Във времената, когато болестите водят до създаването и усъвършенстването на все по-нови лекарства, човешкото тяло става все по-резистентно към тях. Това кара хората все по-често да поглеждат и да търсят лекове в алтернативната медицина. Макар и да се отрича от лекарите и да се заклеймява като „шарлатанство“ и вид самолечение, алтернативната медицина е доказала своите качества през вековете.

 

Съвременният си облик тя получава благодарение на германеца Самуел Ханеман (Christian Friedrich Samuel Hahnemann), наричан често „бащата на съвременната хомеопатия“. Още като младеж, той владее до съвършенство няколко езика – английски, френски, италиански, гръцки и латински. Благодарение на това успява да се прехранва като преводач, като дори успял да придобие познания и по арабски, сирийски, халдейски и иврит. Две години следва медицина в университета в Лайпциг. Поради липса на подходяща материална база се премества във Виена, където в следващите 9 месеца продължава обучението си.

 

Но настъпили тежки времена и поради финансови проблеми последната година от обучението я завършва в университета в Ерланген. На 10-ти август 1779 година се дипломира с отличие, представяйки курсовата си работа на тема „Дисертация за причините и методите за лечение на спастичните заболявания“.

През 1781 г. Ханеман работи като лекар в района на Мансфелд, където съществува мина за добив на мед. Скоро след това се жени за Йохана Кучлер и става горд баща на 11 деца. В следващите години обиколил цяла Саксония, прехранвайки се с това, което умеел най-добре – работи като преводач. През 1835 г. се озовал в Париж. Той е противник на практикуваната дотогава медицина и особено на методите при кръводаряване. Смята, че повечето познати тогава лекарства повече вредят на пациентите, отколкото реално да им помагат и да ги лекуват.

#човек и природа

#бюлетин

Самата мисъл, да се опитва да лекува неизвестните болести на пациенти с недотам правилните лекарства, сякаш са опитни обекти, го кара да се чувства като убиец. Поради тази причина, в първите години след сватбата, прекратява лекарската си практика и се отдава единствено на химия и писателска дейност.

 

След като се отказва от лекарската си практика през 1784 г., Ханеман решава да проучи какви са причините за предполагаемите грешки при прилагане на лекарствата за лечение на определени болести. Докато превежда книгата „Трактат“ на Уилям Кълън за „Материя Медика“, той се сблъсква с твърдението, че кората на перуанско дърво (Хининово дърво – Cinchona) е ефективно средство за лечение на малария, поради своята стипчивост. Вярвайки, че няма други алтернативни методи, той започва, чрез самоприлагане, да изпитва свойствата на това лекарство. Щом получил първичните симптоми на малария, той заключава, че това дърво може да лекува успешно болните, но също така да причини първичните симптоми на маларията при напълно здрави хора.

 

Това поставя началото на алтернативната медицина, която той нарекъл „хомеопатия“. Името за първи път било използвано в неговото есе „Указания за хомеопатичното ползване на лекарства в обикновената практика“ – публикувано в „Hufeland’s Journal“ през 1807 г. Позовава се на своята и на пионерската работа на виенския лекар Антон фон Щорк, като и двамата провеждат, независимо един от друг, експеримент доказващ тезата им. Или както твърди швейцарският лекар Парацелз – „Не отровата, а дозата убива“.

 

Благодарение на изследванията си, Ханеман потвърждава именно този факт, че токсичността на погълнатото вещество отговаря до голяма степен на определени болестни състояния. По-късно той разработва методи за разреждане на лекарствата. По този начин, както и чрез разклащане, с цел по-добро смесване на съставките, се намалява тяхното токсично въздействие и са по-ефективни за облекчаване на симптомите на болните.

 

Между 1800 – 1801 г. той продължава с опитите. С намаляване на дозите, въз основа на неговия „закон за подобие“, той започва да използва ипекуана (употребявана за лечение на кашлица и беладона) – за скарлатина. Ханеман публикува за първи път статия за хомеопатичния подход в медицинското списание на немски език през 1796 г. След поредица от по-нататъшни есета, той публикува през 1810 година „Органон на рационалното изкуство на изцелението“.

 

В началото на XIX в., Ханеман разработва теория относно кафето, която изложил в своето есе от 1803 г. Теорията му гласи, че много от тогавашните болести се причиняват от употребата на кофеиновата напитка. По-късно Ханеман се отказва от тази теория, доказвайки, че причината за многото болести не е кафето. Причината е гъбичката причиняваща краста, но въпреки това отбелязва, че много от симптомите при консумацията на кафе са сходни с тези на въпросната гъбичка.

 

В началото на 1811 г. бъдещият „баща на хомеопатията“ се премества със семейството си обратно в Лайпциг. Намерението му е да преподава новата си медицинска система в тамошния университет. Както се изисква от университетските устави, за да стане член на факултета, той трябва да представи и защити дисертация на медицинска тема по негов избор. На 26-ти юни 1812 г. Ханеман представя дисертация на тема „Медицинска историческа дисертация за хелобиризма на древните“. Тезата му много внимателно разграничава употребата, от древността до съвремието, на „Helleborus niger“ – черен кукуряк, която е отровна билка, и приложението в медицината и хомеопатията на „Veratrum album“ – бял кукуряк.

 

Благодарение на неговите усилия е открита първата хомеопатична болница в Лайпциг през 1832 г., въпреки че повечето лекари посрещнали враждебно тази нова „псевдонаука“. Ханеман продължава да практикува и изследва хомеопатията, както и да пише и да преподава до края на живота си. През 1835 г. се премества в Париж, а няколко години по-късно, през 1843 г. на 88-годишна възраст почива, и е погребан в мавзолей, в гробището Пер-Лашез (Père Lachaise) в Париж.

 

Делото му обаче не е забравено. Едната му дъщеря, Амели (1789 – 1881 г.), ражда син на име Леополд Зюс-Ханеман (Leopold Süss Hahnemann). Момчето емигрира в Англия и започва да изследва науката хомеопатия. После се оттегля на остров Уайт, където почива – в навечерието на Първата световна война през 1914 г.

 

Заветът на Ханеман остава в ръцете на другия му пра-пра-пра-правнук, Уилям Хърбърт Танкард-Ханеман, който бил активен член на Британския институт по хомеопатия. Работи в продължение на 22 години, като предава завета, за един по-здравословен и не толкова зависим свят от фармацевтичните лекарства, на сина си Чарлз. Почива на 12-ти януари 2009 г.

още за четене

#още

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This