Макар и Първата балканска война да е успешна за страната, много скоро териториалните амбиции на бившите й съюзници ги обединяват във война, наречена от мнозина историци Втората балканска война.

 

Като единствен светъл лъч, в онези смутни времена, е името на Асен Йорданов – човекът наречен с право „бащата на самолетостроенето“ в България.

 Тогава момчето е едва на 17 години и без позволението на семейството си се записва в армията, където служи като шофьор на линейка. Покрай работата си често се отбива и в самолетните хангари, където въображението му е запленено от авиацията.

 

Момчето прекарва доста време там, където запълва свободното си време със скицирането на различни модели на самолети, като вниманието му е насочено към точните им размери.

Благодарение на времето прекарано при инженерите в аеропланното отделение получава нужните знания и умения. С тяхна помощ, през лятото на 1915 година, успява да създаде първия прототип на самолет диплан, който кръщава „Йорданов – 1“. Уменията му веднага са забелязани от военните, които само в рамките на една година му възлагат производството на 23 самолета.

#бюлетин

#корените ни

И така в кошмара на първата европейска война, българската авиационна индустрия прави първите си стъпки на 10-ти август 1915 година.

 

Но освен като изобретател, Йорданов също така има умения в математиката и е известен дизайнер. Проектираното от него летателно средство е снабдено с къси крила, издължено тяло и аеродинамична форма. Голямо внимание е обърнато на фюзелажа и кокпита, за да бъде намалено съпротивлението. За безопасното кацане самолетът е снабден с двойни гуми. Опашката, елероните, вертикалните и хоризонтални стабилизатори са заимствани от прототипите на Луи Блерио. Това изобретение печели стипендия на младия изобретател. Военните бързат да му възложат създаването на нов и по-тежък самолет, но започналата война проваля тези планове.

 

През Първата световна война е произведен в чин лейтенант от Военновъздушните сили и участва в 84 военни мисии. Но катастрофалния завършек на войната за България лишава страната от военна ескадрила.

 

През май 1921 г. Асен Йорданов и неговия приятел от запаса Александър Йорданов участват в конкурс за обиколка на света със самолет за 100 дни като наградата била 1 млн. долара. Правителството на Александър Стамболийски подкрепя изобретателите с 6000 долара, но когато пристигат се оказва, че състезанието е отменено и двамата решават да си останат в страната, като изобретателят запазва българската си фамилия.

Макар и да не знае език, Йорданов рине сняг срещу заплащане. В свободното си време прекарва в Обществената библиотека, където набляга на изучаването на езика и чете литература свързана с аеронавтика, машини и техника. С подобряването на езиковите си умения започва университетски курсове по инженерство, аеронавтика, радио електроника, физика и химия. Запознава се с легендарния Томас Едисън и двамата участват в първоначалния проект за разработването на опростена радарна система. Освен това взима курсове за пилотиране при лоши метеорологични условия.

 

През 30-те години Йорданов издава поредица от илюстрирани книги свързани с авиацията и нейните проблеми, като поредицата се превръща в бестселър. Става „Библия“ за всички прохождащи авиатори в САЩ и са продадени повече от 750 000 копия. Сътрудничи си с легендарни компании в този бранш и по молба на много хора започва да съставя учебници и ръководства за експлоатация, поддръжка, инспекция и ремонт на някой от най-известните модели самолети, включително на изтребители с различен обсег на действие и самолети за правене на въздушни снимки.

Постепенно Йорданов се превръща в най-големия издател и редактор на специализирани военни ръководства. Връзките му с военните продължават и през 40-те години. Тогава получава задача от Министерството на отбраната на САЩ да подготви ръководства за инструкции за военни самолети, подводници и самолетоносачи. В тях включва теми свързани със заеманата поддръжка и въздушната метеорология и подготовката на пилоти при дневно и нощно пилотиране.

 

През 1957 година проектира първата въздушна възглавница за леки автомобили. Става почетен гражданин на Ню Йорк, а множество негови документи се съхраняват в музея „Смитсониан“ (Smithsonian American Art Museum).

 

Асен Йорданов умира на 19-ти октомври 1967 година, в болница „Сейнт Ейнджълс“, в Ню Йорк. Пепелта на изобретателя е разпръсната със самолет от негови приятели. Асен Ангелов е синоним на успеха и сбъдването на американската мечта в онези трудни времена на военна Европа, когато светът е настръхнал един срещу друг. Неговият принос е символ на усилията и мечтите на един целеустремен човек.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This