На 21-ви май 2019 г. беше премиерата на балета „Гето“, в Държавна опера – Стара Загора. Един неочакван спектакъл, който се противопоставя на познатите класически сюжети с идеята да покаже човека такъв, какъвто е, когато не се преструва. Какъвто е сред другите и когато остане сам. Хореографът Марио Пиаца, който от началото на сезона работи с балетната трупа, преработва първоначалната версия на „Гето“, представена за първи път в Театро Масимо – Палермо през 2002 година, специално за нашите танцьори. Негов асистент в работата е Людовик Парти, който е и репетитор на балета на Старозагорската опера.

 

На 29-ти май трупата гостува в Музикалния театър в София и даде възможност на столичната публика да види спектакъла през нов поглед. Преди години Пиаца е работил по същото заглавие с балета на Софийска опера, но този път решава да го възроди с танцьорите от „града на липите“, заради невероятното разнообразие на националности, от които е съставена трупата. В момента там играят балерини и балетисти от цели 11 различни нации. Това прави състава изключително колоритен и позволява идеята за спектакъла да се разгърне максимално.

#изкуство

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Да си спомним за Ева Евдокимова и съвършенството в балета

Твърде често се случва България да „забравя“ за талантите си, скоро след като са си отишли. Още по-честа практика е талантите да бъдат държани на задните редици или въобще да не им се дава шанс да стъпят на сцената, а когато разнасят славата на България да не бъдат...

#бюлетин

Роден в Канада, в семейството на италиански евреи, Марио Пиаца може би черпи вдъхновение от собствения живот и проблемите, с които се е сблъсквал той самия, семейството и народа му. В основата на спектакъла стои съдбата на едно еврейско гето и преследванията на този народ по време на Втората световна война, но темата далеч не се изчерпва с тях. Марио Пиаца засяга и въпроса с избиването на циганите, както и техния бит, което се затвърждава от музиката и по-специално песни като „Джелем, Джелем“.

 

Според Марио Пиаца широко разпространената представа за гето е мястото, на което пребивават отхвърлените от обществото по една или друга причина – расова, полова, на основата на бедност и престъпност. Но в спектакъла си той превръща гетото в място за срещи, място, където всички са равни, всички са просто хора на майката Земя. Там се срещат всички култури, всички националности с техните многобройни различия и си подават ръка.

Спектакълът косвено поставя въпросите: Защо живеем в гета? Какво се случва в едно гето? Кой ни изолира – ние сами или обществото? Кой определя по какви критерии се оценява човека? Каква е неговата принадлежност? Все важни въпроси, които касаят всички общества по всяко време и особено днес, когато войни се водят на най-първично ниво – раса, пол и идентичност. Чрез нетипични движения, избягвайки от класическите пози и разчупвайки пируети, „жетета“ (па жете) и „шанжмани“ (шанжман де пие) така, че понякога да изглеждат незавършени или неточно изпълнени, Марио Пиаца „блъска“ стената, която отдалечава човека от истинския танц – този на душата.

 

Хореографията включва множество движения характерни за еврейската молитва, например ръката, която закрива очите, докато другата сочи небето, за да се случи свързването с Бога. Пресъздадени са и специфични еврейски ритуали, като сватбата – важно и преломно събитие в живота на всеки човек във всички народи.

Гетото само заблуждава, че е еврейско. То всъщност е всяко гето по света, всяка форма на изолация, на отхвърляне, дискриминация. В живота и традициите на еврейския народ, всеки може да припознае себе си и собствената националност. Чрез танца са представени реакциите на човека при раздяла, война, бягството, събирането отново след дълга раздяла. Гледайки, публиката открива, че не сме чак толкова различни. В крайна сметка, всички реагираме еднакво на смъртта, всички страдаме и плачем, всички обичаме и се нуждаем от прегръдка и разбиране. Всеки човек на този свят търси мир, свобода, семейство.

 

Темата е изключително актуална и се влива без усилие във вълната на масовите протести, борбата за свобода на словото, на еднополовите бракове, половата ориентация въобще. Но вековните традиции, освен че ни поддържат като народ, често ни и задушават, потискат, пречат да развием личността си в пълния ѝ потенциал и да се отделим от другите, за да създадем себе си. Да живеем по начин, който смятаме за най-добър за нас самите.

 

Балетът е преди всичко търсене на човечност в този осиротял свят, който ни е направил чужди един на друг. Спектакълът подтиква към така жадуваното разбирателство и обединение, защото всички сме хора и всички имаме чувства. Ако можем да разберем другия, ще го обичаме повече и мразим по-малко.

 

Чудесно е, че в силно обеднялото ни време откъм опера и балет, има такива спектакли, защото нищо не говори така ясно без думи, както танцът. А един спектакъл води до друг, провокира повече хора да се занимават с балет. Той е повод за последование и добър пример. Защото, както казва самия Марио Пиаца: „танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог“. В крайна сметка, не сме ли ние всички – целия свят, едно голямо гето, в което се опитваме да намерим себе си сред другите и да се отъждествим с тях, без да загубим индивидуалността си?

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите

Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато ренесансовите личности в Европа са хора, стоящи извън Църквата, в България първите носители на духовно обновление са все църковници. Най-изтъкнати сред тях са Паисий...

Таласъмите в българските народни поверия

Таласъмите в българските народни поверия

В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“. Таласъмите ходят докле пропеят петлите.В представите на българите от XIX в. таласъм е „зъл дух, който се явява като сянка нощем по големите сгради“....

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Музеят „Галиера“ отвори врати с изложба посветена на Шанел

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. снимка: espritdegabrielle.com „Галиера“, или музеят на модата в Париж (Palais Galliera), най-сетне отвори врати, след двугодишен...

Домашен козунак за Великден

Домашен козунак за Великден

Приготвянето на този козунак може да стане по два начина. рецепта: Нели Чалъкова  Необходими продукти за тестото:500 гр. брашно300 мл. прясно мляко (леко затоплено)100 гр. краве масло (разтопено)100 гр. захар3 бр. яйца (само жълтък)7 гр. суха мая (или 20 гр. прясна...

Pin It on Pinterest

Share This