Изминалият сезон в „Ковънт Гардън“ бе белязан от появата на изключителен спектакъл със заглавие „Анастасия“. Вдъхновен от историята на Анна Андерсън, която твърди, че е оцелялата дъщеря на Цар Николай II – Анастасия, Кенет Макмилън създава балет, който впечатлява публиката със своята духовна откровеност.
Смъртта на царското семейство е забулена от загадки. Съществуват множество версии и за това, че най-малката им дъщеря – Анастасия се е спасила и избягала. Официалната версия е, че през юли 1918 г. цялото семейство, заедно с личния им лекар и трима прислужници, са разстреляни. Екзекуцията е бърза, без съдебен процес, а телата им са обезобразени и хвърлени в общ гроб.
Две години по-късно обаче в Берлин се появява момиче, което твърди, че е Анастасия и иска от съда да бъде призната като царска дъщеря. Тъй като роднините ѝ не я разпознават, жената е изпратена в болница за бедни, а там Мария Пойтерт я разпознава, сравнявайки снимка в статия със заглавие „Една от царските дъщери е жива“. Андерсън отказва да говори руски, както и да се срещне с императрица Мария Фьодоровна. Но затова пък иска от съда достъп до банковите сметки на императорското семейство. През 1951 г. съдът в Хамбург отсъжда, че Анна Андерсън не е Анастасия.
снимка: Royal Opera House
Измама или не, случаят вдъхновява хореографа Кенет Макмилън и той създава великолепна творба. Първоначално той поставя за „Дойче Опер“ „Анастасия“ като едноактов балет през 1967 г. По-късно през 1971 г. той развива историята в три действия и създава нова хореография за Кралския балет в Лондон, избирайки за главната роля Лин Сеймър.
Първите две действия протичат под музиката на Чайковски (Първа и Трета симфония), а за последното и най-важно действие, Макмилън избира Шеста симфония на Бохуслав Мартину. С това последно действие той пресъздава кошмарите в главата на Анна, от спомените за убийството на цялото ѝ семейство, които по думите ѝ я съпътстват през целия живот. Историята е повече от трогателна, а сцената с лудостта, болничното легло, бягството под звуците на изстрелите, кара зрителите да настръхнат.
Royal Opera House / сцена
На премиерата балетът е удостоен с бурни ръкопляскания, особено за изпълнението на Лин Сеймър. Включвайки елементи от немския експресионизъм (стил, който е нов за британската публика), той успява да грабне зрителите така, че коментарите стават излишни. „В историята на Анна намерих тема, което понякога се появяваше в предишните ми творби – фигурата на аутсайдера.“ – казва Макмилън.
Този сезон (2016 – 2017 г.) балетът е поставен отново, като този път за главната роля е ангажирана известната руска балерина Наталия Осипова. След гостуването ѝ в предишния сезон с ролята на Одета / Одилия в „Лебедово езеро“, през 2013 г. Осипова е поканена за солистка на „Ковънт Гардън“, където изиграва главните роли в „Жизел“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Зле опазеното момиче“, „Мечтата“, „Онегин“, „Манон“ и др. Интересно е решението на дирекцията на „Ковънт Гардън“, да повери ролята на Анастасия на руска балерина, търсейки по-голяма автентичност с героинята.
В изпълнението си Наталия (макар и 31 годишна) преминава убедително от невинността на едно момиче – принцеса, до ужаса на комунистическия терор, довел до нейното полудяване. Тя споделя след спектакъла, че силно драматичната роля ѝ позволява да изрази своята собствена гледна точка в тази изключително трагична история. А „случващото се на сцената е в действителност това, което се случва в главата на Анастасия, в нейната памет и емоции“. Тази едновековна трагедия, чрез изключителната балетна постановка „Анастасия“ на „Ковънт Гардън“, продължава да живее и днес, и да тревожи душите и сърцата на хиляди зрители.
