Днес не е странно да видиш мъж или жена с татуировки. Те са своеобразен бунт срещу нормите на обществото или се считат като символ срещу зли сили. Но макар че повечето младежи считат татуирането за моден знак и символ на мъжествеността, то има дълбоки корени. Татуировката не е само шарка, картинка или орнамент, дори не е изписването на името на любимия. Това е нещо, което има по-дълбок смисъл.

 

През вековете за някои народи, наред с приказките за смели герои и красиви принцеси или обичаи, които държат здраво един народ към корените му, друг интересен начин за запазване на родовата памет са именно татуировките. В съвременния свят повечето хора свързват татуировките със затворническите банди или с една от най-старите мафиотски организации в света – Якудза.

 

Но ако си мислите, че татуировките са запазена територия за мъжете, като символ на екстравагантност, помислете отново! Време е да научим историята на… балканските женски татуировки.

 

Още от преди 4000 години има запазени различни керамични фигури изобразяващи татуирани мъже и жени. Гръцкият философ Страбон, в труда си „Geographica“, разказва историята на илирийските племена, които населяват Балканите и тяхната традиция в татуирането.

 

И докато в Европа повечето народи отдавна са загубили връзката с тази традиция, то тук на Балканите, за народи като черногорци, албанци и босненски хървати, това представлява част от културното богатство на предците им.

#бюлетин

#история

Историята започва с настъплението на османците на Балканския полуостров. „Поканени“ от различни християнски владетели като наемна сила, в опит поредния престолонаследник да стъпи на престола на опонента си, мюсюлманите се възползват от разединението на балканските държави. Покорявайки народите един по един, те се превръщат във важен геополитически и военен фактор не само на Балканите, но и в Европа в следващите векове.

 

Като част от традицията на османските владетели е вземането на кръвен данък (девширме). Това е най-големият кошмар за всяка християнска майка. Затова някои по-хитри жени започват да изрисуват по телата на рожбите си различни християнски символи, защото знаят, че Шериата строго забранява изписването на всякакви символи върху тялото на вярващия.

 

Най-честите места за татуиране са челото, ръцете, предмишниците и гърдите, като най-често изобразяваните символи са кръстове, разпятия и флорални мотиви. Макар че днес кръстът се възприема като част от християнската религия, в миналото той е свързван със Слънцето и се е възприема като мощен духовен знак срещу злите сили.

 

Има разлика в татуирането при католици и православни. При първите се наблюдават сложни орнаменти и мотиви в рисунките, а при православните се правят скромни татуировки, които лесно могат да бъдат скрити под дрехите.

 

Разбира се по онова време е абсурдно да говорим за използването на каквото и да било мастило, както е днес в съвременните татуировки. Често се прилагат различни природни материали като мляко, мед и пепел, а процеса на татуиране се извършва най-често на големи християнски празници, като Разпети петък, Великден и Благовещение.

Различни изследователи на историята на балканските народи, в т.ч. полският икономист Леополд Глюк и Чиро Трухелка, отбелязват, че с течение на времето се променя отношението на следващите поколения на черногорци и хървати към този вид практики. След XIX век традицията започва да отмира, макар че и днес е възможно да видиш татуирана възрастна жена в някой отдалечени части на Черна гора и Хърватия.

Редом с християнските символи, в т.ч. и изображение на Иисус, около самите татуировки могат да бъдат видяни и други интересни символи като Луна, звезди, животни и растения. Можем да ги тълкуваме не толкова като езически, макар че са още от преди появата на християнската вяра, а като начин хората да отдадат уважението и почитта си към Майката Земя и нейната плодородна почва, която ги храни, без да се влага точно определена символика във времена, когато стремежът към самосъхранение и оцеляване на семейството са над религиозните и етнически отношения.

 

Може би именно това е помогнало на толкова много поколения, израснали под османско владичество, да запазят вярата и човечността си в доброто, макар и с цената на езически обичай. Интересно е да се отбележи, че повечето народи нямат точно наименование на процеса на изобразяване на мотиви върху тялото. В Босна жените католички му дават името сиканже (sicanje).

 

Ако днес видите някой с татуировки помислете си дали човекът срещу вас не е вникнал в историята им и не е вложил някаква символика, чувство, лично преживяване, дори и загуба на любим човек, когато си ги е правил, защото не всичко е така както изглежда на пръв поглед…

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This