Атанас Скатов за „горе“ като философия и начин на живот 

Или защо всяка крачка нагоре в личния ни път е надежда за човечеството?

Атанас Скатов е безспорно един от будителите на нашето време, способен да ни изтръгне от съня на инертното ежедневие чрез своя светъл пример. Не само заради многото физически бариери, които е преодолял като височинен алпинист, но най-вече заради философията на неговия устрем към върхове, които са не само географски.

Преди десет години той решава да промени живота си. Обръща гръб на пасивното консуматорство, на което са ни научили днешните времена на изобилие, и поема по стръмния път към осъзнатото съществуване. В онзи момент Скатов се намира в Берлин и упражнява професията си на агроном по растителна защита в голяма компания, но прави остър завой като се връща в родния Сливен, откъдето започва и голямото му приключение. Нуждата от промяна съзрява в него дълго, докато през 2012 год. решава да изключи животинските продукти от менюто си. Като агроном той е добре запознат с черната статистика за състоянието на планетата и най-вече щетите, нанесени от хранителната промишленост като земеделието и животновъдството.

Скатов вярва, че ако всеки човек намали консумацията си на животински продукти до 50%, ще опазим ресурсите на Земята и за идните поколения. Но сега планетата ни вече издиша, затова мерките са неотложни. Причината е увеличилата се човешка популация. От 2 милиарда население след Втората световна война сега вече сме 8 милиарда. Това са толкова повече хора за хранене и се изисква култивирането на все повече обработваеми площи за сметка на горите и джунглите. 70% от тях служат за отглеждане на храна за животните, които пък, от своя страна, после стават храна за хората. Усвояването на такава свръх площ от територията на Земята естествено води до разрушаването на екосистеми, изчезването на видове, промяна в климата. Но също и замърсяване на околната среда, заради огромните количества метан, който се отделя от отглежданите животни и разрушава озоновия слой. Това води до затопляне на климата и топене на ледниците, вследствие на което се повишава влажността на въздуха и нивото на световния океан. Животинските екскременти от фермите са сигурен замърсител на водите. Те се просмукват през почвата и стигат до подпочвените води или дори директно се изхвърлят във водните басейни. Животновъдството също е огромен консуматор на питейна вода. Цифрите са красноречиви – за производство на 1 кг месо са нужни повече от 16 000 литра вода, докато за производството на 1 кг зърнено-житна култура са нужни между 600 – 1000 литра вода.