На 21-ви май 2019 г. беше премиерата на балета „Гето“, в Държавна опера – Стара Загора. Един неочакван спектакъл, който се противопоставя на познатите класически сюжети с идеята да покаже човека такъв, какъвто е, когато не се преструва. Какъвто е сред другите и когато остане сам. Хореографът Марио Пиаца, който от началото на сезона работи с балетната трупа, преработва първоначалната версия на „Гето“, представена за първи път в Театро Масимо – Палермо през 2002 година, специално за нашите танцьори. Негов асистент в работата е Людовик Парти, който е и репетитор на балета на Старозагорската опера.

 

На 29-ти май трупата гостува в Музикалния театър в София и даде възможност на столичната публика да види спектакъла през нов поглед. Преди години Пиаца е работил по същото заглавие с балета на Софийска опера, но този път решава да го възроди с танцьорите от „града на липите“, заради невероятното разнообразие на националности, от които е съставена трупата. В момента там играят балерини и балетисти от цели 11 различни нации. Това прави състава изключително колоритен и позволява идеята за спектакъла да се разгърне максимално.

#изкуство

#бюлетин

Роден в Канада, в семейството на италиански евреи, Марио Пиаца може би черпи вдъхновение от собствения живот и проблемите, с които се е сблъсквал той самия, семейството и народа му. В основата на спектакъла стои съдбата на едно еврейско гето и преследванията на този народ по време на Втората световна война, но темата далеч не се изчерпва с тях. Марио Пиаца засяга и въпроса с избиването на циганите, както и техния бит, което се затвърждава от музиката и по-специално песни като „Джелем, Джелем“.

 

Според Марио Пиаца широко разпространената представа за гето е мястото, на което пребивават отхвърлените от обществото по една или друга причина – расова, полова, на основата на бедност и престъпност. Но в спектакъла си той превръща гетото в място за срещи, място, където всички са равни, всички са просто хора на майката Земя. Там се срещат всички култури, всички националности с техните многобройни различия и си подават ръка.

Спектакълът косвено поставя въпросите: Защо живеем в гета? Какво се случва в едно гето? Кой ни изолира – ние сами или обществото? Кой определя по какви критерии се оценява човека? Каква е неговата принадлежност? Все важни въпроси, които касаят всички общества по всяко време и особено днес, когато войни се водят на най-първично ниво – раса, пол и идентичност. Чрез нетипични движения, избягвайки от класическите пози и разчупвайки пируети, „жетета“ (па жете) и „шанжмани“ (шанжман де пие) така, че понякога да изглеждат незавършени или неточно изпълнени, Марио Пиаца „блъска“ стената, която отдалечава човека от истинския танц – този на душата.

 

Хореографията включва множество движения характерни за еврейската молитва, например ръката, която закрива очите, докато другата сочи небето, за да се случи свързването с Бога. Пресъздадени са и специфични еврейски ритуали, като сватбата – важно и преломно събитие в живота на всеки човек във всички народи.

Гетото само заблуждава, че е еврейско. То всъщност е всяко гето по света, всяка форма на изолация, на отхвърляне, дискриминация. В живота и традициите на еврейския народ, всеки може да припознае себе си и собствената националност. Чрез танца са представени реакциите на човека при раздяла, война, бягството, събирането отново след дълга раздяла. Гледайки, публиката открива, че не сме чак толкова различни. В крайна сметка, всички реагираме еднакво на смъртта, всички страдаме и плачем, всички обичаме и се нуждаем от прегръдка и разбиране. Всеки човек на този свят търси мир, свобода, семейство.

 

Темата е изключително актуална и се влива без усилие във вълната на масовите протести, борбата за свобода на словото, на еднополовите бракове, половата ориентация въобще. Но вековните традиции, освен че ни поддържат като народ, често ни и задушават, потискат, пречат да развием личността си в пълния ѝ потенциал и да се отделим от другите, за да създадем себе си. Да живеем по начин, който смятаме за най-добър за нас самите.

 

Балетът е преди всичко търсене на човечност в този осиротял свят, който ни е направил чужди един на друг. Спектакълът подтиква към така жадуваното разбирателство и обединение, защото всички сме хора и всички имаме чувства. Ако можем да разберем другия, ще го обичаме повече и мразим по-малко.

 

Чудесно е, че в силно обеднялото ни време откъм опера и балет, има такива спектакли, защото нищо не говори така ясно без думи, както танцът. А един спектакъл води до друг, провокира повече хора да се занимават с балет. Той е повод за последование и добър пример. Защото, както казва самия Марио Пиаца: „танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог“. В крайна сметка, не сме ли ние всички – целия свят, едно голямо гето, в което се опитваме да намерим себе си сред другите и да се отъждествим с тях, без да загубим индивидуалността си?

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This