Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са предимно от ирански (сарматски) произход, като само управляващата династия Дуло е с тюркски корени. Такава е тезата на ненадминатия специалист по прабългарска археология Рашо Рашев. От споменатата династия са владетелите на Стара Велика България Кубрат и Батбаян, както и водачите на „нашата“, Дунавска България – Аспарух, Тервел, Кормесий и Севар.

 

Сега ще стане дума за родоначалника на първата политическа формация, в която прабългарите живеят обединени – Старата Велика България. Този човек е Бат Органа, вуйчо на Кубрат и предтеча на българската държавна традиция.

 

Прабългарите са известни в изворите поне от IV век сл.Хр., но успяват да създадат своя собствена държава чак в 30-те години на VII век. През тези три века прабългарските племена многократно са включвани, доброволно или не, в чужди военно племенни съюзи. Притискани от могъщата Византия, те дълго не могат да се обединят в едно, а шестват в евразийското пространство, воювайки както срещу различните народности, така и помежду си. През втората половина на VI век основните прабългарски племена, кутригури и утигури / уногондури, попадат под властта на две могъщи степни империи – Аварския и Тюркския хаганати. Аварите и тюрките използват активно прабългарски военни отряди в непрестанните си конфликти с Византия.

#бюлетин

#история

Византия спечелва на своя страна някои прабългарски вождове, като ги подтиква да приемат християнството и ги дарява със знатни ромейски титли. Преследва се ясната цел протежираните от Византия вождове после да създадат политическа криза в степните империи. Такива са случаите с покръстените в Константинопол прабългари Грод (528 г.), Органа (619 г.) и Кубрат.

 

В крайна сметка насред владенията на авари и тюрки се обособява отделна политическа единица, позната в историята като Стара Велика България (632 г.). Тя за първи път обединява в себе си различните прабългарски племена под върховенството на един повелител, наричан в изворите още „княз на уногондурите“. Огромна заслуга да се случи всичко това има Бат Органа, вуйчото на Кубрат. Ясно засвидетелстваните първи владетели на многото българи са Органа и Кубрат. И двамата поддържат добри отношения с Византия, свидетелство за което е получената от Константинопол титли „патриций“.

 

С тази титла са награждавани единствено християни, по което може да се съди, че Органа също е покръстен в христовата вяра. Според повечето специалисти това събитие се случва през 619 г., когато „хунският вожд“ е приет в Константинопол и покръстен лично от брата на император Ираклий (610 – 641 г.) Теодор, а след това е произведен в титлата „патриций“. В известното съкровище на Кубрат, от Малая Перешчепина, е открит златен пръстен с кръстовиден монограм, разчетен като „Бат Органа патриция“. Явно до смъртта си Кубрат пази за спомен пръстена на своя вуйчо и предшественик, прочутия Органа. Вероятно Органа е познатият в „Именника на българските владетели“ – „Гостун наместникът“. Наречен е „наместник“, защото управлява българите наместо малолетния още Кубрат.

Любопитно и малко известно е, че Бат Органа е свързан повече с азиатската история, отколкото с европейската. Доста изследователи отъждествяват Органа с познатия в китайски източници вожд Моходу-хеу, който е син на великия каган на тюрките Кара-Чурин и чичо на Туншеху. Този вожд се включва в династичните междуособици в каганата, където племенният съюз Дулу е изтласкан от властта от родовете Нушиби и Ашина. Органа участва активно в гражданските войни на тюрките. В Тюркския хаганат той се издига до длъжността „малък кан“ или още „селифа“, като временно е управител в земите на днешен Западен Казахстан, наричани някога Сибир. Това е и причината Органа да е познат с прозвището Кюйлюг Сибир-кан. Някои специалисти превеждат от тюркски името „Органа“ и като „Червения хан“.

 

След загубените властови позиции на рода Дулу в Тюркския хаганат за сметка на рода Нушиби, виждаме Органа да се оттегля на западната му граница, в земите на прабългарите. Там, според  китайски източник, около 626 – 630 г. той отделя от хаганата „малко канство“, а „себе си обяви за върховен кан, от което велможите недоволстват“.

#корените ни

Най-вероятно тези събития отразяват обособяването на Стара Велика България от Западния тюркски хаганат и управлението на „наместника Гостун“ (Органа). Според повечето специалисти родът Дулу, предвождан от Органа, е идентичен с рода Дуло, който пък поставя основите на българската държавност.

 

​Интересна е съдбата на Органа и след това, тъй като, както стана дума, той е изконно свързан с политическите процеси у тюрките. През 630 г. той праща послание до китайския император в опит да намери съюзник за предстоящия си сблъсък с рода Нушиби. В започналата гражданска война Органа отначало разбива Нушиби и хазарите, нахлувайки чак в Джунгария, но по-късно сам намира смъртта си.

 

Стара Велика България е в голяма степен следствие от делата на Органа. Този тюркски вожд и предвождания от него род застават начело на прабългарите и ги обединяват. Това потвърждава споменатата теза на Рашо Рашев за тюркската управляваща върхушка у прабългарите. С дейността си Бат Органа заслужава почетно място в дългия списък от български владетели.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This