снимка: commons.wikimedia.org

Добрата фотография не е само запечатването на една снимка. Това е живот, изпълнен с много емоции и забравени истории, а какъв по-добър начин да разкажеш една история от направата на снимки. С навлизането на социалните мрежи сякаш целият ни живот се гради на снимки. Още от детството ни те са отражение на реалния живот – на радостта и щастието, но и на болката и тъгата.

 

В миналото са вярвали, че снимката „краде“ душата на човек. Може би има нещо вярно в това. Снимката запечатва онова, което на пръв поглед човек не може да види – неговото „душевно“ лице.

 

Малко хора са чували името на Анастас Йованович. Роден е във Враца през 1817 г., в семейството на търговци. По онова време градът бил важен административен център. Получава основното си образование от сърбин на име Огнянович, който го научил да чете. След това заминава за Сърбия, където бил обучаван от чиновник от правителството на княз Александър Караджорджевич.

 

През 1837 г. сръбският принц Милош Обретенович I го изпраща във Виена, за да изучава живопис, графика и литография в академията „Св. Ана“. Заръчал му да не забравя родните си корени и жертвите, които родината му е направила, за да го изпрати да учи в чужбина. Не е лошо да се запознае с различните обичаи на народите, но и да не забравя, че родната му страна съхранява богати традиции.

принц Милош Обретенович I

фотография на Анастас Йованович, 1844г.

#изкуство

#бюлетин

Именно там научава за Луи Дагер и неговия метод за фотографиране, наречен дагеротипия. Когато през 1842 г. на власт идва правителството на Караджорджевич, принц Милош е принуден да абдикира. Но Анастас остава верен на стария режим и това принуждава новите „силни хора на деня“ да прекратят стипендията му. Това от своя страна принуждава момчето да започне да се препитава с литография, а във Виена да прави икони за православните гърци. През 1846 г. Анастас завършва Виенската академия, като до съвършенство овладява както фотографията, така и литографията.

 

След завръщането си у дома, през 1850 г., започва да прави снимки благодарение на новия метод. (Писмени свидетелства от Научния музей на Сърбия посочват Димитрие Новакович, като първия сърбин използвал този метод). Назначен е за личен фотограф на княз Михаил Обретенович.

Първата снимка на А. Йованович

фотография-автопортрет на Анастас Йованович

Снимка на принц Михайло Обренович от Анастас Йованович

Използвайки новите за времето си технологии, Йованович имал амбицията да създаде колекция от картини и литографии на Белград. Първоначално започва да рисува и снима. След навлизането на новото изобретение в страната започва да запечатва снимки на сгради, крепости, гарнизони, статуи, като дори фотографирал известни сърби от елита на страната. Новата техника изпреварила времето си. Наблягането на директното заснемане на обектите, както и избирането на подходящ ъгъл на снимката, показали несъмнения нюх на този иноватор в областта на фотографията и формирането й като нов вид изкуство.

 

Част от творбите му са съхранявани във виенските музеи, а други попаднали в ръцете на частни колекционери. Много сръбски списания и вестници също публикуват част от снимките направени от Йованович. Правителството оценява по достойнство качествата на Йованович и спомага за представянето на произведенията му на различни изложби из Сърбия през 1850 г. Това вдъхновява много млади сръбски фотографи да тръгнат по пътя му.

 

Като част от постоянната колекция на Историческия музей на Сърбия, в Белград, са около 892 от неговите фотографии. Най-важните му портретни изследвания са: Петър II Петрович-Негош; Михаил Обренович III, княз на Сърбия; изявеният сръбски езиковед и основоположник на сръбския език Вук Стефанович Караджич; поета Бранко Радичевич, както и много други известни личности. Портретната традиция на Анастас Йованович е продължена от Милан Йованович, който почива по време на Втората световна война.

Анастас Йованович

През 1861 г. Анастас е назначен за главен губернатор в Сърбия. След убийството на принц Михаил през 1868 г., той напуска поста си и се оттегля да живее в дома си в Белград. Йованович е първият човек в Сърбия, който има телефон. Освен с  литографията и фотографията, той е известен също и с работата си по създаването на първия микрофон.

 

През 1899 г. умира в дома си, в Белград, в присъствието на семейството си. До последно се интересува и не спира да следи новостите в областта на фотографията, като заедно с това и снима всичко, което му „грабне“ окото. Последните му думи, преди да умре, били: „Жалко, жалко! Всичко ме интересуваше, но сега вече всичко е отминало!“

 

Атанас Йованович поставя основите на фотографията. Доказва, че българите са сред най-будните хора в рамките на Османската империя. Дори и най-здравите окови не са в състояние да пречупят устрема на новаторския дух.

графики и литографии от Анастас Йованович

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This