На 21-ви май 2019 г. беше премиерата на балета „Гето“, в Държавна опера – Стара Загора. Един неочакван спектакъл, който се противопоставя на познатите класически сюжети с идеята да покаже човека такъв, какъвто е, когато не се преструва. Какъвто е сред другите и когато остане сам. Хореографът Марио Пиаца, който от началото на сезона работи с балетната трупа, преработва първоначалната версия на „Гето“, представена за първи път в Театро Масимо – Палермо през 2002 година, специално за нашите танцьори. Негов асистент в работата е Людовик Парти, който е и репетитор на балета на Старозагорската опера.
На 29-ти май трупата гостува в Музикалния театър в София и даде възможност на столичната публика да види спектакъла през нов поглед. Преди години Пиаца е работил по същото заглавие с балета на Софийска опера, но този път решава да го възроди с танцьорите от „града на липите“, заради невероятното разнообразие на националности, от които е съставена трупата. В момента там играят балерини и балетисти от цели 11 различни нации. Това прави състава изключително колоритен и позволява идеята за спектакъла да се разгърне максимално.
#изкуство

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета
Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат...
#бюлетин
Роден в Канада, в семейството на италиански евреи, Марио Пиаца може би черпи вдъхновение от собствения живот и проблемите, с които се е сблъсквал той самия, семейството и народа му. В основата на спектакъла стои съдбата на едно еврейско гето и преследванията на този народ по време на Втората световна война, но темата далеч не се изчерпва с тях. Марио Пиаца засяга и въпроса с избиването на циганите, както и техния бит, което се затвърждава от музиката и по-специално песни като „Джелем, Джелем“.
Според Марио Пиаца широко разпространената представа за гето е мястото, на което пребивават отхвърлените от обществото по една или друга причина – расова, полова, на основата на бедност и престъпност. Но в спектакъла си той превръща гетото в място за срещи, място, където всички са равни, всички са просто хора на майката Земя. Там се срещат всички култури, всички националности с техните многобройни различия и си подават ръка.
Спектакълът косвено поставя въпросите: Защо живеем в гета? Какво се случва в едно гето? Кой ни изолира – ние сами или обществото? Кой определя по какви критерии се оценява човека? Каква е неговата принадлежност? Все важни въпроси, които касаят всички общества по всяко време и особено днес, когато войни се водят на най-първично ниво – раса, пол и идентичност. Чрез нетипични движения, избягвайки от класическите пози и разчупвайки пируети, „жетета“ (па жете) и „шанжмани“ (шанжман де пие) така, че понякога да изглеждат незавършени или неточно изпълнени, Марио Пиаца „блъска“ стената, която отдалечава човека от истинския танц – този на душата.
Хореографията включва множество движения характерни за еврейската молитва, например ръката, която закрива очите, докато другата сочи небето, за да се случи свързването с Бога. Пресъздадени са и специфични еврейски ритуали, като сватбата – важно и преломно събитие в живота на всеки човек във всички народи.
Гетото само заблуждава, че е еврейско. То всъщност е всяко гето по света, всяка форма на изолация, на отхвърляне, дискриминация. В живота и традициите на еврейския народ, всеки може да припознае себе си и собствената националност. Чрез танца са представени реакциите на човека при раздяла, война, бягството, събирането отново след дълга раздяла. Гледайки, публиката открива, че не сме чак толкова различни. В крайна сметка, всички реагираме еднакво на смъртта, всички страдаме и плачем, всички обичаме и се нуждаем от прегръдка и разбиране. Всеки човек на този свят търси мир, свобода, семейство.
Темата е изключително актуална и се влива без усилие във вълната на масовите протести, борбата за свобода на словото, на еднополовите бракове, половата ориентация въобще. Но вековните традиции, освен че ни поддържат като народ, често ни и задушават, потискат, пречат да развием личността си в пълния ѝ потенциал и да се отделим от другите, за да създадем себе си. Да живеем по начин, който смятаме за най-добър за нас самите.
Балетът е преди всичко търсене на човечност в този осиротял свят, който ни е направил чужди един на друг. Спектакълът подтиква към така жадуваното разбирателство и обединение, защото всички сме хора и всички имаме чувства. Ако можем да разберем другия, ще го обичаме повече и мразим по-малко.
Чудесно е, че в силно обеднялото ни време откъм опера и балет, има такива спектакли, защото нищо не говори така ясно без думи, както танцът. А един спектакъл води до друг, провокира повече хора да се занимават с балет. Той е повод за последование и добър пример. Защото, както казва самия Марио Пиаца: „танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог“. В крайна сметка, не сме ли ние всички – целия свят, едно голямо гето, в което се опитваме да намерим себе си сред другите и да се отъждествим с тях, без да загубим индивидуалността си?
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Таласъмите в българските народни поверия
В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден
Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...
къде и кога да отидем
предстоящи събития