очи и сърце, които да виждат красивото отвъд стереотипите.

къде и кога да отидем

предстоящи събития